Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва монографията „Глен Гулд: изпълнителят и произведението“, изглежда излишно само на пръв поглед. Склонността на съвременната медийна култура да уголемява периферно-събитийното за сметка на същественото води до изкривяване на перспективата, и в случая с Гулд на преден план често излизат неговите идиосинкразии и прищевки, а не изкуството му. В немалка степен популярният интерес към него идва тъкмо откъм периферията, за което допринесе, разбира се, и самият той, като по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно (в това отношение рожба на своето време) играеше с предизвикателно безгрижие ролята на капризната звезда.

Автор: Стоян Гяуров

„Бийтълс“ притежават дълбоко вкоренена в характерите им язвителна подозрителност към мотивите на външния свят, те имат и добре развит усет за капризната природа на славата. През октомври 1963, когато бийтълманията за пръв път залива Британия, Джон е запитан колко дълго смята, че ще просъществува групата им. „Около пет години“, казва той. Това се оказва едно много добро предвиждане. „Бийтълс“ завършват плочата, известна като „Белият албум“, която мнозина смятат за тяхната последна, пълноценна групова работа, през октомври 1968. През септември следващата година те се разпаднаха.

Автор: Луи Менанд

„Никога преди не бях чувал за многолюбието (polyamory) и не се интересувах от представата за него“, казва ми Рубан Нилсън след вечерята, по време на дълга разходка из околността. „Просто исках да се преструвам, че никой не е мислил за това преди мен, да попадна на него слепешком.“ Той се чеше нервно по гърдите, по татуировката на отворено око, която се вижда между ключиците му. „Имам чувството, че ще прекарам остатъка от живота си в усилия да забравя последната година. Беше толкова красиво време.“

Автор: Дейвид Бивън

За пореден път сексуалността на Чайковски се превръща в обект на дебати – и за пореден път дискусията няма нищо общо със собственото време и място на композитора, а всичко общо с нашето. Чайковски няма думата по въпроса, така че ние се чувстваме свободни да интерпретираме музиката му както си поискаме, дори когато тя е фиксирана в думи или заземена в краката на танцьори. Това я прави свързана с времето ни. Очевидно, днес връзката означава да се въвлече Чайковски в политическия и културен конфликт между Русия, като възроден защитник на консервативни ценности, и декадентния, западащ, позволяващ еднополовите бракове Запад.

Автор: Саймън Морисън

Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял албум с мощта на водородна бомба. За целта мобилизира обичайните заподозряни от последните две десетилетия – Тони Висконти като продуцент и басист, Джери Ленард и Ърл Слик на китари, Захари Алфорд на барабани, Стив Елсън на саксофон.

Автор: Евгений Дайнов

Боуи посреща последните години на 20-ти век като жител на Земята – нещо, което не му се е случвало от средата на 60-те години. Има прилична музикална репутация, станал е художник, направил е успешно издателство за книги по изкуство. Покрай другото, той става един от първите земляни, пълноценно оценил едно ново историческо явление, което изважда хората от обичайната за замляните закрепостеност за време и място – световната интернет мрежа. През 1996 година Боуи е първият музикант, пуснал сингъл (Telling Lies) само в интернет. Към края на годината е третият най-често търсен музикант в мрежата, а всичките му интервюта се занимават повече с интернет, отколкото с музика или изкуство.

Автор: Евгений Дайнов

Да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид Джоунс, въоръжен с играчка-саксофон, който възкликва: „Чух гласа на Бог!“ когато за пръв път чува парчето Tutti Frutti на Литъл Ричард? Или пишеш за преименувания Дейвид Боуи (самонарекъл се „Момчето от Лондон“), който в средата на 60-те години твърди, че никога няма да има нещо общо с рокендрола, защото иска да се занимава със сериозна музика и изкуство? За хипито Боуи, постепенно ставащ известен в лондонските авангардни среди – или за онзи Боуи, който твърди, че хипитата са най-скучните хора на света; и затова се записва в училище за мимове?

Автор: Евгений Дайнов

Дейвид Боуи не само е изобретявал, отново и отново, самия себе си, вдъхновявайки други музиканти, както и безброй много фенове. Той е вършил много повече. През цялата си дълга кариера Боуи изобретяваше и един нов вид музикален театър, чиито декори могат да се разглеждат в изложбата на музея V&A. Влиянието му върху изпълнителското изкуство е неоценимо и ще продължава да се чувства дълго време след като той си е отишъл. А междувременно ние имаме музиката, която все още притежава силата да удивлява и доставя наслаждение. 

Автор: Иън Бурума

Историята на Бийтълс след края на съвместната им кариера не е особено обрадваща. И четиримата записаха солови албуми – до днес около шейсет, – но никой от тях не успя дори да се доближи до качеството на съвместната им работа в Бийтълс. Още дълго след раздялата отношенията им бяха дистанцирани и белязани от взаимна неприязън. В началото на 70-те това се отнасяше най-вече за Ленън и Маккартни: те поддържаха формално резервираност, но използваха своите плочи, за да си нанасят удари под пояса. Когато бяха поканени заедно с Харисън и Стар да участват в „Концерта за Бангладеш“, двамата се оказаха неспособни да приемат поканата. Стар успя наистина да придума бившите си колеги да му сътрудничат за неговия албум RINGO (1973), но само поотделно. Още през същата година Харисън даде израз на неприятното развитие след края на групата в Sue Me Sue You Blues…

Автор: Иън Макдоналд

Днес е 17 юли 2012. Миналата година, горе долу по това време, бях в Сиена. След разговор на площада пред театъра, сега изпращах с поглед необикновения човек, с когото бях се срещнала…

Автор: Милка Кралева

Иронията е в това, че усещането за борба срещу целия свят е точно нещото, което целият свят толкова харесва у Кийт Ричардс: той винаги е вършил нещата по свой начин.

Автор: Лиз Феър

Опитайте се да разпознаете картините, представяни в този музикален клип. Хайде да ги изброим заедно.

Автор(и): Hold your Horses

Секс, дрога и рокендрол: Пати Смит е преживяла всички ексцеси. Но как?

Автори: Пати Смит и Кристоф Аменд

Щефан Хантел от Франкфурт е музикант и продуцент. Като DJ Шантел той отрежда световен успех на един млад музикален жанр.

Автор: Щефан Хантел

Дълбоко в себе си подозирам, че днес ще се опитам да наруша първото правило на всеки пишещ човек...

Автор: Златко Енев 

Духът на Кърт Кобейн със сигурност е витаел някъде над Берлин в тази лятна вечер …

Автор: Златко Енев


Дали този глас като стиснат юмрук е ключ към следващата година? В мъглата от несигурност около твоя бизнес живот, любовен живот, живот изобщо, защо гласът на Синатра е такава сирена – такава сигурност в нервни времена, позволяваща да бъдеш романтичен, но махаща розовите очила от носа ти, ако се оставиш да бъдеш отнесен твърде надалеч.

Автор: Боно


ImageПрез осемдесетте години Синди Лаупър беше троянският кон на Girl Power в музикалните класации. След дълга пауза те се завръща сега с нещо като протестен диско-албум под името Bring Ya To The Brink. В това интервю поп-дивата разговаря за феминизъм, поп и новия си албум.

Автор: Синди Лаупър

Това е Аркейд Файър, групата родена в Монреал, която скоро ще има концерти в Лондон, Ню Йорк, Дъблин, Париж, Амстердам, Осло, Стокхолм и Берлин – може би най-голямата сензация в момента на световната инди-сцена ...

Автор: Дарси Фрей

ImageТоя път ми се ще да говоря за нещо по-различно. Гледах преди доста време един филм, който ми се стори безкрайно важен – не само защото в него играе една от най-противоречивите личности в музикалната сцена от последните години, но и защото … хм, защо ли да го увъртам: защото ме накара да му повярвам ...

Автор: Златко Енев 

Посетители: 112

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Peter Petrov писа Още
    Много добър текст. За... преди 12 часа
  • Димитър писа Още
    И изведнъж политически... преди 12 часа
  • Гост писа Още
    На български "сказка" е... преди 1 ден
  • Юрий Проданов писа Още
    Напоследък все по често... преди 2 дни
  • броди писа Още
    От родната ни... преди 3 дни
  • TM писа Още
    Един сериозен текст.... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Г-н Карев, съгласен съм с... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Странно, не може ли някой... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Статията е изключително... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Забравих да изпратя... преди 1 седмица
  • Свилен Гавазов писа Още
    Благодаря на автора за... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Мисля че уикипедия... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам трудности с... преди 1 седмица
  • калоян михайлов писа Още
    Господин Енев,вече трета... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Откога турският се брои... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    С интерес прочетох... преди 1 седмица
  • Г Килифарев писа Още
    Един застаряващ философ... преди 1 седмица
  • Иван Младенов писа Още
    Уважаеми, г-н Енев,
    моля,... преди 1 седмица
  • Dimityr Kunev писа Още
    Отново искрено се смях,... преди 1 седмица
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Напълно съм съгласен с... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Обикновено е по-добре... преди 1 седмица
  • Георги Килифарев писа Още
    Поучителна, но нефелна... преди 1 седмица
  • ВС писа Още
    Страхотно есе. Вече от... преди 1 седмица