Изкуство – Музика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

01 Ruban

 

„Multi-Love“ на Unknown Mortal Orchestra (via SoundCloud)

 

Преди да се нахраним, синът на Рубан Нилсън, Мо, ни ръководи в колективна благословия. „За толкова просторни небеса, за приятелите и храната, благодарим ти“, припява той, в ангелски хор заедно със сестричката си Айрис. Това е шестият рожден ден на Мо и по този случай той си е пожелал само пържени картофки от ресторанта за бърза храна близо до дома на семейството, в предградията на Портланд, Орегон. За да допълнят вечерята му, родителите купуват още няколко хамбургера и курабийки. „Шест“, казва Нилсън, любувайки се на сина си докато разопакова храната, пласт след мазен пласт. „Не мога да повярвам. Спомням си когато можех да те държа в едната си ръка. Не е ли откачено това, а?“

Мо се кикоти. Днешният разоръжаващо ясен ден те прекарват като семейство, при което Нелсън – 35-годипният вокалист и водач на инди-рок групата Unknown Mortal Orchestra – помага на жена си, Джени, да сглоби подаръка на Мо, малък геодезичен купол. Докато гледат как конструкцията придобива форма в задния двор, децата се гонят по тревата и се люлеят на люлката, направена от обрасла с мъх автомобилна гума. Айрис бере глухарчета, а Мо си пее и тропа по частите, които все още трябва да бъдат сглобени. Това е сцена и момент от вид, с които Нилсън – очевидно преуморен в прекалено големия си черен пуловер и оръфани черни панталони – обикновено не разполага.

„Откак сме заедно, той винаги е ставал от сън по странни времена – вечерята е по-скоро обяд или закуска за Рубан“, казва Джени. „Обикновено няма проблеми, но понякога е трудно, особено ако искаш да направиш нещо с тия човечета“, добавя тя, прокарвайки ръка през кестенявата коса на Айрис. Вчера, след като беше работил цяла нощ в домашното си студио, Нилсън се събуди в пет следобед, дълго след като децата се бяха върнали от училище. Днес успя да стане още на обяд. „Те мислят, че седя в мазето и свиря на китара, за да печеля пари“, казва той за децата. „Но откак завърших албума съм вече малко по-нормален.“

И докато Multi-Love , третият пълен албум на UMO, демонстрира интригуваща промяна в стила на психеделичен рок, който спечели на Нилсън толкова неочаквана фен-база, заедно с това историята на неговото създаване говори и за начина, по който той гледа на изкуството и живота си, както и на връзката между тези две неща. Това е скок на вярата и скок напред. Той изобилства със сочни синтезатори и футуристични текстури, както и с халюциногенен R&B, но от емоционална и лирическа гледна точка, Нилсън се е нуждаел от водеща нишка. „Исках децата ми отново да бъдат основното влияние“, казва той. „Начинът, по който ме накара да се чувствам Мо – този оптимизъм, да имаш дете – беше голяма част от първия ми албум, но следващият албум беше натоварен от вина и чувство за несигурност – дали ще мога да бъда добър баща в дългосрочен план. Тук вече имах нужда от нещо извън самия себе си.“

И това нещо наистина е дошло, но под удивителна и сложна форма. След като е прекарал по турнета за първите си два албума почти три години, Нилсън уредил да получи една година почивка, за да може да композира, записва и прекарва повече време у дома със семейството. Но когато работата върху Multi-Love започнала сериозно миналата година, той и жена му изведнъж се оказали в ситуация, при която им се наложило да премислят сериозно контурите на връзката си. Докато ядем и се смеем на малката им дървена маса, аз седя на стол, който до много скоро е бил заеман от друга личност – и то някоя, чието отсъствие се чувства и чието влияние може да се долови в албума. „Не че тази песен е за нея“, пее Нилсън в хипнотичната заглавна песен на албума. „Всички песни са за нея.“

„Никога преди не бях чувал за многолюбието (polyamory) и не се интересувах от представата за него“, казва ми Нилсън след вечерята, по време на дълга разходка из околността. „Просто исках да се преструвам, че никой не е мислил за това преди мен, да попадна на него слепешком.“ Той се чеше нервно по гърдите, по татуировката на отворено око, която се вижда между ключиците му. „Имам чувството, че ще прекарам остатъка от живота си в усилия да забравя последната година. Беше толкова красиво време.“

През февруари 2013, докато се разхождал из Токио в ден, свободен от концерти, Нилсън влязъл в някакво заведение. Някъде в противоположния край на помещението, спомня си той, забелязал странна, невероятно красива жена (на 18 години), а след това несръчно и необяснимо ѝ помахал, щом само очите им се срещнали. (За да уважим молбата на Нилсън да запазим анонимността ѝ, тук ще я наричаме Лаура.) След като се запознали и изпитали нещо като незабавно привличане, двамата обменили контактна информация в надежда да поддържат връзката. Лаура дошла на техен концерт в Мелбърн, Австралия, по-късно през същата година и, понеже довела заедно със себе си друга жена, която нарекла своя партньорка, Нилсън решил, че връзката им ще си остане чисто платонична, че всичко това няма да накара Джени да се почувства неудобно или дори заплашена. Продължил да кореспондира с Лаура онлайн в продължение на месеци, след което се върнал обратно у дома при семейството си.

Но след като на няколко пъти забелязала как това приятелството се разширява, Джени помолила съпруга си да каже на Лаура да изпрати снимка. „Уха“, казала тя, след като я видяла. „Искам и аз да говоря с нея.“ Нилсън ги запознал. Не след дълго Джени и Лаура започнали също да си кореспондират – отначало онлайн, а след това с ръчно написани и все по-интимни писма. Именно в този момент Нилсън започнал да се безпокои. „Тия писма бяха се превърнали в любовни“, казва той. „[Джени] ми каза, че ако искам мога да ги чета, но аз не исках и все още не искам. Някак ужасяващо е да си мисля, че тя е интимно близка с друг човек. Не се почувствах ядосан или объркан. Просто си мислех, „О, какво направих?‘“

По онова време, докато останалата част от семейството спяла горе, Нилсън се хвърлил в работата, опитвайки се да поддържа ума си зает с други неща. Но Джени му предложила план: Лаура щяла да дойде и да остане при тях за известно време, и петимата щели да опитат да живеят заедно.

„В главата ми се въртяха две мисли“, казва Нелсън, припомняйки си този момент. „Първата беше, ‚Мамка му, спукана ми е работата. Не мога да се меря с това момиче.‘“ Втората: „‚Това е съдба. Това и трябва да правя. Ако това означава край на брака ми, то пък това ще бъде албумът, който ще го документира. Има един милион начини, по които всичко това може да обърка живота ми – но няма начин то да ме подведе творчески, докато си държа очите отворени и съм смел.“

На първи май миналата година Лаура пристигнала, заедно с лятото. Нилсън казва, че онова, което последвало, било нещо като лудешки, страхотен сън.“ Тримата моментално се почувствали свързани, а децата, чиято реакция винаги им била голяма грижа, се привързали към Лаура също толкова бързо. „‚Хайде да го правим завинаги, това е нещо върховно‘“, припомня си той собствените мисли, от първата седмица, в която били заедно. „Изоставихме всякакви защити“, казва той сега. „Трудностите се появиха по-късно.“

 

02 Ruban singing
Рубан Нилсън в студиото си в Портланд, Орегон. Фото: Leah Nash.

 

На сутринта след рождения ден на Мо заварвам Нилсън да работи здраво, седнал пред кийборд, свързан с компютъра му. Празни бутилки от диетичен Dr Pepper запълват няколко лавици зад гърба му. Заобиколен отвсякъде от стари ролкови магнетофони и китари, той работи над ремикс на песен, написана от по-малкия му брат, Коди, чиято оригинална версия се върти без прекъсване. Един след друг, Нилсън добавя все нови пасажи с инструменти, които измъква от всички ъгли на помещението.

Семейството е купило тази къща преди три години, след като за кратко време преди това са живели в една близка юрта – преносима, едностайна, висока палатка – заедно с акушерката, която помагала на Джени при раждането на Айрис. Първоначално дошли в Портланд без планове, освен с желанието да започнат отначало. Когато шест години преди това се родил Мо, в една приспособена за живеене плевня, в семейната ферма на родителите на Джени в Нова Зеландия, Нилсън свирел на китара в the Mint Chicks, пънк-група с добра репутация, но без успех, която основал през 2001 г.

Нилсън е израснал в Оклънд[1]. Родителите му се запознали в Лос Анжелис докато обикаляли на турнета заедно с John Rowles, певец на лека музика, добре известен в Нова Зеландия през 1970-те. Майката на Нилсън е от Хавай. Тя е надарена певица, пианистка и шампионка по хула[2]. Баща му, новозеландец, е известен свирач на валдхорна, който запознал синовете си с музиката на Майлс Дейвис още в най-ранна възраст. Да си наполовина полинезиец в Нова Зеландия, обяснява Нилсън, значи „да си дете, което продавачът в магазина ще дебне с очи. Все едно започвате всяка ситуация от минус десет и трябва да се напъвате истински здраво, за да стигнете обратно до нула.“

Нилсън имал същите проблеми и у дома. Като тийнейджър започнал да страда от ужасни пристъпи на безсъние, които идели – така поне мисли той – от дългогодишната зависимост на баща му от алкохол и хероин, както и от последствията от развода на родителите му. Повечето нощи изкарвал в безсъние, само за да проспи следващия ден на чина в училище. Но като част от опита си да се освободи от зависимостта и да оправи нещата, бащата на Нилсън го подкрепял по два много важни начина: той му помогнал да постъпи в едно от най-престижните художествени училища в Нова Зеландия, Елам, като събрал препоръки от симпатизиращи учители, а също купил и първата му китара. Именно в това училище Нелсън, който учел рисуване, се запознал с Джени, която учела скулптура. Започнали да живеят заедно само няколко месеца след първата си среща. Правенето на музика, срещу което Нилсън дълго време се съпротивявал, се превърнало в начин да се оползотворят всички онези безсънни нощи.

С Коди като вокалист и Нилсън като де факто мениджър и китарист, Mint Chicks бързо си спечелили добро реноме в Нова Зеландия и издали няколко албума. Но между братята се появили напрежения и по-големият Нелсън решил да се отдаде повече на задълженията си като баща. Едно гостуване до чичо му в Портланд довело до постоянно преселване в Съединените щати. И тогава се случило нещо любопитно.

След като попаднал в Орегон заедно със семейството си, Нилсън – който вече се бил отказал от идеята да прави музика професионално – намерил работа като илюстратор. Но в свободното си време започнал да пише песни, просто за удоволствие. След като собствената музикална колекция му омръзнала, той решил да направи такъв вид странен и мрачен албум с психарски рок, какъвто не успявал да открие. С помощта само на евтин магнетофон, китара и единствен микрофон, записвал по една песен на нощ, без да възнамерява да публикува. „Електронни барабани? Китарени сола? Странни вокали? Никой няма да ги харесва или пожелае да ги издаде, така че няма значение,“ разказва той за нагласата си от онова време. „Това си беше лично моя работа. Държах всичко в тайна.“

Но в надежда да се свърже онлайн с други подобно-специфични музиканти, той решил да публикува анонимно песните си на музикалния сайт Bandcamp. Не след дълго песента „Ffunny Ffrends“ – свежа, написана в стил Франк Запа любовна песен за двама негови приятели от училище – започнала да се появява по все повече музикални блогове, а след това и в неговия офис. „Откъде намери това парче?“, попитал невярващо Нилсън един от колегите си, след като музиката се понесла из помещението. „О, изпрати ми го един приятел от списание Nylon“, бил отговорът. „Някаква група, която току-що започва да изгрява.“ Нилсън казва, че записал песента само шест дни преди това.

Само след седмици представители на някои от най-значителните независими звукозаписни фирми – Domino, Matador, and XL – започнали да изпращат до имейл-адреса, даден на страницата на Bandcamp, молби да им изпрати повече материал. Нилсън, убеден, че някой му играе много сложен комбиниран номер, трябвало да решава дали иска отново да се заеме с музика. „Бях се отказал от мечтата“, казва той. „Джени ме окуражи да опитам отново.“

 

Unknown Mortal Orchestra: "Ffunny Ffrends"

 

Една година по-късно, през лятото на 2011, фирмата Fat Possum издава първия, идентичен с името на групата, албум, в който песните на Нилсън били включени точно по начина, по който той ги бил записал. Създал набързо група с приятели от Портланд и тръгнал на турнета. Безконечните пътувания през целите Съединени щати и Европа постепенно отстъпили на онзи вид необуздана злоупотреба с наркотици, от която толкова се страхувал като дете. Изпаднал в депресия, изгубил илюзиите, не можел да се контролира когато се завърнал вкъщи. През 2013 публикувал втория си албум, озаглавен II– замислена, доминирана от китари соул-музика, в която се долавяли тревожни проблясъци от мисловното му състояние. (Първата строфа от този албум гласи: „Изолацията може да постави пистолет в ръката ти.“) Опитвал се да изгради някаква финансова база за семейството си, но имал същото непредсказуемо поведение като баща му преди него. Ако щял да прави друг албум, той трябвало да бъде по-добър от всичко, на което дотогава вярвал, че е способен, пък ако ще и само заради семейството.

 

03 UMO
Unknown Mortal Orchestra: Куинси Макрари, Джейкъб Портрейт, Райли Гиър и Рубан Нелсън. Фото: Leah Nash.

 

След смрачаване Нилсън и аз изминаваме около половин миля в лек дъжд, за да отидем до Shari’s, ресторант от верига за храна непосредствено до мола на магистралата. Малки групи от гъски шляпат близо до паркинга, влизат и излизат от тясно езеро пред ресторанта. Лаура имала същите симптоми на преобърнат съновен цикъл като неговите и през повечето нощи от миналата година, когато се борела на горния етаж със собствената си творческа работа (фото и видео), тя по неизбежност слизала долу при него в мазето, за да го види в три или четири сутринта. „Shari’s?“, питала тя, и двамата тръгвали.

Тази нощ ресторантът е пълен с шумни семейства и тихи възрастни двойки, които поскърцват по виниловите пейки. Тук за пръв път Нилсън признал на Коди за писмата на Джени до Лаура и го помолил за съвет какво да прави с брака си – но не и за желанието си да пише за неговия край. Той си припомня отговора на брат си: „Да се събират преживявания, от които да се пише съдържанието на песните е много в твой стил – само ти ще направиш нещо толкова откачено.“ Когато Нилсън разказал на един добър приятел какво започва да се оформя у дома му, реакцията била малко завистлива: „Това е страхотно, пич. Може би ще спиш и с двете заедно.“ Но Нилсън се опънал срещу това. „Ще ми се сега да бях ти“, казал му той. „Ще ми се да не бях в тази емоционално ужасяваща ситуация.“

След онези първи няколко седмици заедно през май, отношенията между Джени, Лаура и Нилсън започнали да показват първи признаци на напрежение. Като нова във връзката, Лаура не можела да не се чувства изключена когато се срещала с непознати детайли от връзката им или с особеното разбиране, което те били постигнали след повече от десет години живот заедно. Но в някои утрини Джени се пробуждала от смеха на Лаура и съпруга ѝ, които гледали заедно някое телевизионно шоу без нея. Описвайки собствените си несигурности, Нилсън пък казва, „Те започваха да дискутират нещо феминистко, а аз само си седях там и си мислех, ‚Добре де, аз също мисля, че мъжете са говна, но все пак аз съм мъжът в тази стая.‘“ В продължение на дни се цупел из къщата, докато Джени и Лаура продължавали, бачкал в мазето, вместо да ги конфронтира с чувствата си. „Помислете си за двете най-сериозни връзки в живота си досега, а след това как ги преживявате едновременно“, казва ми той. „Това ви кара да се питате: Колко всъщност може да издържи човек емоционално? Докъде можеш да се приспособиш?“

 

04 Ruban
Фото: Leah Nash

 

И всичко това се просмуквало в музиката, точно както той го планирал. През август туристическата виза на Лаура изтекла и тя била принудена да напусне Съединените щати докато получи друга. В продължение на шест седмици Нилсън и жена му вехнели по Лаура, докато тя работела по свой проект в перуанската джунгла, а заедно с това се опитвали да продължават със собствените си животи. Това е конфликтът, който се разиграва в междузвездната диско-мелодия на „Can’t Keep Checking My Phone“, докато Нилсън отново се потопил до уши в работа. „Да пиеш чича[3] в джунглата/звучи ми страхотно“, пее той с котешки фалцет. „Нещо съм зает, можеш ли да позвъниш отново?/Сигурен съм, че ще се върнеш/Но дотогава не мога постоянно да си проверявам телефона.“

 

Unknown Mortal Orchestra: "Can't Keep Checking My Phone" (via SoundCloud)

 

Когато Лаура се върнала през септември, без да се обажда предварително, Нилсън бил приел идеята да продължават връзката. Разхождали се заедно и празнували Хелоуин с децата. Казали на съседите и близките си приятели в Портланд, някои от които реагирали неприятно, от страх. Когато Джени споделила новината със семейството си обратно в Нова Зеландия, майка ѝ се разгневила най-вече на Рубан. „Беше приключила с мене“, казва той за тъща си, „писнало ѝ беше“. Собственият му баща обаче не бил озадачен от новия начин на живот и им дошъл два пъти на гости. За да помогне на сина си той записал духовите части от Multi-Love, включително и онези от „Necessary Evil“, неописуемо мелодичния връх на албума, в който Нилсън се разголва емоционално, вероятно пред жена си: „Не разбирам какво намираш у мен… Любовта към мен може да се окаже фаталната ти грешка.“

Чрез Лаура и призмата на техните отношения Нилсън започнал да осъзнава по-добре самия себе си и странните космически връзки, които споделял с Джени. „Винаги се питах, ‚Защо е с мен?‘“, казва той докато отпива от чашата с черен чай. „Аз съм толкова егоистичен човек. Е, развлекателен съм и грижовен, но не съм много отговорен. Не съм истински мъж. Но след това започнах да разбирам: тя ме е избрала, защото да бъде с мен е приключение, защото аз искам да бъда погълнат от живота. Тя искаше да не знае накъде отива животът ѝ, а за такова нещо аз съм най-добрият избор. Ето защо го е направила.“

Малко след Коледа, когато визата на Лаура изтекла отново, опитите за подновяване били отхвърлени и тя била принудена да напусне отново – този път за неопределено време. Към този момент Нилсън вече добавял последните детайли по албума и го приготвял за публикуване. Но само дни преди да го изпрати до своя лейбъл, Jagjaguwar, той все още нямал идея за обложка, която да му харесва. Лаура му пратила по имейла снимка на студиото му, която направила през нощта, при специалната розова музика, от която, така се кълне Нилсън, имал нужда, за да може да стига до върха на творческите си импулси. „Перфектна беше“, казва той.

Хората от фирмата били озадачени и намекнали, че фотографията не подсказва непременно колко жизнена е музиката. „Остава си обаче факт, че никой фотограф не би могъл да има достъп онзи специален момент“, казва Нилсън. „Сякаш самата тя току-що беше влязла в това тъмно мазе, както всяка нощ, за да ме открие там как пиша песни за нея и Джени, и света, и разговорите, които водехме.“

Когато децата питат за Лаура сега, Нилсън и Джени им казват, че е била принудена да напусне. „Тя просто попадна на ничия земя“, казва Нилсън за връзката. „Това е брутално. Причината, поради която тя не е тук, е извън нашия контрол, но ние се опитваме да не се лигавим по тази причина. Трудно е да се каже, че се чувстваш тъжен защото сега има само двама влюбени хора вместо трима. Но ние всички сме влюбени. Това беше нещо реално. И функционираше. Сега съм по-жив поради това.“

 

04 Studio

 

Когато се връщаме в къщата малко преди полунощ, верандата е покрита с флуоресциращ тебешир: докато ни е нямало, Мо е написал името си от входа до вратата на дома. Вътре е будна единствено Нипи, семейната невестулка. Само след часове за рождения ден на Мо ще пристигне цяла банда от шестгодишни хлапета и Айрис е помогнала на майка си да украси боядисаните в златен цвят стени на трапезарията с голям плакат. Преди да замине след два дни за Ню Йорк, където ще композира заедно с други музиканти – откак е публикувал II, той е канен да свири заедно с хора като Франк Оушън, Кимбра и Чаз Бандик (Toro Y Moi) – Нилсън планира да прекара остатъка от нощта в работа върху ремикса на брат си.

Седим на масата в трапезарията пред две чаши с вода и той потрива очи, докато Нипи подскача около нас и из кухнята. По хладилника няма фотографии на Лаура, но на горния етаж компютърът ѝ се пази в състоянието, в което го е оставила, когато си е тръгвала. Питам Нилсън как си представя идеалния резултат от развитието на семейството си. „Да живеем петимата заедно на някакъв бряг, да се мотаем и да ходим за риба“, казва той, с изненадан смях. „Просто един абсурден сценарий, който никога няма да се осъществи. Но идеалната версия не е нещо, което ме интересува като артист.“

В края на годината, казва Нилсън, той и семейството му вероятно ще се преместят в Хавай. Напоследък е имал по-интензивен контакт с майка си, с която го свързва подновеният му интерес към хавайската култура и идентичност. Джени винаги е искала да отиде там, а Айрис се учи на хула. „Доста добре напредва“, казва той. Планът, доколкото има такъв, е да направи следващия си албум там, да се остави на мястото да се прелее в него и в работата му.

„Имам много роднини там, има много неприятности и истории“, казва той. „Знам, че ще отида и че ще бъде тежко, тежко, тежко – трябва да бъда емоционално подготвен.“ Когато казал на баща си за плана, той му отговорил скептично: „Ще ти бъде скучно. Не можеш да се оправиш. Ще те втресе от седене там, далеч от всичко.“

Нилсън се смее за себе си, тихо. „Може и това да се окаже добро – да откача, заседнал на една скала“, казва той. „Може би това ще направи нещо интересно с мен.“


Източник

 


[1] Най-големият град в Нова Зеландия. Бел. пр.

[2] Вид хавайски танц. Бел. пр.

[3] Леко алкохолно питие, характерно за тропическите страни от Южна Америка. Бел. пр.

Дейвид Бивън е американски журналист и автор, сътрудник на известното музикално издание Pitchfork.

Посетители: 158

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 1 ден
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 1 седмица
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици