Детективският роман, който повечето образовани люде знаят само като извън-литературно и зле-скалъпено произведение, задоволяващо се да води мизерно съществуване по заемни библиотеки, постепенно се издигна до позиция, на която едва ли могат да се отрекат напълно ранг и значение. Същевременно формата му придоби твърди контури. В образцовите си творения той отдавна е престанал да бъде мътна мешавица, в която се събират отпадните води на приключенските романи, книгите за рицари, сказанията за герои, приказките, и е придобил определен жанров стил, който изобразява решително един собствен свят със собствени естетически средства. Определено влияние върху това развитие може би е оказал Едгар Алън По, в чиито съчинения за пръв път кристализира фигурата на детектива в чист вид и които за интелигентния наблюдател имат стойностен израз. В зададеното от него направление попадат, да споменем само някои имена, романите за Шерлок Холмс на Конан Дойл, романите на [Емил] Габорио, Свен Елвестад, Морис Льоблан, Паул Розенхайн; както и тези на аутсайдерите Ото Сойка, Фрак Хелер, Гастон Льору – произведения, които въпреки чувствителните си отклонения по същество и отчасти естетически спадат към един и същ смислов пласт и се подчиняват на сходни закони на формата. Това, което свързва всичките и се отпечатва в тях, е идеята, за която свидетелстват и от която биват сътворени: идеята за изцяло рационализираното и цивилизовано общество, което те схващат с радикална едностранчивост и въплъщават стилизирано чрез естетическо пречупване.

Автор: Зигфрид Кракауер

В 21 век операциите за смяна на пола са рутинни и завършват с успех. Един човек става трансджендър тогава, когато си смени пола, хормонално и хирургически. Дотогава той или тя избира да се проявява като пола, който съответства на психично преживявания от личността им пол. Социалните конвенции и недоразуменията, които възникват обаче между пола, който околните виждат, и онзи, който личността преживява, са създали бариера на често конфликтна непоносимост, стигаща до отхвърляне на личността – не на пола, а на личността – на човека с раздвоена сексуалност. Самият човек преминава през дълги периоди на обърканост и съпротивление спрямо собственото си тяло. В тази гама от роли той може да се покаже като травестит, хомосексуален, бисексуален и хетеросексуален, като ги сменя в зависимост от обстоятелствата.

Автор: Златко Ангелов

Ченгета и съдии желаят претупан процес, с който врагът да получи смъртно наказание.

Донован обаче е продукт на американската демократична правова система.

Дори в жестоките години на Студената война той се бори за правата на своя клиент, протестира срещу обиска, направен без прокурорска заповед, обжалва смъртната присъда пред Върховния съд на САЩ и накрая в миг на провиденческо просветление предлага на съдията по делото Байърс – Дейкин Матюс спасителен ход.

Смъртната присъда да бъде заменена със затвор, като Абел се запази за евентуална бъдеща размяна със заловен американски шпионин.

Автор: Борислав Гърдев

Едно от нещата, които винаги са били в сила е, че няма друг филмов жанр, който да отразява по-добре ценностите и проблемите на всяко конкретно [американско] десетилетие от уестърна. Уестърните от 1950-те отразяваха Америка на Айзенхауер по-добре от всички други тогавашни филми. Уестърните от 1930-те отразяват идеала на 30-те. А всъщност това важи и за уестърните от 40-те, тъй като по онова време се появява цяла поредица от тъмни уестърни, в които внезапно изплуват тези мрачни теми. А уестърните от 70-те са до един анти-митологични – те са Уотъргейт-уестърни. Всичко в тях се върти около антигерои, всичко има хипи-манталитет, нихилистичен манталитет. Имаше филми за Джеси Джеймс или за Голямото нападение в Минесота, в които Джеси Джеймс е маниакален убиец. В Малкия гаден Били пък Били Хлапето (Billy the Kid) се представя като сладичък малък пънкар-убиец. Уайът Ърп е показан в истинския си образ във филма Док на Франк Пери. През 70-те всичко се върти около това да се смъкнат маските и да се покаже какви всъщност са били тези хора. Вследствие от това пък през 80-те отново има пълен завой и големият уестърн на това десетилетие, Силверадо, отново се опитва да развява старите байраци. Това си беше чиста проба рейгъновски уестърн.

Автори: Куентин Тарантино, Лейн Браун

Филмът „Паметник на Майкъл Джексън“, взет като жанров представител, е изграден около вечна и важна тема: онази за тихичкото отчаяние на провинциалното безвремие и безбъдещност, както и борбата човешка за намиране на някакъв вид надежда, някакъв вид изход, от това тъй непосилно блато. (Оттук и „бялата лястовица“, която споменавам в началото на текста). В такъв смисъл ми се струва небезинтересно да се опитаме да го поставим в някакъв по-широк културен (или поне кинаджийски) контекст, за да придобием усещане за начина, по който той се вписва в една малко по-голямомащабна карта на терена. И така, как изглежда реалността на балканската провинциалност в сравнение с онези от други, малко по-големи и по-видими, световни провинции?

Автор: Златко Енев

„Желанието ми да не се харесвам маскира едно безумно желание да бъда харесван“, обявява Уелбек на друго място. „Но аз искам хората да ме харесват ‚заради самия мен‘, без опити да ги съблазнявам, без да крия нищо срамно за самия себе си… Упорито, неуморно се опитвам да открия най-лошото в самия себе си, така че да мога да го положа, все още гърчещо се, пред краката на публиката.“ Онова, което филмът на Гийом Никлу му е помогнал да положи, може и да не е точно миличко, но то със сигурност е гърчещо се – и пулсиращо със странно комуникативна жизненост.

Автор: Джеймс Ласдан

Филмът на Павел Павликовски „Ида“ може и да е спечелил тазгодишния Оскар за най-добър чуждестранен филм, но пък е далеч от еднозначно приветстван в Полша. Докато някои се страхуват, че той може да пробуди антиполските стереотипи, други го обвиняват в антисемитизъм…

Автор: Филип Мазурчак

Андрей Звягинцев е голямата надежда на съвременното руско кино. Последният му филм „Левиатан“ е номиниран за Оскар, но предизвика разгорещени спорове, в Русия е обявен за антируски, а премиерата му се отлага вече два пъти. Предишните творби на Звягинцев „Завръщането“, „Изгнание“ и особено „Елена“ предлагат искрен, но нестандартен прочит на руската действителност. „Левиатан“ ще бъде показан в рамките на София Филм Фест през март, но правилното му разбиране ще е трудно без познаване на цялостното му творчество. Този текст е опит да се запълни тази празнина, като предложи теза за най-хубавия и зрелия му филм досега – „Елена“.

Автор: Светлозар Василев

Първото, което те поразява в „Ида“ е неговата полусенчеста, чернобяла тишина. Респектираш се от нещо, което бих нарекла страстна строгост, в която самоличност, гняв, вина, опрощение и погребение се сливат…

Автор: Касиел Ноа Ашер

Проектът на австрийския режисьор Густав Дойч е израз на отдавнашния импулс да пренапишем границите на времето и пространството като създадем нови реалности. Филмът предоставя пресечна точка на изобразителното изкуство, киното, архитектурата, историята, философията и културата. Густав Дойч не само изследва сложните взаимни влияния и взаимовръзки, но и ги визуализира чрез съвременните кино средства.

Автор: Светлозар Василев

Първоначалната ми мотивация да се захвана с този текст бе породена от раздразнението, че приятелите ми или не харесват, или не разбират творчеството на Малик. В един такъв момент на възмущение и нетърпимост просто запретнах ръкави и опитах да направя всичко по силите си, за да им докажа защо това е един от най-големите творци на нашето време, и колко много пропускат, като се лишават от великолепните му филми.

Автор: Мартин Касабов

Тарковски може да бъде труден за харесване режисьор. Филмите му са плашещи монолити, често бавни, масивни или непроницаеми. Да се гледат е работа. Те изискват ниво на търпеливост и внимание, които могат да ги направят да изглеждат едновременно и като стъклопис, и като грегорианско песнопение. От друга страна обаче, едва ли има по-добър от него при създаването на едно достоверно бъдеще – такова, което се гради колкото на човешката слабост и разложение, толкова и на прогреса. Но повече от всеки друг режисьор той предоставя моменти на визуално откровение: неща, които са удивителни, защото биха могли да бъдат видени единствено на киноекран.

Автор: Джейкъб Микановски

В своето дълбоко послание, „Нимфоманка“ е филм за съчувствието. Структурата на филма е гениално проста, и поради това непоклатима. Изстрадала, самоненавиждаща се жена разказва своя живот на ерудиран и уверен в своето знание за света мъж. Разказва го като роман: отделните й преживявания са подредени в глави, събрани в два тома. Този разказ е визуализиран с разточително, но овладяно въображение. Между разказвачката и нейния слушател постепенно се установяват емоционални отношения. В първия том Зелигман е просто добронамерен – дори добродушен – тълкувател на случките, които чува. Той ги вмества без да ги осъжда в своето енциклопедично знание. Намира техните аналози в математиката, музиката и историята. Това дори дразни необразованата Джо, която мисли, че той не се интересува от нейното страдание. За зрителя той дълго време остава енигматична персона.

Автор: Златко Ангелов

През септември, в деня на премиерата на „Танцът на реалността“, първият му филм от 23 години насам, Алехандро Ходоровски, роденият в Чили кинематографист, научил, че сега вече е и астероид – 261690 Ходоровски – тъй като Международният астрономически съюз нарекъл на негово име едно петкилометрово парче скала, обикалящо в орбита между Марс и Юпитер. За човек, чийто живот е бил определян от космически амбиции, тази чест изглежда почти очаквана.

Автор: Ерик Бенсон

Виктория Ершова имаше страхотна идея да направи видео за срещата със съучениците си по случай 10-годишнината от завършването им. Защо да не заснеме един къс филм, в който да покаже как животът на нейните приятели е протекъл през последните десет години? Какво им се е случило? Къде са сега, дали са успели?

Автор: Виктория Ершова

Проблемът с пазарно-мотивираното правене на изкуство е в това, че филмите получават зелена светлина въз основа на преценки, идещи от предишни филми. И така, по същия начин, по който природата не търпи вакуум, тази система ненавижда оригиналността. Оригиналността не може да бъде икономически моделирана.

Автор: Александър Хемон

През 1985 г. филмът Баща в командировка победи на фестивала в Кан. За пръв път югославски филм получи „Златната палма“. Върнах се в Сараево три дни преди края на фестивала, а наградата вместо мен взе Мирза Пашич, директор на „Форум-филм“ от Сараево.

Автор: Емир Кустурица

През 1975 г. почина известният европейски и най-голям югославски писател Иво Андрич. Същата година в Прага пристигна копие на филма Амаркорд на Федерико Фелини.

Автор: Емир Кустурица

Творби, с които сме израсли, които са формирали нашия интелект и поведение и които са ни накарали да станем по-добри, по-смели, по-борбени и непримирими...

Автор: Борислав Гърдев

Ако Бертолучи ще шиба Бога, нека тогава наистина го даде това шибане. Защото тогава всички ние може би ще разберем малко повече за това какво точно Бог е склонен да прости или не. Искам да кажа, освен ако Бог е стар и вече наистина е забравил, а ние сме просто изгубени сред едно море от човешка аналност – един колективен Фауст, лишен от Мефистофел и бавно превръщащ се в лайна.

Автор: Норман Мейлър

Когато правя нов филм, аз забравям всичките си предишни филми. Все едно, че не съществуват, освен като професионализъм и опит, които, разбира се, са тук…

Автори: Дейвид Кроненбърг, Андрю Охеър

Дълго време имах чувството, че би могло да се случи да не искам да живея повече. Затова с удоволствие се заобикалям с хора. Обичам лекотата. Обичам Моцарт. Не съм повърхностна. Но не искам да говоря за толкова дълбоки проблеми. Имате вече достатъчно там на лентата.

Автори: Изабел Юпер, Андре Мюлер

Русия е толкова възприемчива към западната култура: в известен смисъл всички искат да бъдат американци, без да разбират какво всъщност означава това.

Автори: Андрей Кончаловски, Иън Кристи

Това не беше нещо, което съм планирал. Но пък, на подсъзнателно ниво, да, може би се държах като непослушен ученик. Както каза Шарлот Ремплинг, „Ти не беше зъл, просто беше непослушен.“

Автори: Ларс фон Триер, Андрю Охеър

Подраних с половин час за премиерата на първия пълнометражен филм на Алексо Петров в Бургас, която изненадващо се състоя в Кукления театър. Мястото обаче не само се оказа подходящо, а и в известен смисъл беше естествена черупка от „Баклава“.

Автор: Красимира Джисова

Холивуд е Вавилонът на греха от модерно време, най-голямата измамническа индустрия, която човек може да си представи.

Автори: Вим Вендерс, Андре Мюлер

Основата на актьорското изкуство е преструвката – и приключението, свързано с всичко това. Ето защо човек става зависим от най-различни видове ситуации.

Автор: Уилям Дефо

„Вярвайте на шумотевицата, това е феноменална серия“: така един американски критик завършва рецензията си за DVD-изданието на американската телевизонна серия The Wire.

Автор: Барбара Швайцерхоф

Шарлот Генсбур в разговор с Frankfurter Rundschau за ролята й във филма „Антихрист“ на датския режисьор Ларс фон Триер.

Автор: Шарлот Генсбур

Датският режисьор Ларс фон Триер разговаря за сексуални фантазии, папата, робството в САЩ и за филма си Мандерлей.

Автор: Ларс фон Триер

Вернер Херцог беше председател на журито на току-що завършилия 60-ти Берлински филмов фестивал. В този разговор става дума за усещането да си човек, по когото стрелят, за горящи лилипути и за живота на немския самотник в Холивуд.

Автор: Вернер Херцог

Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък.

Автор: Сюзън Зонтаг

В последния си филм Уди Алън се завръща в Ню Йорк. В следващия разговор става дума за магията на този град, за американския и европейски секс, Роман Полански и Коледа в семейство Алън.

Автор: Уди Алън 

Филмите на Алмодовар с Пенелопе Круз често са улучвали онази идеална точка, при която орнаменталните украшения на мелодрамата отпадат, за да разкрият по-дълбоки и по-сложни емоции и мотиви.

Автор: Марк Харис

Знам, че младите ми колеги сега много мощно настояват да преодолеем пиетета към националното, да се опитаме да се ситуираме извън традицията ... всяко поколение идва с отрицание на предишното.

Автор: Георги Дюлгеров

Посетители: 69

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Най-много се търсят... преди 3 дни
  • тиква-цигулка писа Още
    Когато учех в училището,... преди 4 дни
  • ЕмГ писа Още
    Аз харесах тази статия.... преди 4 дни
  • sugar писа Още
    Имали ли сме реален... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Как живеете вие? Самият... преди 5 дни
  • Елена писа Още
    "Но нито турците, нито... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Уважаеми г-н Знеполски,... преди 1 седмица
  • Велеслав Драгоев, Флорида писа Още
    Чета и разсъждавам така:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Уил Хърд, бивш таен агент...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Като оставим настрана... преди 2 седмици
  • Хлебарова писа Още
    Кунев, доста си смешен.... преди 2 седмици
  • М. Померанова, студентка по ст писа Още
    Защо така, питах се... преди 2 седмици
  • Бисер Стоянов писа Още
    Прекрасно юбилеийно есе,... преди 3 седмици
  • Бисер Стоъанов писа Още
    Светли празници, Захари!... преди 3 седмици
  • Павел Павлов писа Още
    "Духът",нещото,което... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Верни думи! И не само за... преди 4 седмици
  • Стоилов писа Още
    Точно обратното.... преди 4 седмици
  • Павел Павлов писа Още
    "Знанието е само една... преди 4 седмици
  • Стоилов писа Още
    Вярването е човешко... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Откровено казано, след... преди 4 седмици
  • алекс писа Още
    Златко, продължавам... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Виждам, че сте научили... преди 4 седмици
  • Кунев писа Още
    Златко, Златко, Шекспир... преди 4 седмици
  • така е за жалост писа Още
    "Прекрасен текст" но не... преди 4 седмици
  • Petq писа Още
    Благодаря, че изказахте... преди 4 седмици