Изкуство – Кино

1 1 1 1 1 Оценка 98% (8 гласувания)

 

Изложбата

Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от известните български фотографи, нейни творби на два пъти са печелили големи награди на Салона за актова фотография и са част от частни колекции в Европа и САЩ. Душевността, еротиката и сексуалността са част от всяка изложба на Нели Гаврилова. „16:26:36“ не прави изключение – тя е разказ за емоционалното и сексуално съзряване на една жена от нейната 16 до 36 годишнина. Избрал съм да пиша за тази колекция от образи най-вече през призмата на отношението между фотографа и нейния модел. Началото на този проект е точно преди 20 години, всички можем да видим резултата в настоящето, края е отворен, а надеждата е, че най-хубавото тепърва предстои. Мястото и времето на деня на снимките винаги са едни и същи, но фотографа и модела всеки път са различни.

 

Neli 01 

Катина на 16 години.

 

Сексуалността и изкуството

Човешкото тяло винаги е било интересно за хората на изкуството и широката публика.

Голото тяло е частен случай на този интерес. Не е случайно, че първите уроци на бъдещите художници и скулптори се посветени точно на него. Би било грешка обаче да мислим за голото тяло единствено като за сюжет. Всъщност то е арт-форма с корени, проследими до пещерните рисунки отпреди 35 000 години. Всяка цивилизация почита сексуалността и създава свои артефакти, но началото на еротичното изкуството се свързва с древногръцката цивилизация. Смята се, че този жанр възниква около 5 век пр. н. е. на основата на митологията, естетиката и хедонизма на древен Египет (Нефертити) и Вавилон (Ищар). Стилистиката на женското тяло в Гърция не е еднозначна. Ако вземем за пример Афродита ще открием, че до 340 г. пр. н.е. тя винаги е изобразявана облечена. През същата година скулптура Праксител създава две статуи – едната традиционна, а другата гола. Вторият вариант е отхвърлен от поръчителите, но скоро след това е закупен от жителите на град Книтос. Тази скулптура е първото голо женско тяло, изобразено в реален размер. Тя обаче е по-важна като изразител на нова естетическа традиция– за първи път в Европа женския публичен образ съчетава идеалните телесни пропорции със сексуалността.

Следващият разцвет на голото тяло е по време на Римската империя, последван от идеологическите ограничения, наложени от Християнството. Еротичното изкуство търси компромисен облик през Средновековието и Ренесанса, съвсем различен от японските актови гравюри от периода Едо и достига своята най-голяма масовост и многообразие в наши дни. В хода на тази 2 500 годишна история митологичните сюжети и религиозни сцени с голи тела минават на заден план. Същинското еротично изкуство обаче започна живот, независим от естетическите и философски идеи, които доскоро е символизираше (Дьоп, 2007).

Отговорът на тази загадка е в противоречивото отношение на Европейската цивилизация към сексуалността. Противно на преобладаващото мнение това противоречие е предхристиянско. То е присъщо на човешката природа и присъства в митологията на ранните цивилизации. Ерос например символизира едновременно любовта, страстта и сексуалността, но за разлика от Аполон и Атина не е роден от други богове, а от първичния Хаос.

Един опит да се сложи ред в тези противоречия е разграничението, посочено от Кенет Кларк (1983) между голото и съблеченото тяло. Според него голото тяло има за цел да предизвиква възхита, каквито са изображенията и фигурите в Древна Гърция и Рим или религиозно преклонение, както е при християнската скулптура и иконография. Съблеченото тяло има друга цел – то провокира вълнение, сексуална възбуда, срам и неудобство.

 

Neli 02

Катина на 26 години.

Истинското изкуство успява да превъплъти, да удържи, а понякога и да съчетае тези противоречия.

Дали това е така в изложбата „16:26:36“ всеки зрител ще прецени сам.

 

Значимостта на портретната и еротична фотография на Нели Гаврилова

Изложбата предизвиква интерес поради няколко причини. Първата от тях е, че и модела и фотографа са жени. Изборът на жена-еротичен обект не е изненада – от XVII век насам се смята, че женското тяло е по-привлекателно от мъжкото. Но, жените-творци на еротично изкуство не са никак много, а в нашата страна се броят на пръсти. Елегантността, с която Нели Гаврилова балансира между ширещите се в нашата страна пуританство и порнография заслужава уважение.

 

Neli 03

Катина, 26 години

 

Вторият забележителен аспект е продължителността на проекта. Зрителят не може да не се запита какво вдъхновява една жена да снима друга жена в продължение на 20 години? Следват още въпроси: Защо е избирала точно този сюжет и поза през тази конкретна година? Колко добре е познавала модела извън снимките, водела ли се е от моментното си настроение и чие естетическо разбиране и еротичен опит са надделявали? Кой кого е вдъхновявал? Струва ми се, че откривам и някои отговори – зад фигурите и светлосенките прозира двойнствеността на жената, Ева е рамо до рамо с Лилит, невинността съжителства със страстта, безсрамността се съчетава със свенливостта.

 

 Neli 04

Катина, 36 години

 

Зрителят неизбежно се пита колко от изобразеното е реалност и колко факт, колко в образите е поза и колко истина? Едно е сигурно – червената нишка на този проект е един друг аспект на двоиствеността – тази на човешката природа и познатата ни от античността връзка между дух и тяло. За древните елини тялото е израз на целостта на човека и красотата му не трябва да бъде прикривана. В същото време еротичните фотографии са символ не само на сексуалността, но и изображение на духовни съществувания. В колекцията са включени допълнителни арт-форми, като текстове от дневници, висящи кубове, облепени със снимки и колекция от увеличени негативи, посветени на вътрешния живот на фотографа и модела. Чрез тях намираме отговори на въпросите: „Защо съм?“ „Къде съм?“ „Каква съм?“ Очевидно е, че Нели Гаврилова има отговор и на въпроса, които поради своята младост нейния модел все още не си задава – тялото е даденост и доживотен спътник, то се променя и не е вечно.

 

Neli 05 

 

Тази изложба доказва жизнеността на връзката между твореца и неговия модел, способността им да се вдъхновят и нуждаят една от друга. И предоставя възможности на нас зрителите за чувственост и освобождение в област, която доскоро бе забранена в България.

Експозицията може да бъде видяна в град София, галерия Фотосинтезис между 23 февруари и 17 март 2017 година.

 

Библиография

Дьоп, Ханс-Юрген (2007). Еротичното изкуство, издателство Книгомания, София;

Кларк, Кенет (1983). Голото тяло, издателство Български художник, София.

 

Светлозар Василев
Светлозар Василев е преподавател в Нов български университет, където води курсове в областта на емоционалното развитие и човешките отношения. Лекар и психиатър по образование със специализиция по клинична психоанализа към Международната психоаналитична асоциация (IPA).
Създател е на групата „психоанализа и кино, която организира публични обсъждания съвместно със София Филм Фест и Дома на киното, София. 
Посетители: 172

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Как си личи, че това не е... преди 15 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 18 часа
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 2 дни
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 4 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 1 седмица
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици
  • Ставро писа Още
    Органически устав на... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    “… Между тях и нас се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам, както обявих... преди 2 седмици