Изкуство – Кино

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Наистина ли „Ида“ е и анти-полски, и антисемитски филм?

2015 03 idaАгата Тржебуховска в „Ида“ (2013)
Фото: © 2014 – Music Box Films. Източник: IMDb
Филмът на Павел Павликовски Ида може и да е спечелил тазгодишния Оскар за най-добър чуждестранен филм, но пък е далеч от еднозначно приветстван в Полша. Докато някои се страхуват, че той може да пробуди антиполските стереотипи, други го обвиняват в антисемитизъм…

Атаки от ляво и от дясно

Ида породи вълна от противоречия в Полша и е атакуван както от консервативни, така и от левичарски кръгове, ако и по различни причини. Филмът разказва историята на млада монахиня-сирак, която е израснала в манастир в пост-сталинистка Полша през ранните 1960 години. Малко преди да положи окончателния си обет, тя научава от игуменката си, че е родена като еврейка и че истинското ѝ име е Ида. Единствената ѝ жива роднина е Ванда Груз, сталинистка съдийка, която е изпращала полски герои на бесилката. Двете жени имат на разположение само няколко дни, за да се опознаят и сближат. Ванда и Ида разследват смъртта на родителите на Ида[1] и узнават, че полският селянин, който ги е укривал, в края на краищата ги е убил. Ида е раздвоена между нейните еврейска и католическа идентичности, между манастирската аскетичност и света на красиви момчета и джаз клубове. Тя трябва да избере живота, който ще живее.

Полша, противоречивата

Поредица на „Либерален преглед“, посветена на най-голямата посткомунистическа демокрация в Европа...

Катин от Ан Епълбаум

Ние бяхме народът от Адам Михник

Полският антисемитизъм – една нова страница от Якоб Клок-Конколович

В търсене на изгубения смисъл от Адам Михник

Как паметта на социализма работи в Полша? от Павел Шпевак

Полският лов на вещици от Адам Михник

Съседи от Ян Грос

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста от Джон Конъли

Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история от Тимъти Снайдър

Противоречивият полски Оскар от Филип Мазурчак

Еврейската история не е само Холокост от Джеймс Маколи

Кръстовете на Аушвиц от Женевиев Зубржицки

Наследството на „юдео-болшевизма“ от Марси Шор

Дори още по-лошо, отколкото си мислехме от Джулиан Барнс

Проблемът с Полша от Ян Вернер Мюлер

Почетният орден на Ян Грос от Ана Биконт

ПиС и полската история от Матеуш Мацини

Крайнодясното полско правителство и положението на жените в Полша от Алекс Кокотас

Полша копае дупка в паметта си от Марси Шор

Пренаписването на историята в Източна Европа от Волха Чарниш и Евгений Финкел

Прочистването на сложното полско минало от Алиса Валес

Представянето на Полша и нейното минало от Константи Геберт

В деня след като Ида спечели своя Оскар за най-добър чуждестранен филм, католически-ориентираният fronda.pl, един от водещите десни сайтове в Полша, публикува следното заглавие: „Оскар за противоречивия и анти-полски Ида“. Действително, през последните месеци множество дясно настроени хора критикуваха филма за това, че е анти-полски. Консервативният член на Европейския парламент Януш Войчеховски каза: „Това е първият филм с такива мащаби и от такава класа, в който има Холокост, но няма германци! Евреите са убивани не от СС или от някакъв рицарски Вермахт, а от един зъл, примитивен, мръсен полски селянин, който е жаден за тяхната собственост“. По подобен начин, полският политолог и журналист Михал Шулржински изрази по радио TOK FM загриженост, че западните зрители, незапознати с полската история, ще гледат Ида и ще научават единствено за поляци, които са убивали евреи заради собствеността им, което дава непълна картина за полско-еврейските отношения.

Междувременно, Полската анти-дефамационна лига (букв.: полска лига против оклеветяването, бел. пр.) разпространява онлайн-петиция, подписана от 50,000 души, в която пред създателите на филма се настоява в началото му да бъде представен надпис със следното съдържание: Полша е била окупирана от нацистка Германия; нейните германски окупатори са унищожавали полските евреи; поляците, които са укривали евреи, са рискували смъртно наказание, често прилагано колективно, но въпреки това много поляци са го правили; хиляди поляци са били екзекутирани за това, че са помагали на евреи; полската нелегална държава е наказвала поляците, които са причинявали вреда на евреите; повече поляци, отколкото хора от която и да било друга националност, са получили специалния медал на „Праведните сред нациите“ (чест, която се отдава от израелския Институт за не-евреи, които са помагали на евреи по хуманитарни причини в Яд Вашем). Десните полски публикации и политици открито поддържат тази петиция.

Докато полската десница обвинява Ида в анти-полскост, то пък левицата го обвинява в антисемитизъм. Хелена Датер от варшавския Еврейски исторически институт каза, че „Ида представя героинята според един прост принцип: какво искат да мислят поляците за една еврейка, която изгражда реалния социализъм? Че тя е курва и алкохоличка“. Действително, Ванда Груз от филма е сексуално-хаотична и не точно въздържателка. Междувременно, феминистката Агнешка Граф от левичарското издание Krytyka Polityczna казва, че Ида е опростена история на отмъщение, в която се разказва за еврейска жена, която осъжда поляци на смърт поради собствената си вендета, предизвикана от смъртта на роднините ѝ. Граф смята, че такъв един разказ насърчава антисемитските стереотипи.

Ида и историческият разказ

През септември 1939 Полша е нападната едновременно от нацистка Германия и от съветска Русия. Никоя друга страна в Европа не е претърпявала толкова жестока окупация. Убити са шест милиона полски граждани (половината евреи, другата половина етнически поляци, но също и други малцинства). След като жителите ѝ – както неевреи, така и евреи, въстават героично срещу нацистите[2], Варшава е опустошена до основи и разрушена повече от всеки друг град по време на Втората световна война, включително Хирошима и Нагасаки.

В германската окупационна зона на самите германци се полагат 2,613 калории храна дневно (доста повече от онези 2,000, които се считат за необходими за здравословен живот), докато поляците и евреите получават съответно по 669 и 184 – и двете стойности близо до нивото на гладна смърт. Макар че евреите са най-голямата група хора, унищожени в Аушвиц, поляците не-евреи са на второ място и, до 1942, основните жертви на концентрационните лагери в окупирана Полша са полските политически опоненти на нацистка Германия.

Повечето не-еврейски поляци сами са се борили за оцеляване в една безпрецедентно жестока окупация. Освен това на поляците, помагащи на евреи, се е налагало смъртно наказание (често колективно). Плакатите, напомнящи на поляците за това, са се виждали навсякъде в окупирана Полша.

Въпреки това няколко стотици хиляди поляци са укривали евреи. Оформена е била специална организация, „Жегота“ – единствената от този род в окупирана Европа – чиято цел е било подпомагането на евреите. С парите, дадени от полското правителство в изгнание в Лондон, е било финансирано оцеляването на 50,000 укриващи се евреи. Междувременно, след въстанието във Варшавското гето от 1943 (подкрепено в повечето полски нелегални издания), генерал Владислав Сикорски, полският министър-председател в изгнание, призовава поляците да помагат на бегълците-евреи и възхвалява героизма на еврейските въстаници.

Едно определено малцинство от поляци е предавало или убивало евреи. Из цяла Полша банди от млади мъже, наречени szmalcownicy, живеят основно от заплашване с предаване на бегълци-евреи, ако не им бъде платено. Полската „синя полиция“ често претърсва къщите на поляци в търсене на скрити евреи. През лятото на 1941 нацистите подстрекават поляци да убиват евреи в 23 града от региона Ломза (макар че отделни убийства на евреи от поляци са се случвали из цяла окупирана Полша, този регион е единственият, в който има масови погроми). Жертвите във всеки от градовете варират от няколко до няколкостотин.

Но някои стереотипни представи за Холокоста раздуват тези цифри извън мяра. Ицхак Шамир, десен израелски премиер-министър, казва през 1980-те: „Поляците засукват антисемитизма с майчиното мляко“, с което отразява такива и подобни на тях чувства – без съмнение зловредни за поляците, които са рискували живота заради еврейските си съседи, както и за далеч повечето, които не са го правили, но въпреки това са изпитвали солидарност към евреите.

Що се отнася до мнозинството поляци, някои от тях изразяват симпатия и скръб за евреите; други пък изпитват злорадство и казват неща от рода на: „Хитлер може и да е негодник, но поне той реши нашия еврейски проблем“. Но представянето на случаи като онзи на полския селянин, убил евреите, които е трябвало да укрива – а значи и правенето на филм за такива инциденти – не е нещо анти-полско. Никъде във филма не се намеква, че поведението на селянина е представително за полското общество. Едно от нещата, което десните критици на филма пропускат да забележат е, че именно монахини са спасили главната героиня. И действително, от около 1,600 полски католически манастири по време на Втората световна война, повечето – около 1,000 – са подслонявали еврейски деца. С други думи, Ида представя както благородното, така и низкото полско поведение.

Но ако Ида не е анти-полски филм, то дали тогава не е пък анти-еврейски? След войната са оцелели около 300,000 полски евреи. Между 40,000 и 60,000 от тях са оцелели благодарение на приятелски настроени поляци. Повечето обаче са оцелели като избягват в Съветския съюз, откъдето след войната са репатрирани. Много от тях са били идеологически обработени от Съветите. Освен това много от висшите чиновници в новата комунистическа Полша са от еврейски произход. Сред тях е и Хелена Волинска-Брус, на чиято личност се базира образа на Ванда Груз. Волинска-Брус е била сталинистка съдийка, осъдила множество полски герои, които са били едновременно и анти-нацисти, и антикомунисти, на смърт в показни съдебни процеси.

Но все пак трябва да се каже, че докато евреите са били представени непропорционално силно сред полския политически елит, те са били слабо представени в комунистическата партия на местно ниво. Преди Втората световна война мнозинството полски евреи са гласували за Бунда (социалистическа, но антикомунистическа партия, насърчаваща асимилацията на евреите), следван от Полската социалистическа партия и различни ционистки партии. Комунистите получават само малко еврейски гласове. През 1980-те множество поляци от еврейски произход – като например Марек Еделман, герой от въстанието във Варшавското гето, Адам Михник и Бронислав Геремек – бяха високопоставени членове на Солидарност и съветници на Лех Валеса.

Понеже поляци от еврейски произход са били широко представени в управляващите полски елити, в Полша се е развил зловредният стереотип на жидокомуната („юдео-комунизма“), което води до цяла вълна от антисемитски насилия през късните 1940 г.

И докато Ида представя еврейска героиня, която е комунистка, нейният реален прототип в живота е еврейка, която отхвърля комунизма и избира вместо него религиозен живот – нещо, което комунистите мразят, като се започне с Маркс. Освен това Ванда Груз се самоубива във филма. Това подсказва, че тя е измъчвана от чувство за вина. С други думи, предполагаемата еврейска карикатура от филма е всъщност един морално далеч по-сложен образ.

Както стереотипите на полския антисемит, така и онези на жидокомуната са силно зловредни. Хелена Волинска-Брус не е представителна фигура на полското еврейство, а погромите от региона Ломза не представляват нормалността на полско-еврейските отношения. Но да се твърди, че щом Ида представя един поляк, който убива евреи, и една еврейка, която е комунистка-престъпница (да не говорим, че героинята е базирана върху реална личност), то филмът е анти-полски или антисемитски, е някак странно.

Ида е незлокачествен филм. Полската анти-дефамационна лига и Михал Шулржински имат право до известна степен: Ида не представя пълна картина на полско-еврейските отношения. Но пък трябва да се каже, че това не е исторически филм. Целта му не е да образова зрителите си относно миналото, а по-скоро, както Павликовски, подчертава в интервютата си, това е метафизическа история с универсални теми като идентичност, вина и избор, както и носталгично завръщане обратно към Полша от 1960-те, с нейната музика и модни стилове.

[…]

Източник

 


[1] И изчезналия заедно с тях невръстен син на Ванда, който, както се оказва по-късно, е убит заедно с цялото семейство. Бел. пр.

[2] Но в две напълно различни и маркирани от трагична липса на взаимно разбирателство въстания. Виж в тази връзка Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста, „Либерален преглед“, 28.2.2014 (Бел. Пр.)

Филип Мазурчак
Филип Мазурчак е следвал история и латиноамериканска литература в университета Крейтън, а също международни отношения в университета Джорд Уошингтън.
Посетители: 140

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... преди 3 дни
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 4 дни
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 4 дни
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 4 дни
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 5 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 5 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 1 седмица
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 2 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 2 седмици
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    У нас сравняваха... преди 3 седмици