Изкуство – Литература

Книгите и България – Quo vadis?

Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме? Няколко опити на български интелектуалци, свързани с книгите и (продължаващото?) им влияние върху животите на всички ни…

Автори: Васил Георгиев, Калин Терзийски, Раймонд Вагенщайн, Светлозар Желев, Манол Пейков, Богдан Русев, Александър Кръстев, Теодора Мусева, Светослав Тодоров

Прочети още...

„Физика на тъгата“ от Георги Господинов

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои.

Автор: Юлия Роне

Прочети още...

Георги Господинов: Предвиждам спасителна роля на изкуството като машина за смисъл и утешение

За тъгата, утешението и литературата като бавна медия. Агенция „Фокус“ разговаря с автора на романа „Физика на тъгата“ Георги Господинов.

Автори: Георги Господинов, Радостина Георгиева

Прочети още...

Пътуване с аплаузи

Бях сигурна, че няма да ме изостави насред път, че няма да пропадна в някоя канавка или да ме залее с мръсната вода на клишетата. Това, което не знаех е, че от първия до последния ред на тази книга блика поезия.

Людмила Ламбовска – Мила

Прочети още...

Умберто Еко, все още неуморим

Само издателите и някои журналисти мислят, че хората искат прости неща. Хората са уморени от прости неща. Те искат да бъдат предизвиквани.

Автор(и): Стивън Мос, Умберто Еко

Прочети още...

Младият руски Хемингуей

Захар Прилепин е един от най-важните писатели в днешна Русия, чувствителен и интелигентен критик на състоянието, в което се намира страната…

Автор: Оуен Матюс

Прочети още...

Приказка за бестселъра и големия писател

Вие четете есе за 18% Сиво от Захари Карабашлиев – роман, пълен с клишета и базиран на трикове. В есето няма клишета, но на края му има трик, от който ще ви падне шапката. Така че не преставайте да четете. Четете седнал/а, за да не паднете от изненадата, която ви очаква!

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Българските борхесианци

След появата на Радичковия сборник Свирепо настроение, дори и след публикуването на следващите му книги, неговите „черказки“ разкази по принцип като че най-много затрудняват критиката.

Автор: Галя Симеонова-Конах

Прочети още...

Грозните американци на Франзен в чужбина

Франзен утвърждава една картина на нефункционираща Америка, от която европейците се чувстват щастливи. Чрез Франзен те могат „да оправят“ Америка и да се отърват от нея веднъж завинаги.

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Винаги на страната на яйцето

Баща ми почина и отнесе със себе си спомените – спомени, които аз никога няма да познавам. Но присъствието на смъртта, която дебнеше около него, си остава в паметта ми. То е едно от малкото неща, които нося в себе си от него – и едно от най-важните.

Автор: Харуки Мураками

Прочети още...

Ново, но познато

Българската литература се представя на висотата на европейското разказно изкуство.

Автор: Улрих М. Шмид

Прочети още...

Нежен агресор

Миналата година, когато се появи първата книга на Етгар Керет (Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог, „Жанет 45“), я прелистих и захвърлих… Но имаше нещо… Едно „хммм…“

Автор: Людмила Ламбовска-Мила

Прочети още...

Сляпа неделя: осмият ден от седмицата

Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас.

Автор: Людмил Димитров

Прочети още...

Добър виц, но…

Трудно е да се помисли за някой друг писател, толкова велик колкото Марк Твен, който да е извършил толкова много неща, които дори и просто добрите автори не трябва да вършат.

Автор: Майкъл Луис

Прочети още...

Как се справяш с душевния си башибозук?

Тук и сега, Златко и ние, неговите читатели, само поглеждаме Горгоната Медуза през спасителния отблясък на литературата, защото все още нямаме достатъчно кураж да се изправим пред истината за тази част от историята ни…

Автор: Людмила Ламбовска

Прочети още...

Въпреки разрухата

Българите, съзнателно или не, не се отъждествяват с националния характер. Но кой е той? Българската литература обрисувала ли го е чрез критичното му утвърждаване? Ако да, българите четат ли онези автори, които са показали най-неоспоримите му черти?

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Анатомия на бестселъра

Ако хората използват литературата, за да обяснят себе си на самите себе си, то популярните романи от миналото, които някога са украсявали книжните лавици на всеки добре поддържан дом от средната класа, могат да ни разкажат много за основните грижи на хората, които са ги чели.

Автор: Рут Франклин

Прочети още...

Труман Капоти, изящният

Имам лекото усещане, че никога през живота си не съм имал спокоен момент, освен ако не смятате онова, което може да даде някой и друг Нембутал.

Автор: Труман Капоти

Прочети още...

Романът не е мъртъв

В съвременната проза няма криза на реализма. Налице е единствено криза на собствеността.

Автор: Джес Роу

Прочети още...

Златко Енев нарушава табута със своя „Реквием за никого“

Златко Енев наистина е създал страхотен роман. Ръбат, остър, гаден, гнусен на места, когато например невинно цигане (не, това не е оксиморон, мили сънародници) бива изкормено от чужда бяс.

Автор: Христо Блажев

Прочети още...

Йосиф Бродски и сполуките на нещастието

През есента на 1963, в Ленинград, младият поет Дмитрий Бобишев открадва приятелката на младия поет Йосиф Бродски.  И това, разбира се, не е наред.

Автор: Кийт Гисън

Прочети още...

Йордан Радичков в светлината на националния ни характер

Темата, такова е дифузното ми усещане, е далеч по-сложна и обхватна, отколкото вероятно съм в състояние да си представя, така че ще се опитам да бъда пределно кратък, рискувайки заедно с това да изглеждам голословен...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Странната красота на добре разказаната приказка

Жената на тигъра, написан от една двадесет и пет годишна сръбкиня, дошла в САЩ през 1997 на дванадесет годишна възраст, е хвален – с право, по мое мнение – като забележителен първи роман.

Автор: Чарлз Симич

Прочети още...

„Другият“ път

За топоса България при трима носители на наградата Адалберт фон Шамисо и за понятието „българска литература“

Пенка Ангелова

Прочети още...

Реквием за никого – реквием за светлината

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва да си роден и отрасъл на Балканите, за да се сетиш за такава метафора.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Нобеловият индивид и парадоксите на „международната литература“

Какъв вид литература се харесва на глобалната публика днес и може ли „директният, непосредствен контакт“ между писателя и читателите да оцелее след превода?

Автор: Тим Паркс

Прочети още...

Кой би се осмелил?

Книгите, които си спомням най-добре, са ония, които откраднах в Мексико Сити, между седемнадесет- и деветнадесетгодишна възраст, и ония, които купих в Чили когато бях на двадесет, през първите няколко месеца от преврата.

Автор: Роберто Боланьо

Прочети още...

Читателят, който не чете

От 1989 г. ни делят вече почти две десетилетия, а литературата ни избягва да погледне сериозно на важните си въпроси. Или ги заобикаля, или предпочита дребните отговори.

Автор: Владимир Трендафилов

Прочети още...

Винтенето на езика

Дори вестник „Труд“ отбеляза смъртта му. Кембълът, пилот от формула едно на езика...

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Орхан Памук, последователният

Романистът е човек, който не принадлежи към някаква общност, не споделя основните инстинкти на общността, който мисли и съди с култура, различна от онази, в която живее.

Автор: Орхан Памук

Прочети още...

Българският писател – пишещ, говорещ или… премълчан

Публичните персони в България обикновено не избягват съдбата да бъдат пигмеи, носещи връз себе си ужасната тежест на грандиозно клише от типа на „модният спец…“, „човекът глас…“, „фолк дивата…“, „примата на българската естрада…“

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Прочети още...

Три фрагмента около Радичков

Всеки път националният празник поражда и този въпрос: „Защо пак не признаха Радичков?“. Неговата неприкрита ирационалност и наивна абсурдност ще се окажат слаби пред могъщата стихия на амбивалентната сдвоеност на националния комплекс и националното самочувствие.

Автор: Йордан Ефтимов

Прочети още...

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 2 седмици
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици