Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 52% (5 гласувания)

 

2015 07 Georgi Bozhinov
Георги Божинов в началото на творческата си „кариера“.
Снимка: личен архив на семейството

 

Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на „Хермес“. Чудих се в продължение на десет минути дали да си купя романа. Така премина и целият ми опит да прочета това преиздадено произведение за по-малко от година. Всъщност го завърших на инат.

Дълго време не знаех какво мисля за книгата и не можех да разбера защо съм толкова объркана от прочита. През цялото време изпитвах противоречиви чувства към текста – на места езикът ми харесваше толкова много, – както се разглеждат правилните черти на красив човек, но от друга страна, не преставах да губя нишката на историята и се налагаше на няколко пъти да се връщам назад, за да се подсетя какво точно се беше случило.

Освен че харесах предозирането с красиви изразни средства, както се харесва второ парче торта, имаше нещо в лексиката, което ме дразнеше и не просто развали прекалено сладкия вкус, а направо го вгорчи. Историческите романи, в които авторите говорят на език от епохата на героите си, ме отблъскват откровено, и то най-вече защото са толкова ясно и недвусмислено свидетелство за безсилието на един писател да стигне до читателите си без помощта на стилистично маниерничене с автентичности. Да кажем обаче, че дотук можех да замижам за недостатъците на творбата.

Везните при мен се наклониха някъде към втората трета на романа, когато осъзнах, че героят няма да претърпи развитие и фактът, че ми е станал откровено антипатичен, не е обект на специалните литературни кроежи на писателя, а пропуск, който не мога да простя. Калуньо ме отвращаваше въпреки добрината си. Бих предпочела да е злодей или разкъсван от противоречия добряк, който прави нещо нередно, а после трагично умира при опита си да компенсира нередността. Но той така и не се превърна в нещо повече или още по-добре – в нещо по-малко от средностатистическия неуспял. И това е така заради недостатъчно грозните слабости и недостатъчно красивите силни черти на характера му.

Калуньо се оказа нещастник, който е тръгнал да променя света, а му липсва преценка за обема и дълбочината на проблемите. Тази плиткост на духа, тази несръчност в схващанията обаче няма нищо общо с донкихотовското прехласване, което, ако притежаваше, моментално можеше да го направи симпатичен дори на мен. Падението му беше слабо, а извисяване липсваше. Калуньо си остана един обикновен човечец, когото страстите люлеят, без той да може да се възправи срещу тях.

Реших да проверя дали има още нещо, допринасящо за отблъскващите усещания, които провокира у мен главният герой. Не помня кой го беше казал, но животът не си струва да бъде разказван, а романът не би трябвало да си струва да бъде изживян. И тогава внезапно осъзнах коя е другата голяма причина, поради която аз няма да се присъединя към феновете. Калуньо изглежда като твърде реалистична фигура, че да бъде герой на роман. За мен участниците в сюжета трябва да бъдат реалистични само дотолкова, че да те примамят да пропаднеш в художествения свят. Оттам нататък те представляват опънати до крайност съвкупности от характерни черти, които не бива да си противоречат, освен ако това специално не обслужва повествованието.

Калуньо обаче съдържа всички противоречия на човека от плът и кръв. Ту е на ръба да обладае своята лолитка, ту се възпира да го направи. Ту е простодушен селяк, който си гледа работата, ту е тръгнал да прави размирици. Ту се държи като ефенди, който се заглежда по всяка една жена, ту го омагьосва някоя – всеки път сякаш е завинаги.

Калуньо е личност, на която не й достига много, за да се превърне в достойна за описване – познавам такива със стотици в съвременния свят и те най-ярко се открояват в прослойката на средния мениджмънт. Калуньо е мениджър от средна класа в помашкото си общество. Дори като такъв той можеше да бъде представен блестящо, стига авторът да съзнаваше, че създава герой от средна величина, а не юнак, за когото да се носят легенди. Едва сега разбрах, че успехът на една творба в нейната художественост тръгва от правилната преценка на автора за личността на персонажите му. Ако писателят не е наясно къде стоят образите му в класацията по годност за участие в роман, нищо не може да бъде направено с текста.

Да, четох до края на инат и усилието не беше съвсем напразно. Романът предостави уникалната възможност за мен да прелистя произведение от едно отминало време, което със сигурност не е класическо. Срам, не срам, досега до мен от онази епоха са стигали само текстове, които са всепризнати за класически, или такива, които са били предмет на дълъг литературен или политическо-националистичен маркетинг. Дори не бях попадала на нещо откровено слабо, а и как ли – такива творби обикновено са опожарени от забравата на времето.

Но никога не ми се беше случвало да видя така явно, така ясно как един опит да се създаде класика се е провалил – нещо безспорно полезно не само за мен, а за всеки, който мечтае да стане част от литературната сцена на съвремието си.

Развръзката дойде като част от потока на повествованието без ни най-малък вкус на натрупващ се драматизъм. Разказът през цялото време беше равен – и когато героят яде, и когато убива, и когато прави секс. Краят беше предпоставен като по учебник и изобщо не ме изненада.

„Калуня-каля“ е задължително четиво за начинаещи и недотам нашумели автори. От нея всички те могат да научат много за неуспешния път на една творба към рафтовете на класиците.

Публикация на сайта „Аз чета“

Източник

Диана Петрова
Диана Петрова е родена през 1978 г. в гр. Свищов. Автор е на бестселъра „Мъдри приказки“ и на първата книга с български приказки за осиновени деца „Двойната планета“. Издала е три романа – дебютния „Ана“ (2013), с който печели първото място за жена автор в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“, „Синестезия“ (2014), който попада в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Сиела“, представен с откъси в литературните списания „B.O.D.Y.“, „Vagabond“ и „Drunken Boat“, и „Лилит“ (2016).
Посетители: 79

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Радомир Парпулов писа Още
    Уважаема г-жо Иванова,... преди 10 часа
  • Антон Миленков писа Още
    Ха дано да е така само... преди 13 часа
  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 5 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 3 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 4 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици