1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

http://www.bookfestival.hu/angol.html

First Novel Festival

Един роден в Ангола португалец, който живее в Амстердам, словенка от малко селце в Алпите, учила в Любляна и Утрехт, която живее в Берлин, словачка, която след следване в Бърно се установява в Бристол, австрийка, обиколила немскоезичния свят, се установява в Берлин – все участници в десетата европейска среща на дебютните романисти, която е едно от централните събития по време на Международния панаир на книгата в Будапеща, тази година от 22 до 25 април. Сред тях добре се вписва и българинът Захари Карабашлиев, направил своя преход в пространството от Варна до Калифорния. (За съжаление, „протуберансите“ на исландския вулкан прекъснаха неговия полет към Европа и той не можа лично да присъства на срещата. Текстовете му обаче бяха публикувани в трите издания на фестивала.)


В книгите на европейските дебютанти – на възраст от 20 до 48 години – думата не е само за движение в пространството: в тях се осъщестяват интересни преходи от език в език, от култура в култура, между минало и настояще. Навярно това наведе и водещата, литературната критичка Анна Гач, на въпроса: какво означава днес понятието национална литература? Унгарският писател Виктор Хорват (автор на романа „Турско огледало“, представящ унгарската история от ХVІ век по един нехарактерен за унгарската литература начин – през погледа на турски младеж) смята, че ако през ХІХ век най-голямата човешка организация е била държавата, на териториална основа, днес най-големите човешки организации – корпорациите, не са териториални. Факт, който значително измества и представите за национална литература (очевидно в нея не можем да впишем само авторите живеещи на определена територия. Нито дори само пишещите на един и същ език – защото какво става с тези, които сменят езика? Дали Димитър Динев и Илия Троянов не са и български писатели?)

В същото време в съвременния глобализиран свят, особено в малките европейски държави, истинският успех на една книга се измерва и с международното й признание, с превода й на други езици. Произведения с универсален код намират пътя до читателите в различни страни. За тази универсалност и пресичането на границите много допринася и Интернет. Почти всички от участниците в срещата имат много професионално направени интернет страници, от които човек може да се осведоми (и на английски) за тях и тяхното творчество. Това ги кара рано да осъзнаят, че има неща, които – макар и в домашна среда да звучат престижно – могат да се окажат ирелеватни по отношение на други светове, смята словенката Наташа Кламбергер, изминала пътя от малко словенско селце през следване в Холандия до сегашното си местожителство в Берлин. В същото време не бива да се мисли за някакво откъсване от корените, тъй като темите, които вълнуват авторите са тясно свързани с идентичността, самотата, контактите между хората. Тази връзка с родното намира израз и в ежедневието им. Самата Наташа е инициатор на екологична програма в родното си село, наред с работата си на разследващ журналист в Берлин. Но това важи и за други.

Движението във времето, пространството и езика може да се проследи и в житейската съдба дори на най-младите автори, и в текстовете им. Французинът Бруно Насим Абудрар разказва за любовта на млад арабин и еврейско момиче от Трансилвания. Професионалният му живот е свързан с френското изобразително изкуство от ХVІІ в. Роденият в Луанда (Ангола) Рокардо Адолфо най-напред се установява в Португалия, а след Макао и Лондон днес живее в Амстердам. „Какво се случи с мене, след като умрях“ разказва за адаптацията на млад емигрант в новата среда. Интересен е езиковият експеримент на Арно Камениш, Швейцария, който пише своя роман на немски и реторомански. Дори чехът Марек Шинделка, който според биографичните му данни никога не е напускал за по-дълго време страната, пише за екзотична Япония, а холандецът Винсент Оверем в текстовете си се движи във времето между настояще и минало.

Характерна особеност на тези дебюти е, че литературата бързо напуска страниците на книгата и търси реализацията си на филмовия и телевизионен екран, в комикси и Интернет сайтове. Тя е плъзнала с хиляди пипала към своите почитатели, което не намалява шансовете й да се загуби сред информационната джунгла на съвременния свят. Тези, изпитали превратностите на преселението, трудностите на езиковата комуникация, отчуждението на затворения в себе си свят, жаждата да разкъсаш самотата хора – защото те не са само писатели, а хора с разнообразни професии, свързани с определена част от Европа, която наричат свое родно място – убедена съм, се ориентират умело в необозримите пространства на писменото слово. Усилията им да го доведат до своите читатели ме изпълват със симпатия и уважение.