1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

2010 01 Rammstein

Дълбоко в себе си подозирам, че днес ще се опитам да наруша първото правило на всеки пишещ човек – да се мълчи за онова, за което не може да се пише. Но изкушението е прекалено голямо. Изкушението, както се казва, е единствено по рода си. Защото да се мълчи за пробивната сила на камъка, наречен Rammstein, е също толкова невъзможно, колкото и да се говори за нея. Човек се вижда принуден, в края на краищата, да се задоволи с един вид трептене, подобно на писеца в някакъв чувствителен апарат (сеизмограф? детектор на лъжата?), надявайки се, че следите върху хартията ще отразят нещо, идещо издълбоко, нещо по-различно от напъните на съзнанието, което всуе се опитва да подреди в някаква разбираема последователност калейдоскопичните, пулсиращи, изригващи, еякулационни възприятия, също толкова неподатливи на описание, колкото и всяко друго екзистенциално преживяване (кажете ми, вярвате ли наистина във възможността да се опише един любовен акт? Аз не).

Чудото на Рамщайн е абсолютно неразделимо от немския език – до такава степен, че аз дълбоко се съмнявам дали е възможно да се предаде нещо от неговото преживяване на някакъв друг език. Самите те признават охотно, че всеки път, когато са опитвали да пеят на английски, са се сблъсквали с пълно равнодушие, дори съпротива. Никой не желае един елегантен, удобен за носене камък. Всички искат истината. Всички искат Сизиф.

И така, нека се опитаме да извървим пътечката заедно. Но първо няколко помощни информации. В немския език думата „мощ“ е идентична с онази за „насилие“ – Gewalt. После, както всеки знае, това е един гърлен език – и макар че, като всеки друг, и той може да звучи неимоверно нежно и галещо, все пак по-обичайното, по-познатото му от ежедневието амплоа, е свързано с едно звучене, което повечето от нас вероятно асоциират по-скоро с нежността на банциг, отколкото с онази на, да речем, малко пролетно поточе. Кройцвортретзел. Румпелщилцхен. Рамщайн.

Но – и в това е голямата тайна на този език, тази култура, този начин на преживяване на света – те си остават сурови, заплашителни, дори авторитарни – само и единствено докато човек им се съпротивява, докато търси начини да противопостави на привидната им твърдост и непосилност някаква друга, реална или въображаема твърдост, мъжественост, отпор. Защото тази врата се отваря едва в момента, в който престанете да я натискате. Преустановите ли напъните, тя се открехва от само себе си и ви показва неща, чието съществуване вероятно никога преди това не сте подозирали. Като тези тук:

Und der Haifisch, der hat Tränen
а акулата, тя има сълзи
und die laufen vom Gesicht
и те текат по лицето й
doch der Haifisch lebt im Wasser
но акулата живее във водата
so die Tränen sieht man nicht.
така че сълзите не се виждат.

 
Опитвах се да намеря точната дума за преживяването през цялото време, докато стоях като ударен от този камък посред беснуващата тълпа, неподвижно, очевидно със странно изкривени черти (синът ми по едно време ме попита малко загрижено дали се чувствам добре, та ми се наложи да напусна за момент Валхала и да го успокоя – да, да, не се безпокой – ама харесва ли ти? – да, да – ами тогава защо стоиш така тихо? – като дойдеш на моите години, ще видиш; уф, извинявай, не мога да говоря сега). И, разбира се, тя се появи едва тогава, когато престанах да я търся (немска дума, няма как): Passionsspiel. Пасионсшпийл. Игра на страстта. Драма. История за живот и смърт. Приказка за възкресението.

Вижте, думите наистина не помагат особено тук, така че съм принуден да премина към образи. Най-близкото до това преживяване нещо, което мога да ви предложа, е
Екстазът на Света Тереза на Бернини. Същата неописуема смесица от болка и екстаз, същото усещане за пронизаност и изпълненост от нещо огромно, необятно, разкъсващо и едновременно изпълващо с някаква непостижима необхватност. Екстаз, свършване. Ритмично пулсиране. Насилие и мощ, неразделими едно от друго. Тласъци, които ви изпълват с невъобразимо блаженство. Усещането, че за миг разбирате какво е да си жена. Приемане. Преизпълненост. Липса на страх пред края, дори желание за достигането му. Бухщабю. Фрюлингсблут. Юберлебен.

И една акула, която плаче, невидимо, макар и повече от осезателно:

В дълбокото е самотно.
Затова и потича по някоя сълза.
И така става, че водата в морето е солена …
 

 

        

        

        

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

35

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павел Павлов писа Още
    Признания на Върбан... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Дребно сравнение... преди 2 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Според... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Мда. Остава само да ни... преди 3 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Възможно е все пак... преди 3 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 5 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 5 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 5 дни
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 1 седмица
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици