През 1980 Петър Увалиев публикува своето изследване върху британския художник Дж. М. У. Търнър. Той прилага теориите на Зигмунд Фройд и Жак Лакан, за да обясни връзките между биографията и специфичния стил на Търнър. Настоящият материал разглежда текста на Увалиев в светлината на съвременната психоаналитична критика в областта на изкуството и българския контекст в началото на XXI век.

Автор: Светлозар М. Василев

Кене Грегоар е съвременен холандски художник-реалист, възпитаник на Държавната академия по изкуствата, Амстердам (1967-1973). Обичайните му теми включват натюрморти, пейзажи и портрети, в които комбинира изометрична перспектива и реалистичен рисунък. В картините му се открива красота, но също и тъга, разложение и упадък.

Лайпцигският хотел „Астория“ е затворен от години. Но който е бил в панаирния град Лайпциг, ще си спомни може би импозантната късноимперска фасада на хотела, допълващ гаровия ансамбъл, още повече, че по време на панаира там се помещаваше международният пресцентър. А който е отсядал в „Астория“, едва ли е пропуснал да забележи оня шедьовър, който бе изложен на най-неподходящото място – в хотелския ресторант. Вдигайки очи от чинията със супа, между кълбетата от тютюнев дим и закачливите погледи на работещите по призвание или по държавна поръчка проститутки, човек с почуда съзираше върху задната стена на залата няколко огромни картини. Странни картини. Погледът напразно търси резен диня, чепка грозде или лъскавобуза селянка, познатия до болка реквизит на социалистическото благоденствие. Вместо това – гмеж от фигури от всички раси и възрасти, сериозни, неми лица, пионерчета без пионерски връзки, мрачен фон, на който Статуята на свободата и сърпът и чукът се обезличават сред задръстения от подробности инвентар.

Автор: Стоян Гяуров

Дечко Узунов нехайник го наричам не аз, нехайник го нарича Сирак Скитник. През 1932 във в. „Слово“ (бр. 3088) големият наш художник и критик пише за изложбата му в „Малката галерия на „Аксаков“ и, между другото, изрича и това: „[…] Живопис, която, ако успее да преодолее нетърпението и артистическото нехайство на автора си […]“ В „Български тълковен речник“ (1973, „Наука и изкуство“) на думата „нехайник“ се дава такова определение: „Нехаен и безгрижен човек“. Привежда се и поетичен цитат, от Пенчо Славейков е, стихотворението „Бойко“ от „Епически песни“ (1907): „А сякаше напук, из село нейде / извиваше с цафарата си медна / унесено нехайник някой млад“. Ще рече, че нехайник не е чак толкова пейоративна квалификация, нещо повече, може да я четем в случая дори като комплимент – нехайникът е безгрижник; човек, комуто на душата е леко и не си слага нищо на сърце. Просто животът върви, защо да му се връзваш и косиш?! Леко преминаваш през него, не си го утежняваш прекалено. Нехайно…

Автор: Митко Новков

Историята на Маргарит Цанев – Мàрго (1944–1968), изглежда все още СЕ нуждае от по-широко представяне и разгласяване. Трагична история. Млад творец, художник и скулптор, когото повечето от приятелите му възприемат като образец на човешка и творческа независимост, особено в ония времена, Мàрго завършва живота си със самоубийство малко след като навършва 24 години, вероятно вследствие от сблъсъци с ръководството на тогавашната Художествена академия, където е студент. Освен всичко друго, тази може би прекалено българска история носи и частица привкус от онова, което мнозина днес възприемат като „никога несъстоялата се у нас 1968“. Представената в този филм версия, ако и със сигурност не единствената, има предимството да отразява чувствата и вижданията на най-близките му близки и приятели... 

Автор: Иван Росенов

Това е най-голямата кражба на художествени произведения в историята: 650,000 творби, плячкосани из Европа от нацистите, много от които никога не са намерени никога. Но през миналия ноември светът научи, че германските власти са намерили хранилище с повече от 1,280 картини, скици и гравюри на стойност повече от един милиард долара в мюнхенския апартамент на един белокос и изпълнен със страхове самотник. Сред международната шумотевица, тук един опит да се проследи повече от стогодишната история на престъпленията и обсебеностите, върху които се гради тази история…

Автор: Алекс Шуматов

За пръв път Давид Черни привлича вниманието в Чехия през 1991, когато пребоядисва в розово танка, служещ като „Паметник на съветските танкови части“ в Прага. Първоначално танкът е бил поставен на един от централните площади в Прага като паметник, увековечаващ освобождението на Прага от нацистко потисничество през 1945, от части на Съветската червена армия. В умовете на повечето европейци обаче съветското „освобождение“ е просто предисловие към нова окупация – онази на комунизма, която продължава до Кадифената революция от 1989.

Автор: Джон Кейтлин

Какво можем да научим за радикалното обновление от историята на кубизма?

Автор: Иън Лесли

Съществува ли в изкуството такова нещо като фалшива тревога? Ако да, то Банкси вероятно вече я е вдигнал.

Автор: Мелена Ризик

Ние забулваме не просто някаква сграда. Ние забулваме немския страх, немската гордост.

Автори: Христо (Явашев), Жан-Клод (Дане), Андре Мюлер

Дами и господа, представям ви един Български майстор: Ставри Калинов.

Автор: Златко Енев

Един млад френски фотограф и артист, известен единствено с инициалите си JR, бавно, но сигурно печели слава и уважение по целия свят…

Автор: Габи Ууд

Мнозина са си блъскали главата над тази картина на Ван Гог: „Обувките“ в музея Валраф-Ричартц

Автор: Ута Байер


Истанбул – 14 милионен град – три империи – два континента – един художник – и много котки. Истанбул е град на котките – доста отворени, без въобще да се смущават от човешкото обкръжение, те се разхождат по улиците, парковете, заведенията, ресторантите, магазините, къщите, дворовете ...

Автор: Ясен Василев


Когато художниците, които в момента са младите лъвове на интернационалната сцена, започнаха образованието си в почитаната Лайпцигска художествена академия в ранните 90 години, те желаеха да изучават изкуството такова, каквото е било преподавано в продължение на столетия – рисунки по голи модели, овладяване правилата на перспективата и анализиране на формалната композиция ...

Автор: Артър Лубоу

Посетители: 120

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Peter Petrov писа Още
    Много добър текст. За... преди 12 часа
  • Димитър писа Още
    И изведнъж политически... преди 12 часа
  • Гост писа Още
    На български "сказка" е... преди 1 ден
  • Юрий Проданов писа Още
    Напоследък все по често... преди 2 дни
  • броди писа Още
    От родната ни... преди 3 дни
  • TM писа Още
    Един сериозен текст.... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Г-н Карев, съгласен съм с... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Странно, не може ли някой... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Статията е изключително... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Забравих да изпратя... преди 1 седмица
  • Свилен Гавазов писа Още
    Благодаря на автора за... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Мисля че уикипедия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам трудности с... преди 1 седмица
  • калоян михайлов писа Още
    Господин Енев,вече трета... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Откога турският се брои... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    С интерес прочетох... преди 1 седмица
  • Г Килифарев писа Още
    Един застаряващ философ... преди 1 седмица
  • Иван Младенов писа Още
    Уважаеми, г-н Енев,
    моля,... преди 1 седмица
  • Dimityr Kunev писа Още
    Отново искрено се смях,... преди 1 седмица
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Напълно съм съгласен с... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Обикновено е по-добре... преди 1 седмица
  • Георги Килифарев писа Още
    Поучителна, но нефелна... преди 1 седмица
  • ВС писа Още
    Страхотно есе. Вече от... преди 1 седмица