Изкуство – Литература

Далечна звезда

Роберто Боланьо и знамето, което никога не може да бъде спуснато.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Краят на маразма

Виктор Пасков бе автор на отчаяна проза. Героите му – в конвулсии, а стилът – безобразно ярък, с недопустимо съчетаване на чисти цветове. Много семпъл като мислене писател, той не пишеше за нищо друго, освен за твореца, на когото е позволено да бъде ужасен, защото само той обича и живее истински, само той е истински ужасен.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

А... ако можеха да говорят?!

Литературният двор е често посещавано място. Из него шетат хора и животни. Случва се да пробягат и човекоподобни. Понякога – звероподобни.

Автор: Сава Василев

Прочети още...

Джонатан Франзен, смутеният

Опусът му от 2001, Корекциите, се продаде в почти три милиона екземпляра. Новата му книга, Свобода, се счита за най-добрата от изминалата година. Джонатан Франзен разказва защо според него „писането е мъчение“.

Автор: Хелена де Бертодано

Прочети още...

Лица с необщо изражение

Ако това, което ни различава от останалите представители на животинското царство е речта, то литературата, и в частност, поезията, бидейки висша форма на словесността, е сама по себе си, грубо казано, целта на нашия вид. (Реч при приемането на Нобеловата награда).

Автор: Йосиф Бродски

Прочети още...

Уилям Фокнър, непоколебимият

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е чел Шекспир. Съмнявам се дали го е чел Мелвил, но съм сигурен, че Моби Дик не е.

Автор: Уилям Фокнър

Прочети още...

Демонът и животът

През юли 2004 година Исаак Башевис Сингер щеше да навърши сто години. Така ще­ше да заприлича на древен герой от Стария завет – той ги обожаваше, неспособни въпреки многовековния си живот да разберат смисъла на съ­ществуването и удовлетворението...

Автор: Роберто Савиано

Прочети още...

Възхвала на четенето и фикцията

Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.
(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.)

Автор: Марио Варгас Льоса

Прочети още...

Завети и предателства

Ако някой ме попита коя е най-честата причина за недоразуменията между читателите ми и мен, няма да се поколебая да кажа: хуморът.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Приемствеността – кръвопреливна система за националната литература

Българската литература е сравнима с останалите в световен мащаб, т. е., няма никакви основания за ниско самочувствие, и същевременно е в дълбока криза…

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Стоте най-велики романи на всички времена

Англичаните обичат да четат и, докато BBC се подготвя да разгласи любимите книги на нацията, The Observer състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 годин.

Автор: Роберт Маккръм

Прочети още...

Йожен Йонеско, трагичният клоун

Творчеството ми е по същество диалог със смъртта, един начин да я запитам: „Защо? Защо?“ Така че само смъртта може да ме накара да млъкна. Само смъртта може да ми затвори устата.

Автор: Йожен Йонеско

Прочети още...

Милан Кундера и изкуството на композицията

Нищо не е толкова подозрително, смехотворно, старомодно, изтъркано и безвкусно в романа, както сюжета и неговите фарсови преувеличения.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Българският роман – Част 2

Какво можем да кажем, във връзка с темата, за днешния ни роман? Нещо зрее в недрата му.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Българският роман – Част 1

Стигам до един особено важен за мен въпрос: защо литературата ни още не е видяла големия си роман?

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Сам Шепард, лудостта и любовта

Изкушението всичко да бъде решено, да се опакова пакета, ми изглежда като ужасна клопка. Защо човек да не бъде по-честен с момента? Най-автентичните краища са онези, които вече се въртят около някакво ново начало.

Автор: Сам Шепард

Прочети още...

Романът

Какво става с българския роман напоследък? Настрана от контекст, конкурси, политика, глобализация, Брюксел, компютри, Интернет. Накратко, почти няма „настрана“. Той е продукт на ситуацията си.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Джонатан Лител, войната и мирът

Човекът, който се интересува от някой писател, защото харесва книгата му, ми изглежда като някой, който се интересува от гъски, защото обича пастет от гъши дроб.

Автори: Джонатан Лител и Андрé Мюлер

Прочети още...

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и въпроса за съществуването на Бога в романите на Достоевски.

Автор: Мишел Уелбек

Прочети още...

Сиянието на пророка

В една статия от януари 2008 в Times of London, представяща петдесетте най-големи британски писатели от Втората световна война насам, Джеймс Греъм Балард е двадесет и седми…

Автор: Дайан Джонсън

Прочети още...

Технологиите и романът

В продължение на векове, литературата е била обсебена от технологиите. Когато Блейк потръпва в боязливо страхопочитание пред тигъра, не се оставяйте да бъдете подведени, че той размишлява върху природата. Онова, което животното всъщност представлява – продукт на „чук“, „верига“, „пещ“ и „наковалня“ – е индустриалната революция.

Автор: Том Макарти

Прочети още...

Самотата на Латинска Америка

Латинска Америка нито желае, нито пък има някакво основание, да бъде фигура без собствена воля; и не е израз на пожелателно мислене да се очаква, че нейното търсене на независимост и оригиналност може и трябва да стане западен приоритет.

Автор: Габриел Гарсия Маркес

Прочети още...

Иън Макюън и изкуството на неудобството

Всички романисти са изследователи на човешкото поведение, но Иън Макюън преследва тази цел с повече научна щателност, отколкото работата сама по себе си изисква.

Автор: Даниел Залевски

Прочети още...

Голямата сестра ви наблюдава

Още веднъж за Айн Ранд, праволинейния философски материализъм и зловредните капани, които прекалено самомнителният Разум поставя по собствения си път.

Автор: Уитакър Чеймбърс

Прочети още...

Похвално слово за българското слово

Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България.

Автор: Петър Увалиев

Прочети още...

Дебют в Будапеща

В книгите на европейските дебютанти – на възраст от 20 до 48 години – думата не е само за движение в пространството: в тях се осъщестяват интересни преходи от език в език, от култура в култура, между минало и настояще.

Автор: Светла Кьосева

Прочети още...

Филип Рот очи в очи

Не се интересувам от Х повече книги. Интересува ме да съм зает с писане. Искам времето ми да е заето с писане. Рядко, ако изобщо някога, съм мислил за следващата книга, докато съм писал предишната.

Автор: Филип Рот

Прочети още...

Шедьовърът, който уби Джордж Оруел

През 1946 редакторът на Observer Дейвид Астор предоставя на Джордж Оруел една усамотена шотландска селска къща, в която да пише новата си книга, 1984. Тя се превръща в един от най-значителните романи на 20-ти век.

Автор: Робърт Маккръм

Прочети още...

Властта, достойнството, Палми Ранчев

В заглавието има скрит парадокс. Палми Ранчев не пише за никаква власт в романите и разказите си. И ясно защо.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Скучният нов световен роман

В резултат на все по-забързаната глобализация ние се приближаваме към един световен литературен пазар. Все повече се налага идеята, че за да е велик един автор, той трябва да е световен, а не национален феномен.

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Българската литературна национална идея. Опити за съвременното ѝ осмисляне

Преимущество на днешния глобален информационен свят е, че всеки има шанс да се бори за ниша в националната идея, поради свободния пазар…

Автор: Антоанета Алипиева

Прочети още...

Госпожа Логика

Айн Ранд никога не е започвала спор, който да не може да спечели. Освен, може би, онзи със самата себе си.

Автор: Сам Андерсън

Прочети още...

Изкуството, истината & политиката

Истината е една непрекъснато изплъзваща се драма. Никога не успяваш да я откриеш напълно, но търсенето й е непреодолимо.

Автор: Харолд Пинтър

Прочети още...

Посетители

19
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 2 седмици
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици