От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 09 Oliver Stone 

 

Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“ и „Взвод“, Оливър Стоун стартира десетилетие на забележителни успехи. Много от противоречивите и стилистично дръзки филми, които той направи през тази епоха, бяха касови хитове и го утвърдиха като смел глас на поколението си. Макар че филми като „Уолстрийт“ и „Убийци по рождение“ нямаха особено нюансирано въздействие върху гнилата аморалност в сърцевината на нашето общество, а предложеното лечение срещу самозаблудите на страната в „Роден на четвърти юли“ и „JFK“ не беше особено изтънчено, никой не можеше да отрече, че работата на Стоун говори директно за мечтите и кошмарите на Америка. Оттогава насам обаче образът на режисьора като творец, чийто пръст се намира непрестанно върху пулса на нацията, постепенно беше изместен от един друг – онзи на политическия провокатор, благодарение на документалните му филми за хора като Фидел Кастро и Владимир Путин. Но именно дългите години на подготовка към онази златна 1986-та година се намират в центъра на предстоящия мемоар на Стоун, „Преследване на светлината“, в който всичките му съмнителни изстъпления и самопризната несигурност са изложени на показ. „Никога не съм търсел аргументи“, казва Стоун. „Никога не съм се опитвал да провокирам. Просто търсех истината.“

Направихте много филми и документални филми, базирани на живота на други хора. Помогна ли ви този опит да разкажете собствената си история?

Е, мислех си, че книгата има структура на роман. Задавате проблем в първата глава: Главният герой се намира в кутия. Той е в Ню Йорк, 1976. Няма пукната пара. Чувства се като пълен провал и трябва да преосмисли целия си живот. А след това романът се насочва към периода 1986 г. Това е пикареска [приключенски роман]. Един вид, малко като роман от [Уилям] Текери.

Трябва ли да търся нещо във факта, че ​​наричате мемоара си роман и визирате себе си в трето лице?

Можете да търсите каквото поискате. Героят е „аз“, но трябва да се дистанцирам от него. Това не означава, че си измислям. Ако напиша друга книга, което се надявам да направя, би било хубаво да се доближа до мястото, където съм сега. Все още не съм там. Нещо като създаване на филм, който да сложи точката в живота ми? Не знам. Може да има начин. Има поне няколко много хубави прощални филма. Г-н Куросава направи „Рапсодия през август“, един много хубав и нежен филм.


Small Ad GF 1

Бихте ли приключили живота си с хубав и нежен филм?

Мислите, че съм толкова лишен от нежност?

Не знам дали думата „нежен“ е онази, с която бих описал вашата чувствителност.

Ок, бива. Но дори и в „Убийци по рождение“, ако се вгледате внимателно, между Джулиет [Луис] и Уди [Харелсън] има нежност. Или филмът за Буш, който направих, „W“ – накрая е много нежно между него и Лора.

Знам, че в миналото сте се чувствали маргинализирани от Холивуд. Все още ли се чувствате така?

Не мисля, че ги занимават мисли за мен. Не ми е горчиво от това. „Диваци“ беше последният ми филм от мейнстрийма, така да се каже. Или поне мислех, че е мейнстрийм. Universal също, докато не го разпространиха. В последната секунда решиха да го преместят от есента за лятото. Така че ни поставиха по средата на график, който беше доста труден. По същото време имаше премиера и „Тед“. Спомняте ли си този филм? Беше весел. Е, да се прави премиера заедно с филм като „Тед“ едва ли е добра идея. Все още ми се предлагат неща, но не се чувствам вдъхновен да правя филм. Не усещам нищо вътре в себе си, липсва ми огъня за преминаване през цялата тази болка и мизерия. Последният филм, който направих, беше „Сноудън“. Беше толкова трудно да се направи. Имаше голяма борба около финансирането му, най-вероятно заради темата. Но все още продължавам да правя документални филми. В момента работя върху два такива. Единият е за JFK [президента Джон Кенеди, бел. пр]. Откак през 1991 г. излезе игралния ми филм по тази тема, се появиха доста много нови материали, които по принцип се игнорират. Това е страхотна история. „JFK: предаден от съдбата“ е работното име, с което го наричаме. А след това започвам „Едно светло бъдеще“, в което става дума за ползите от чистата енергия, включително и ядрената. Това са документални теми и не е задължително да са популярни, но за мен те са важни.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Не ровите ли в гнездо на оси, като се връщате към JFK?

Това не ме плаши. Минах тази възраст. Нямам нужда да правя холивудски филм. Нямам нужда да получавам одобрението на шефовете.

Мислите ли, че сте направили последния си холивудски филм?

Не бих имал проблем да направя друг, но не го чувствам в момента. Честно казано, направих 20 и се изморих.

Имаше един около 10-годишен период, като се започне със „Салвадор“ и „Взвод“, и се стигне до „Убийци по рождение“ или „Никсън“, когато филмите ви се възприемаха като базисни заявления за страната и културата ни. Когато този период на Zeitgeist [дух на времето] приключи, което неизбежно се случва с повечето артисти, промени ли това начина, по който подхождате към работата си?

Разпознавам въздействието, което имах [по онова време], но се наслаждавах и на работата върху филмите, които направих след това. През 1999 г. направих „Всяка проклета неделя“. Получих толкова много внимание за него. „Световният търговски център“ беше един от най-успешните ми филми във финансово отношение. Така че парадът продължаваше. Проблемът е в Холивуд. Просто всичко е вече толкова скъпо – особено маркетингът. Всичко е толкова крехко, толкова деликатно. Холивуд днес – човек вече не може да направи филм без специален съветник по Covid. Не може да се направи филм без съветник по новата чувствителност. Нелепо е.

Защо е нелепо?

Академията променя мнението си на всеки пет, десет, два месеца след появата на нещата, с които се опитва да бъде в крак. Всичко е толкова политически коректно [нецензурен израз], а това не е свят, в който съм особено петимен да действам. Никога не съм го виждал като чак толкова луд. Това е като чаеното парти в „Алиса в страната на чудесата“.

В какво отношение?

О, Дейвид, да не отиваме в тази посока. Това ще бъде вашето заглавие. Разбирате ли, просто прочетох нещо за това как филмите вече ще бъдат много скъпи за правене, защото трябва да вземате всички тези предпазни мерки, а 50-дневният снимачен план се превръща в 60-дневен, плюс всички мерки за социално дистанциране на актьорите. За това говоря.

Разкажете ни малко повече за документалния си филм за JFK. Има ли в него някое голямо откровение, което можете да споделите?

Би било несправедливо да се каже, че има едно голямо откровение. Няма някакви особени разкрития. По-скоро става дума за натрупване на детайли, Дейвид. Моля, гледайте филма, когато излезе, и ми пишете, за да ми кажете дали го намирате убедителен.

Да не би да се е оказало, че куршумът [с който е застрелян Кенеди], се е върнал назад и надясно?

Можем да се забавляваме, но позволете ми да ви дам няколко бързи ориентири за нещата, което се откриват в този документален филм: Няма логично обяснение за т. нар. „вълшебен куршум“ (официално наречен CE-399). Няма и ясни доказателства за тази шибана пушка от типа Mannlicher-Carcano, която Ли Харви Освалд уж е използвал. Не искам да навлизам в подробности, но не можем да разберем кой точно е притежавал куршумите и пушката в различни моменти. Бъркотия е. Освен това вече разполагаме с повече подробности от всякога, които показват, че Кенеди е имал огромна [изходна] рана на задната страна на главата, което ясно показва, че е бил застрелян отпред. Също така ясно е, че аутопсията, направена в [град] Бетесда, Мериленд, е била напълно измамна. А освен това имаме и Виетнам. Никой историк не може да каже честно, че войната във Виетнам е била дете на Кенеди. Това е от решаващо значение. Последното нещо е връзката между ЦРУ и [Ли Харви] Осуалд. Имаме повече свидетелства, [че Осуалд е работел за ЦРУ] не само за след [посещението му в] Русия, но и преди това. Това са основните моменти. Не искам да критикувам вестника ви, но ако беше честен, той щеше да се занимава с тази работа, а не просто да каже: „Всичко е приключено.“

Но на някакво ниво трябва да ви е ясно, че никога няма да успеем да свържем всички висящи краища от убийството на Кенеди. И така, какво искате хората да разберат от новата ви работа по този въпрос?

Онези, които се интересуват, ще се уверят, че е напълно ясно, че JFK е бил убит от мощни сили, свързани със собственото ни правителство. Посочваме с пръст няколко индивида. Но не искам да влизам в подробности тук. Сега, защо трябва да правя всичко това? Правя документален филм за архивите, за да могат хората сами да видят какви са доказателствата. Това е всичко. Просто го довършваме и започваме да го показваме. Ще излезе на бял свят. Дори и да е само по YouTube. Или в Трансилвания.

Толкова много от вашите филми, по-специално „JFK“, представят противоположни на официално санкционираните големи истории, които Америка разказва за себе си. Можете ли да помислите за някакви области, в които вашето убеждение във важността на контраверсиите може би се е оказало вредно за собственото ви политическо мислене? Имам предвид вашата поредица от интервюта с президента Путин, където изглеждаше, че се интересувате най-вече от това да му позволите да изложи противоположни на популярния американски възглед за него гледни точки, а не наистина да го предизвиквате, в каквото и да било.

Не мисля, че възгледите на президента Путин от периода 1999 г. до изборите през 2016 г. някога са били представяни честно на американската общественост. Този документален филм е страхотно изследователско произведение. Той може да бъде изучаван, защото показва толкова много неща, които бяха заметени под килима чрез фразата: „О, Оливър Стоун е апологет.“ Не съм апологет. Винаги съм опитвал различни неща и именно затова той ме хареса до степента, в която го направи. Не мислеше, че съм някой балама. Той е много търпелив човек. Чете. Подготвя се. Не е като толкова много от нашите тъпи политици и затова се удържа на власт вече 20 години. Но американската преса го демонизира.

Въпреки че той има полза от американската дестабилизация и по тази причина се опитва да я разпали?

Не мисля, че той мисли по този начин. Мисля, че той вижда американската дестабилизация като опасно нещо, защото мисли за безопасността на света. Ако не друго, той би искал да съществува баланс на силите и би искал да има ядрен договор с нас. Много е трудно да се говори, когато самата Америка не говори. Ние отдавна вече не действаме честно с него.

Путин очевидно е хитър политик. Как мислите, какво е очаквал да спечели от разговорите с вас?

Мисля, че намерението му, както той откровено казва отново и отново във филма, беше [просто]: Добре, нека да поговорим. Нека бъдем зрели. Нека бъдем възрастни.

А дали не е било нещо друго? Знаете този термин, „полезният идиот“.

На първо място трябва просто да гледате филма.

Гледал съм го.

От какво става ясно, че съм идиот? Мисля, че там водим много интересен диалог. Искам също да отбележа, че когато започнахме, което беше през 2014 г., отношенията със САЩ не бяха толкова лоши, колкото станаха по-късно. През 2017 г. се върнахме при него и вие имате записа на нещата, които той казва за Доналд Тръмп и американските избори. Не мисля, че Русия има желанието или парите за „дестабилизиране“ на цели избори. И как можете дори да сравнявате всичко това с нещата, които самите ние сме вършили в други страни?

Но не е необходимо две злини да бъдат еднакво големи, за да бъдат и двете зли.

Прекалено много се занимаваме с Путин. Това не се намира в книгата ми.

Добре, следващият ми въпрос е свързан най-вече с книгата: До каква степен присъства в живота ви опитът от Виетнам? Преследва ли ви [преживяното там] всеки ден?

Това не ме смущава. В книгата говоря за всичко, което съм преживял там и колко странно беше. Виетнам повлия върху работата ми заради чувствата ми относно войната и мира в тази страна, а също и за милитаризацията и мястото, на което се намираме сега. Ако наистина съм в състояние да направя нещо добро на този свят, то сигурно ще бъде да предам част от това послание на по-младите хора, така че те да разпознаят накъде отиваме с тази продължаваща милитаризация. Но, не, войната не ме смущава лично. Достигнах възрастта на приемане.

Имам един последен въпрос към вас: Поне в настоящия момент изглежда така, сякаш политическите ви пристрастия започват да засенчват постиженията ви като артист. Досадно ли ви е да мислите, че желанието ви да се захванете с политиката може в крайна сметка да затъмни или изкриви наследството ви като режисьор?

Винаги съм си проправял път в живота, понякога с големи спорове. Областта ми е широка. Наслаждавам се на обмена на мнения. Уча се от хората. И в бъдеще ще продължавам да не бягам от онова, което съм. И в края на краищата ще се докажа.

Източник

 

Всъщност това е предпоследният филм на Акира Куросава.

В който Марк Уолбърг играе срещу зло плюшено мече.

Това е препратка към констатацията, че един куршум, изстрелян от Ли Харви Освалд, е причинил множество рани на президента, както и на губернатора Джон Конъли от Тексас, който пътува в същата кола като Кенеди.

Което би противоречало на официалната присъда за това, че Кенеди е убит от изстрели на Освалд, идещи отзад.

Което поставя под съмнение твърдението, че коварни и мощни сили са направили заговор за убийството на Кенеди поради желанието му да намали американското участие във Виетнам.

Комисията на Уорън заключи, че Кенеди е убит от Осуалд и че той ​​е действал сам.

Излъчени по телевизионния канал Showtime през 2017 г.

Когато Стоун пита Путин за това дали Русия се е намесвала в американските президентски избори през 2016 г., Путин отрича страната му да го е правила.

Освен че на два пъти е печелил наградата „Оскар“ за най-добър режисьор (за „Взвод“ и „Роден на четвърти юли“), Стоун печели „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий за „Midnight Express“. Освен това е получавал осем допълнителни номинации в множество категории.

 

Дейвид Марчезе е американски журналист, сътрудник на в. „Ню Йорк Таймс“.


Pin It

Прочетете още...