Изкуство – Живопис

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

2013 08 Cerni 01 thmbЗа пръв път Давид Черни привлича вниманието в Чехия през 1991, когато пребоядисва в розово танка, служещ като „Паметник на съветските танкови части“ в Прага. Първоначално танкът е бил поставен на един от централните площади в Прага като паметник, увековечаващ освобождението на Прага от нацистко потисничество през 1945, от части на Съветската червена армия. В умовете на повечето европейци обаче съветското „освобождение“ е просто предисловие към нова окупация – онази на комунизма, която продължава до Кадифената революция от 1989.

2013 08 Cerni 02 thmbСтранно, но Черни пребоядисва танка през 1991, след като чешкият комунистически режим е свален и в страната са проведени демократични избори за пръв път от 1946. С други думи, анти-правителственото послание на този жест е отправено не срещу бившия комунистически режим, а срещу новата чешка демокрация, която незабавно пребоядисва танка обратно във военно-зелено. По този начин Черни разширява популярния жанр на антикомунистическото съпротивително изкуство до демократическата ера, като критикува всички режими без разлика.

Черни е арестуван и задържан за кратко време за нарушаване на обществения ред или, както е чешкото название, chuligánství, тоест „хулиганство“. Според Малин Стърнстийн, преподавателка в Чикагския университет, думата произлиза от ирландското фамилно име „Houlihan“, на което „Hooligan“ е производно. Според един британски лингвист „Това е странна дума, която според Оксфордския речник започва да се появява в полицейски доклади в Лондон през лятото на 1898“, а по-късно е използвана за писание на британски футболни фенове, които „буйстват и вилнеят“, „изпадат в амок“, виновни са в „грубиянско поведение“ или „причиняват безредици“[1].

2013 08 Cerni 03 thmb„Висящият човек“ е серия от инсталации на Черни в Прага, Берлин, Стокхолм, Лондон, Чикаго и други световни градове. Скулптурите представляват двуметрови бронзови фигури, напомнящи за Зигмунд Фройд, висящи на носещи греди, които стърчат извън козирката на съответните обществени сгради. При по-ниски сгради, като например при инсталацията в Прага, скулптурата ясно може да бъде идентифицирана като такава. Но при инсталации като онази от Колумбийския колеж в Чикаго, където фигурата е на височина двадесет етажа, тя със сигурност е обезпокоила не един турист.

2013 08 Cerni 04 thmbЧерни разглежда Фройд като „основателят на психоанализата – интелектуалното лице на 20 век“[2]. С наближаването на новото хилядолетие Черни желае инсталациите му да принудят обществеността да си задава въпроси около колективното си интелектуално бъдеще – и междувременно да предизвика не една или две ожесточени дискусии.

2013 08 Cerni 05 thmbСледващата работа, озаглавена „Нацията насаме завинаги“ е създадена от Черни през 2002 и е предназначена за инсталиране на покрива на Пражкия национален театър – сам по себе си известна сграда с архитектурна важност. По замисъла на автора фонтанът трябва периодично да пръска вода от маркуча, като по този начин, по думите на Черни, „прибавя усещане за напрежение“[3]. За нещастие фигурата никога не е инсталирана, защото се смята, че би могла да обезпокои посетителите на театъра. За Черни нищо не е извън обсега на „хулиганството“, дори и утвърдените произведения на изкуството.

2013 08 Cerni 06 thmbИ накрая, нека разгледаме най-известната и заредена с политически послания работа на Черни досега, инсталацията „Ентропа“ от 2009. Чешкото правителство му възлага тази работа по повод поемането на Президентството на Европейския съюз, което се върти на всеки шест месеца между страните-членки. Черни е трябвало да избере 27 артисти, по един от всяка страна-членка, като всеки от тях представи съответната нация под формата на скулптура, която да бъде представена заедно с останалите в Брюксел, столицата на ЕС. Черни значи намира останалите 26 художници (като създава чешката скулптура сам), след което доставя цялата композиция в уговорения срок и бюджет, за формално представяне в Брюксел.

Само че тук има малък проблем: Черни създава всички скулптури сам, с помощта на трима асистенти. За да „представи“ останалите артисти, той създава фалшиви биографии за над една дузина предполагаеми артисти от цяла Европа и дори създава уебсайтове за много от тях, заедно с впечатляващи представяния на работите им, плюс биографии.

Всички символични образи на страните, представени в композицията на Черни, могат да бъдат считани за „обидни“ или поне политически некоректни. Белгия е наполовина изядена кутия с шоколадови бонбони. Дания е направена от блокчета за Лего, леко напомнящи за карикатура на Мохамед. Франция е покрита от плакат с думата “GRÈVE!” (стачка!). Германия е покрита от аутобан във формата на пречупен кръст. Словакия е унгарски салам, увит в трикольор. Кипър е разцепен на две. Холандия е покрита от вода, с изключение на минаретата, които стърчат над нея. Швеция е опакована в кутия от „ИКЕА“. Великобритания  е представена от празното пространство в горния ляв ъгъл. Политическият коментар е ясен: Франция е социалистическа, Германия има нацистко минало, Кипър е етнически разделен, Холандия е расистка, Великобритания  липсва, и т. н.

Реакцията? Повечето зрители, така се твърди, се разсмели силно при представянето на „Ентропа“. Междувременно, официозите от ЕС публично разкритикуваха творбата за това, че подчертавала разделението вместо обединението на ЕС, а България дори изиска официално извинение от чешкия президент (страната е представена чрез клекала на тоалетни). Впоследствие различни страни изискаха техните представяния да бъдат премахнати от паното – тоест цензурирани – в името на респекта към националния им суверенитет. Черни не се съгласи произведението му да бъда нарязано на парчета, но се съгласи да го махне от изложение няколко седмици по-рано от уговорения срок, през май 2009. По това време експериментът вече беше изпълнил предназначението си. В момента „Ентропа“ е изложена в Прага.

Реакцията на самия Черни: „неравномерен успех“. Неравномерен в смисъл, че той се е надявал творбата му да бъде приета по-малко сериозно, отколкото се случи в действителност. Никога не си е представял, че някой може да бъде така дълбоко обиден от нея – и карикатурите, които в края на краищата се възприемат като най-обидни, не са онези, които самият той е считал за най-провокативни. Но в края на краищата „Ентропа“ изпълнява задачата, която той й е възлагал – нещо, което се разбира най-лесно от под-заглавието й: „Стереотипите са бариери, които трябва да бъдат разрушени“ – което пък е игра с мотото не чешкото президентство в Европа: „Европа без бариери“. Дори и самият факт, че карикатурите обидиха някои наблюдатели, а бяха хумористични за други, разкрива отношенията, които жителите на ЕС имат едни към други.

Черни признава измамата с авторството около месец след като „Ентропа“ е открита и формално се извинява на чешкото правителство в специално заявление. „Ние знаехме, че истината ще излезе наяве. Но преди това искахме да разберем дали Европа е в състояние да се смее на самата себе си“.[4] Ето какво пише артистът на собствения си сайт: „Гротескната хипербола и мистификацията са сред отличителните черти на чешката култура, а създаването на фалшиви идентичности е една от основните стратегии на съвременното изкуство… Ние вярваме, че околната среда на Брюксел е способна на ироничен самоанализ, ние вярваме в чувството за хумор на европейските нации и техните представители“.

Според Стърнстийн творчеството на Черни представя чешкото „хулиганство“ в най-добрата му форма. И макар че е налице силно изкушение да се представи Черни заедно с много други артисти от неговото поколение като „бунтовник“ или „анархист“. Стърнстийн твърди, че това би било прекалено голямо опростяване. Високата цел на Черни е себе-насмешка, а не социален хаос. Въпреки нелегалността си, „хулиганството“ стои точно зад такива неща. Както отбелязва чешкият премиер-министър Александър Вондра в интервю за Ню Йорк Таймс, „Това е произведение на изкуството и нищо друго… Ако Европа не е достатъчно силна, за да го огледа спокойно, това би било трагедия“.[5]

Смесеното възприемане на „Ентропа“ (и на цялото творчество на Черни в по-широк смисъл) действително може да бъде определено като трагедия. То показва, че много хора по света се придържат със зъби и нокти към времето, в което национализмът затъмняваше слънцето, а цензурата беше нещо обичайно. От времето на инвазията на Съединените Щати в Ирак през 2003, ерата на слепия патриотизъм отново е официално приета на Запад. Всички ние бихме могли да се възползваме добре от пълна чаша самокритичност, с малко „хулиганство“ най-отгоре.

Източник

Джон Кейтлин

Джон Кейтлин е студент в Чикагския университет, който изучава велики книги и хуманитарни дисциплини. Основните му интереси са съсредоточени в областта на философията, доколкото тя се отнася до неща като щастие, изследвания на Холокоста, религия, човешки права и други етически въпроси. Основната част от времето си той прекарва в библиотеки, занимания с философия и дълги пробежки по брега на Чикагското езеро.

Посетители: 121

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 1 ден
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 4 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 3 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 3 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 3 седмици