1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

Leas Story 12

 

Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“.

За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма, човек би възприел текста като обикновен литературен монолог с мазохистичен привкус, изречен и публикуван, за да изследва прага на нашата чувствителност. А всъщност книгата „Възхвала на Ханс Аспергер“ е провокация към границите на нашата способност да излъчваме любов – ежеминутно, непрекъснато, с неотслабваща сила и без изглед за каквато и да е благоприятна промяна в състоянието на оня, когото обичаме.

Книга за пълната и безответна отдаденост на човека към друго човешко същество.

Всичко започва преди 23 години: в средностатистическото българо-немско семейство Енев-Вестфал, след първородния Паул на бял свят идва синеоката Леа, дете, „красиво като картинка“. Спокойно, лакомо и с розови бузки бебе. И така – два месеца. Тогава започва кошмарът. Започва с необясними писъци, породени от неизвестна причина. Никой в семейството не предполага – и поради това родителите го пренебрегват – първия знак, че се е родило „невроспецифично“ дете, както поради някакво чувство за деликатност е прието да се наричат децата-аутисти…

Много по-късно става ясно, че науката все още не знае точно кои обстоятелства пораждат аутизма, но пък в едно специалистите са единодушни: аутизмът не е болест, а психично състояние със свои собствени характеристики, които, макар да подлежат на бавна промяна, по принцип са неотстраними.

Диагноза-присъда!

„Едва когато приемете, че се борите не „против болестта“, а за детето си, вие ще получите някакъв шанс за израстване, за постигане на спокойствие, уравновесеност, нормалност, човешкост. Преди това сте били само „жертва“ – жертва на собствените и обществените предразсъдъци, свързани с масовото незнание, от което е забулен този феномен.“ – казва авторът.

Двайсет и три години! Единственият начин за комуникация между подрастващата Леа и хората около нея са гневът и яростта! И най-малката нова подробност, прибавена към окръжаващата детето среда е посрещана враждебно и чрез бурни изблици. Не понася никакви промени в онова, с което е свикнала. Учи се да говори, макар че го прави объркано. Но пък няма насищане на любими песни и филми. Трудно се научава да чете и пише, но доста преди това с лекота борави с компютъра. Лекарите говорят за сетивно претоварване. Отказва да ходи на училище, но пък обича да пътува и смяната на пейзажа я въодушевява. Не обича да говори. Но се радва на всякакви визуални средства за комуникация. Не само, че не усеща самотата си като вид ограничение, а ѝ се радва…

Сега Леа Енев е красиво и лъчезарно момиче. Семейството отдавна е разделено, Дорейн и Златко са платили високата цена на дългия си път през болестта. Самата болест за тях се е превърнала в път.

И странно: вместо да изплаши читателя, да го отблъсне със своята прекалена реалистичност, книгата на Златко Енев е наръчник по оцеляване, източник на болезнено, но лечебно внушение, че човешките сили са неизчерпаеми, че за всяко изпитание, което съдбата ни е изпратила, тя ни е дала енергия не само да го преодолеем, но и да излезем от него по-силни и с по-малко страхове!

Страхотна книга-изповед: вярна и безпощадна в своята истинност, окуражаваща и спасяваща падналия дух, горчива книга, но пълна с целебното упование на човешкото в човека.

Трудно бих я прочела отново в следващите две-три години. Но тя ще стои винаги до мене, като спасителната ампула противоотрова срещу все по-нечовешкия ни живот. Книга за божествената сила, с която всеки от нас може да промени плановете на Съдбата си!

Прегърнете я!

 

Pin It
Неда Антонова
Неда Антонова е завършила Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогия исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“, както и на други романи. Тя е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.
Други статии от този автор

Посетители

111

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 4 часа
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 ден
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 1 ден
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 4 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 5 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 5 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 5 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Мине се не мине време,... преди 2 седмици
  • Въобще не означава писа Още
    Сталин е болшевик... преди 2 седмици
  • Гери писа Още
    Вие сте ненормални да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Мисля, че есето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Преди Маргаритка... преди 2 седмици
  • маргаритка писа Още
    ако това е... преди 2 седмици