В „Освободеният Рот“, лесно четивна смесица от биография и литературна критика, Клаудия Рот Пиърпонт (между двамата няма роднинска връзка) разглежда неловките отношения между Рот и американския еврейски истеблишмънт.

Автор: Иън Томсън

Интервю на Джоана Колер със Стивън Брайър, съдия от Върховния съд на САЩ, публикувано първо на френски език в Revue des Deux Mondes през юни 2013 г., след това на английски език в The New York Review of Books от 7 ноември 2013 г.

Автори: Джоана Колер, Стивън Брайър

На 24 ноември 1948 Върнън Съливан изчезва. Две години преди това той е станал повод за скандал в Париж, когато издателството Editions du Scorpion публикува първия му роман, Ще плюя на гробовете ви. Съливан е чернокож, но минава за бял. Писнало му е да чете в американските романи за „добри чернокожи“ „от онзи вид, който белите възторжено потупват по гърба“ и искал да напише нещо, което описва един по-суров свят – онзи, познат от живота. Книгата му е брутална, сексуално открита и расово-табу. Героят в нея е Ли Андерсън, рус и синеок, но от чернокож произход човек, който пристига в среднозападното градче Бъктън с намерение да отмъсти за линчуването на малолетния си брат. Започва да работи в местната книжарница и се сприятелява с тийнейджърите от околността. По някое време те го запознават с две богати бели момичета – сестри – които той иска да прелъсти, изнасили и убие.

Автор: Джейкъб Микановски

Пет книги, които все още липсват на българския книжен пазар. Може би 2014 г. ще ни срещне с някои от тях като най-голяма е вероятността това да е романът „Светилата“ от новозеландката Елеонор Катън – носителка на наградата „Букър“ за 2013 г.

Когато три от непубликуваните разкази на Дж. Д. Селинджър наскоро изтекоха онлайн, това предизвика редица остри въпроси във връзка с пиратството и правото на лично пространство – но заедно с това ни показа и нови начини, по които бихме могли да четем „Спасителят в ръжта“.

Автор: Габи Ууд

Някога Орасио Кирога опитал да състави „десет божи заповеди на съвършения разказвач“, чието заглавие вече има стойността на намигване към читателя. Ако без девет от поученията спокойно може да се мине, последното ми се вижда безупречно проницателно: „Разказвай, сякаш разказът интересува единствено малката среда на твоите герои, от които си могъл да бъдеш един. Не другояче се постига живот в разказа.“

Автор: Хулио Кортасар

„Хората често ме питат, ‚Какво мислите за факта, че писането ви е фундаментално искейпистко?‘. А аз отговарям, ‚Вижте, основният въпрос за мен е, че няма нищо лошо в бягството‘“, казва Нийл Геймън. „Ако някой се намира в трудна или невъзможна ситуация, и му се предложи отключена врата, водеща някъде другаде, и той може да мине през нея и да се окаже другаде, наистина другаде. И не само да се окаже другаде, но и през това време да научи нови неща, да събира въоръжения и познание, които може да вземе обратно със себе си в своя затвор, и да го направи малко по-добър. Това е нещо добро. Не е лошо.“ Той цитира афоризма на Дж. Р. Р. Толкин: „Единствените хора, които имат нещо против бягството са затворническите надзиратели“.

Автор: Лори Пени

По начин прост, с регистъра, който в моя поетичен глас няма блясъци на мебели, нито извивки на бучиниш, нито овчици, които неочаквано се превръщат в ножове на насмешките, аз ще се опитам да ви изнеса една кратка лекция за скрития дух на страдаща Испания.

Автор: Федерико Гарсия Лорка

Живеем в чудноват момент. Всичко е станало архивируемо. Приспособленията ни произвеждат непрестанен запис от действията, движенията и мислите ни. Забравете паметта: ако бихме искали, бихме могли да възпроизведем всеки аспект от един живот с помощта на един Айфон и няколко твърди диска. Но в същото време физическите архиви изглежда западат. Някога те са били поддържани от цяла екология от обекти и институции, включително отпечатъци, печатни преси, бележници, писма, дневници, ръкописи и бележки, изписани по полетата на книги. Днес всяко от тези неща е на изчезване, едно след друго. Писмата не се пишат. Писането на ръка е забравено. Печатните преси се разпадат. Хартията мухлясва. И всички са съгласни: книгата е следващото нещо, което ще си отиде.

Автор: Якоб Микановски

Ханс Кристиан е човекът, който промени света. При подготовката на една лекция през 1820 датският физик Ханс Кристиан Йорстед открива случайно влиянието на електрическия ток върху една магнитна игла. Когато през проводник тече ток, около проводника се образува магнитно поле. Без това откритие, което се разпространява из Европа със скоростта на вятъра, днес нямаше да има генератори, нямаше да има радио, телевизия, компютри.

Автор: Михаел Маар

Колко от тези световноизвестни писатели сте в състояние да идентифицирате? Без ненужни притеснения – аз също не познавах поне 80% от лицата от тези снимки (но вече имам отговорите, с помощта на мрежата)...

Курсът по Equinox бе продължил до снощи. Моят пряк шеф ми бе разрешил един ден отпуск, за да мога да пийна нещо с лондонските си колеги или, както се бе изразил, „да обърнете по някой и друг гинес с момчетата“. Навярно защото за близо двете години при него нито веднъж не бях вземал отпуск. Не вярвай на търговеца, който никога не оставя книгите си сами, гласи една поговорка.

Автор: Кристоф Магнусон

Убедена съм, че поне през следващия век космополитното общество, за което човечеството мечтае още от времето на стоиците и най-вече във века на Просвещението, не ще може да се осъществи под формата на утопична, универсалистка сплав (melting pot), уеднаквена от пазара, медиите и Интернет. То ще приеме по-скоро вида на относително конфликтно съжителство на нации и групи от нации, поставени в положение да живеят с и срещу другия. Едва тогава съчетанието от уважението към националния идентитет и от насърчаването на общия интерес ще трябва да замести крайностите на настоящата глобализация.

Автор: Юлия Кръстева

Интелектуалецът е истински полезен само по отношение на бъдещето, а не на настоящето. Ако сте в театъра и възникне пожар, поетът не може да се качи на някоя седалка и да изрецитира поема. Той трябва да вика пожарната, като всеки друг. Функцията на интелектуалеца е да каже предварително, „внимавайте с този театър, защото той е стар и опасен!“ Така че думите му могат да имат пророческата функция на апел. Функцията на интелектуалеца е да каже „трябва да направим това“, а не „трябва да го направим сега!“. Последното е работа на политика. Ако утопията на Томас Мор би била някога реализирана, у мен има само малко съмнение, че това би било едно сталинистко общество.

Автор: Умберто Еко

Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо защо например стана първа приятелка с една неуравновесена девойка, която я преследваше.

Автор: Джонатан Франзен

Има поуката на раздялата, поуката на свободата. Но пътуването не ни дава автентичната свобода, защото винаги влизаме в нови връзки и възникват нови обстоятелства, които ни ограничават. Без това нямаше да има живот.

Автори: Бернар Пиво, Маргьорит Юрсенар

Когато се върнаха във Виена, тя изчака да минат няколко месеца и тогава – по-скоро за да го поласкае, отколкото от желание наистина да научи нещо – се осведоми защо се прибира толкова късно вечер. Не би възприела като катастрофа истината и забеляза как той здравата се изпоти, докато най-сетне стигне дотам, че да чуе от нея всичко.

Автор: Норберт Гщрайн

Да се убиват възрастни жени е интересно. С подобна идея ще получите двойка за есе по етика. В един роман тя се превръща в Престъпление и наказание, прозаически шедьовър в който героят не може да каже дали да се убиват стари жени е нещо добро или лошо, и в който тази двусмисленост – самото противоречие в нейното изказване – се превръща в поетичен и предизвикателен въпрос.

Автори: Умберто Еко, Лила Азам Зангане

Лила Азам Зангане – широко известна на Запад интелектуалка и писателка от ирански произход – си припомня вечерите, които е прекарала в Палм Бийч в компанията на Дмитрий Набоков – сина на писателя, който почина през 2012.

Автор: Лила Азам Зангане

Кратък разказ из живота на големия писател: Филип Рот заявява решителността си да прекъсне веднъж завинаги с писането…

Автор: Чарлз Макграт

Смешно-тъжната история на един хърватски оригинал, който непрекъснато опитва, но все някак не успява да се „интегрира“ в Европа...

Автор: Марко Погачар

Писателят може да се сравни с кладенец. Има също толкова видове кладенци, колкото и писатели. Важното нещо е в кладенеца да има добра вода, и е по-добре да се вади редовно количество, отколкото да се пресуши кладенеца, а след това да се чака докато се напълни отново…

Автори: Ърнест Хемингуей, Джордж Плимптън

Малко са издателствата не само в Италия, които могат да си позволят това, което „Аделфи“ е превърнало в своя издателска политика: да обяви еклектиката за програма и да строи на лавицата Сименон до Атанасиус Кирхер, или Хьолдерлин до Алберто Савинио...

Автори: Роберто Каласо, Стоян Гяуров

Разликата между реалното и сюрреалното съществува само в обективната плоскост. В субективната, важното разграничение би било между истинното и неистинното...
(разговор с Етгар Керет)

Автори: Етгар Керет, Ребека Сакс

Как се живее в едно мултикултурно общество, как функционира то? Гърци, турци, босненци и сърби, евреи и румънци живеят в съседство, спорят и се събират, женят се и преодоляват дългогодишни омрази и конфликти …

Автор: Пенка Ангелова

От новия си дом в Бруклин, британският романист и подстрекател разговаря за секс, порнография, бунтове и разликата между Лондон и Ню Йорк, както и за променливата съдба на постмодерната литература и американската империя.

Автори: Мартин Еймис, Дейвид Уолас-Уелс

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко...

Автор: Уилям Фокнър

Май че няма прозаическа творба в българската литература от XX век, която да ме е омагьосвала така, както „Дяволски нокът“ [на Кр. Дамянов]. Заради онази сатанинска, но действителна варненска баня – в гръцката махала, при римските терми, до арменското училище...

Автор: Нина Иванова

Коя е най-опасната книга на света? Има сведения за една книга (ако изобщо съществува), че убива по време на четене. И това е легендарната книга „Necronomicon“…

Автор: Милена Цветкова

Впрочем, ако и Сент Бьов да е бил трогнат от възхищението, почитта и любезността на Бодлер, който му е изпращал било стихове, било медена питка, който е писал за Жозеф Дьолорм, за Утешения, за Понеделници-те му най-възторжените редове и му е изпращал сърдечни писма, той никога не е отговорил на многократните молби на Бодлер да напише поне една статия за него.

Автор: Марсел Пруст

Има един вълнуващ момент в Рекло телето…, когато някакъв приятел, който също е имал неприятности, казва на автора, че „животът би бил невъзможен навсякъде, освен в Русия“. Солженицин чувства по същия начин...

Автор: Джон Бейли

Един век книгата на Алеко Константинов „Бай Ганю“ е подложена на неизброими прочити и тълкувания – от кратки критически отзиви, през обемни студии и цели книги, до опити за вторични фолклоризации и различни пренаписвания на алековото произведение.

Автор: Пламен Дойнов

За пръв път чух за тази книга някъде в началото на ’80-те години. Доволен съм, че не успях да я прочета тогава, защото неизбежно щях да я прочета като дисидентска, тоест политическа литература. А „Живот и съдба“ е много повече от това...

Автор: Стоян Гяуров

Споделял съм мнението, че за удобство на евентуални анализи някои по-известни творби на поетите би трябвало да се дават в оригинал наред с няколко превода и задължително подстрочник (превод едно към едно) с бележки и тълкувания, дори и отпратки от интертекстуален характер.

Автор: Петър Вълков

Когато бях малък, най обичах на Коледа да ми подарят книги. Веднага ги зачитах – книгите бяха моя празник. По него време не бях пътувал никъде и не се сещах, че съществува друг свят освен този около мен и онзи в книгите.

Автор: Златко Ангелов

Посетители

148

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    А Кнаусгор отлагах... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Кога ще ни зарадваш с... преди 2 дни
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Още по-големият... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Как да няма? Има!! Ето... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Който е гарантирал... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Смущаващото е, че... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Ау, хайде да пратим... преди 2 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Броя на Азовците не е... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    А защо няма снимки на... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Значи, ако има избори... преди 3 дни
  • Георги Терзиев писа Още
    Украйна за Русия е... преди 3 дни
  • bozo писа Още
    Война между САЩ и... преди 3 дни
  • Format Z писа Още
    Моето впечатление е,... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Неграмотността на... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Абсолютно точно и... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Като  шоп ще спомена... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Звучи ми много... преди 1 седмица
  • Ясен писа Още
    Съвсем естествено се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И още: приемам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз отдавна съм се... преди 1 седмица
  • Антон Миленков писа Още
    Що ли досега си... преди 1 седмица
  • Камен Вълчинов писа Още
    Много хубава статия... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Златко писа:
    Хората, които...
    преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Искам да се извиня, че... преди 2 седмици