Изкуство – Кино

1 1 1 1 1 Оценка 80% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 01 Almodovar

 

Последният филм на Педро Алмодовар е възхвала на остаряването и старостта в епохата на все по-безскрупулното убиване на уморените от възрастта коне. Макар че главният герой (великолепен Бандерас) няма грижите на масите остаряващи негови съвременници на внимателно култивираното усъмняване в солидарните пенсионни системи, той обективно живее във времето на необратимото сякаш икономическо деградиране на старостта. Собственик на прекрасен дом с картини, искани за включване в изложби от световни галерии, остаряващият режисьор успешно е капитализирал труда (творчеството) на един живот в недвижимост и движимости, които го предпазват от неумолимостта на съдбата на изгонените от домовете си в предпенсионна възраст неизрядни платци на ипотеки или плащащите наем пенсионери. Така Бандерас може да бъде суверенен герой на цветово и веществено (а и стаф’но) пищна барокова драма на физическия упадък, която за момент да помири с не само физически, но и икономически неминуемото дори нищите имуществено и пенсионно.

Странното на това помирение, чийто виртуоз е Антонио с неговия апел отвъд все по-голямото му актьорско майсторство е, че то не е принципно различно от сигурната компенсаторна логика на латиносапунките – и все пак задоволява и най-изискания и изискващ от продукта и себе си зрител. Това е логиката на красотата и натежалия като медена пита кинаджийски майсторлък, който определено предпочитам пред младежките изцепки на младия Педро и една млада луда испанска демокрация постфранко и отскоро в Европейския съюз. От Жени на ръба на нервна криза (1988), с който Алмодовар дойде в една България на ръба на демокрацията и първите публични прожекции на девет-седмици-и-половина софтеротика в отишлото си вече кино „Сердика“, до Болка и величие (2019) трийсет години по-късно е извървян път, който изглежда малко вероятен както всяка автентична еволюция и промяна на себе си. И крайната точка на тази промяна не е, разбира се, „величието“, каквото разумно няма във филма дори чисто сюжетно, а „удоволствието“, „насладата“ с теологически обертонове (включително и на „рай“) – gloria.

Тази болка и наслада на остаряването предполага сериозна редукция на сексуалността не само спрямо ранния Алмодовар, но и в абсолютни стойности: във филма има една-единствена целувка – Тарантино с гордост би казал, следвайки коментара си към целувката на Джаки Браун и (покойния вече Робърт Форстър в ролята на) Макс Чери, че общата възраст на целуващите се (мъже) надхвърля 100 години. Милото предложение за секс, отправено на прага от единия, умъдрено е отклонено от изпращащия го друг (Антонио). Изключително интересна е женската фигура на нещо като асистентка на режисьора, която тъкмо е в процес на развод, и в която дискретно прозира обичайната у Алмодовар, но прекрасно поднесена очарованост от грижовната женственост, пронизваща цялото му творчество. Бащата на режисьора, епизодично явяващ се в детската ретроспекция, е подчертано безличен, каквито са винаги бащите при Алмодовар, когато изобщо присъстват, което е рядко.

Прологът на Болка и величие е апотеоз, потопен в детска носталгичност, на грижовната женственост в нейната изпявана – буквално пееща – множественост. Перачките на реката, сред които е майката на режисьора (една вече възрастово неубедителна в ролята на майка на 5-6 годишния герой Пенелопе Крус). Жените пеят, докато простират прането върху крайбрежните папури. Хорът на многото жени, идилично цитираш ранната луда комедия от края на 80-те, е утопията на Алмодовар за пълноценния, обилен и защитен в своето преливащо изобилие свят на една (хомосексуална) мъжественост, чиито опорни точки са майката и неинтимната, (но мечтала някога за невъзможната интимност) приятелка.

Финалът на филма е изненадващо (дори в рамката на режима на помирението) – при цялото късно майсторство – директен хепиенд, разкриващ, че детските ретроспекции са всъщност снимките на новата лента на режисьора, възстановил се успешно от безбройните болежки и справил се дори с хероинова зависимост и последваща абстиненция на стари години. Истината зад тази виртуозно лековата привидност е уловена в малък шедьовър на падането на пода на таблетка от множеството на ежедневните токсикомански коктейли: тя пада, изчоплена от блистера, под съпровод на минорно пиано – и последвана от резигнативно метната на пода до нея светлоиндигово синя възглавница (най-сериозният здравословен проблем на героя е с гръбначния стълб).

Следва наистина глориозно падане на колене (NB: на едно коляно) върху възглавницата и досягане на мъничката насъщна нафора на модерната болка.

 

Pin It
Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.
Други статии от този автор

Посетители

12
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Опасна тема, която... преди 6 часа
  • Нели писа Още
    И все пак е толкова... преди 7 часа
  • Златко писа Още
    Казват, че, веднъж... преди 14 часа
  • Just passing by писа Още
    Авторката е преди... преди 1 ден
  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 4 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 4 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 4 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 2 седмици
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 2 седмици