Изкуство – Музика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Ей, тая църква май започва да става прекалено тясна. В нишата на органиста Режин увещава бекграунд-вокалистите да се отпуснат, да пеят като истински гладни вълци. „Все едно, че пращате сигнал за опасност на другите вълци!“ Долу в олтара пък Уин се опитва да попречи на контрабаса и тенор-сакса да се отплеснат по посока на smooth jazz, докато Джереми проверява дузините черни метални опаковъчни кутии, за да се увери, че цялата техника и всички инструменти са на мястото си: Добро-китарата[1] на Уин, хърди-гърдито[2] на Режин, глокеншпилът, акордеоните, гигантските азиатски цимбали, както и неоновия символ на Исус. Всичко е опаковано и готово за изпращане до Лондон за началото на едногодишното световно турне на групата. Навън е снежна януарска нощ в Монреал – и всеки път, когато някой отвори вратата, в църквата нахлуват вълни от студен въздух: Ей, затвори … Хей, това е Лайза! Ей, гледайте, Лайза е тук! Малко преди това църквата беше толкова претъпкана, че Сара тябваше да запише солото за цигулка в звукозаписната будка, докато Ричи взе китарата си на стълбището защото през това време някой свиреше мексиканска заря на тромпета, а в кухнята друг пък надуваше флигорна.

Когато членовете на Аркейд Файър, една арт-рок група от Монреал, водена от Уин Бътлър и жена му Режин Шасан, се опитваха да намерят подходящо студио за записа на втория си албум, те направиха инвентаризация на инструментите си – хърди-гърдито и акордеоните, но също и няколкото пиана, органа и харпсикорда, ксилофона и карибските стоманени барабани. После те размислиха относно вида акустика, която би била най-подходяща за тяхната музика – един вид бушуващ, пост пънк-рок с компактни оркестрации, прорязан от болезнени и, от време на време, много красиви шумови колажи. Накрая те обсъдиха амбицията да запишат своите възторжени, емоционално заредени песни с цялата група на живо, макар че тя наброява седем постоянни членове и нараства, когато към тях се присъединят още струнна и духова секция, до размерите на античен карнавален оркестър. Мъжете с презрамки и елечета, жените в рокли и дантелени ръкавици без пръсти, всички заедно използващи джавкане, ръкопляскане, мегафони, мотоциклетни каски (така че да могат да барабанят по главите си), както и барабани, подхвърляни високо във въздуха – накратко, едно шоу на Аркейд Файър напомня за концерт на Клаш, в който вземат по някакъв начин са се промъкнали членове от Цирк дю Солей.

Като се имат пред вид техните музикални амбиции и необуздана театралност, Аркейд Файър биха могли да запълнят и най-голямото музикално студио. Мястото, което в края на краищата те избраха за записа на Неоновата Библия, новия им албум, който е продължение на много успешния и неочаквано балансиран за един дебют техен първи албум, Погребение, беше една църква от 19 век в малко фермерско градче недалеч от Монреал. Църквата вече имаше сцена, четирийсет метров потон с великолепна акустика, както и заден балкон, който можеше да бъде преустроен като стъклена звукозаписна будка. След като купиха сградата, нанесоха инструментите си и наеха двама инженери, всичко, което им оставаше да направят, беше да направят спални в първия етаж и да наемат Лайза, сестрата на годеницата на брата на Уин, като готвачка, за да могат да живеят там през по-голямата част от миналата година. Те работеха непрекъснато, свирейки понякога до малките часове, за да изпипат докрай своите щателно аранжирани песни.

Църквата, преобърната на звукозаписно студио, цяла една година студентски живот – това бяха само последните събития, изминали от времето, в което Аркейд Файър започнаха преди четири години да свирят в миниатюрни клубове в Торонто и Монреал, а после издадоха Погребение – един албум, който продаде 750 000 копия, най-вече чрез блог-реклама и една възторжена рецензия в pitchforkmedia.com , влиятелният музикален сайт. Съвсем не лошо за албум, който беше записан за 10 000 долара. След като Погребение веднъж беше публикуван, малките концерти започнаха да се разпродават, само за да бъдат заменени от по-големи концерти, които също започнаха да се разпродават – и преди да се е огледал човек, Аркейд Файър вече бяха на турне в Северна Америка, Европа, Япония и Бразилия. Повечето от членовете на групата са малко над двайсет години, но пиано-изпълнителят, както и басистът Уил Бътлър, който е брат на Уин, трябваше да поискат разрешение от университета си, за да могат да се появят в шоуто на Конън Обрайън. За щастие Уил вече беше завършил следването си когато Дейвид Бърн им написа писмо и се присъедини към тях на сцената при изпълнението на неговата песен This Must Be The Place, а Дейвид Боуи изненадващо пя заедно с тях, в бял костюм и сламена шапка. След като групата откри три от най-големите концерти на U2 в Монреал и Отава, Боно и приятелите му обявиха, че Аркейд Файър е тяхната любима нова група.

Дивият, внезапен успех често се превръща за една млада група в момента, в който оркестрацията се поема от Пучини, но Аркейд Файър успява дотук много добре да избегне всякакви оперетни жестове. … Музикантите изглежда взаимно подсилват имунитета си срещу фалшива публичност, като решително вършат само онова, което наистина искат – те отказаха да отидат на турне заедно с R.E.M., за да могат да продължат своите собствени шоута; продължаваха да отказват да се появят на британското телевизонно шоу Top of the Pops, където изпълнителите по традиция само движат устни в синхрон с музиката, докато най-после им позволиха да пеят на живо; накрая, те отказаха предложенията на няколко големи издателски фирми да напуснат Merge, където се появи Погребение.

Аркейд Файър упорито държат в собствени ръце контрола върху собствените си работи – те сами платиха издаването и на двата албума, запазвайки правата върху всички оригинални записи. „Идеята някой друг да притежава това, което правим е толкова глупава, след като ние сами си вършим всичката работа“, казва Уин.

А сега, докато навън свисти снежната буря, Лайза обявява, че вечерята е готова. … Уин Бътлър, Режин Шасан, Уил Бътлър, Ричард Рийд Пери, Тим Кингсбъри, Джереми Гара, Сара Нюфелд – всички те се трупат около огроманата, осветена от свещи маса в кухнята, където Лайза вече сипва солидни порции димяща паста. Това е Аркейд Файър, групата родена в Монреал, която скоро ще има концерти в Лондон, Ню Йорк, Дъблин, Париж, Амстердам, Осло, Стокхолм и Берлин – може би най-голямата сензация в момента на световната инди-сцена. 

 
 

[1]   „Добро“ е известна американска фирма за производство на специален вид китари, така наречените резонаторни китари. Бел. пр.

[2]   „Хърди-гърди“ се нарича вид музикален инструмент, разновидност на цигулката. Вместо с лък тоновете тук се произвеждат с малка вградена клавиатура. Бел. пр.

Дарси Фрей
Дарси Фрей е американски писател, живеещ в Ню Йорк. Той е автор на романа Последният кош: градски улици, баскетболни мечти. Фрей редовно публикува статии в The American Lawyer и Rolling Stone . Той е сътрудничещ редактор на Harper's и The New York Times Magazine и носител на литературните награди National Magazine Award и Livingston Award.
Посетители: 115

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 1 ден
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 4 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 3 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 3 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 3 седмици