Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 100% (5 гласувания)

 

2016 11 neda antonova

 

Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели. Актуалните ѝ творби са романите „Съвършената,“ „Царица Елеонора българска“ и „Неговата любима“, които излязоха през последните няколко години и се радват на сериозен успех. Част от творчеството ѝ е преведено на руски, френски, полски и чешки език. Тя е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“. Настоящото интервю е дадено за сайта delo.bg навръх Деня на народните будители.

Днес е първи ноември – Денят на будителите. Честит празник! Какво още не знаем, г-жо Антонова за будителството в България?

С високата титла „народни будители“ са били увенчавани най-напред Светите Седмочисленици, а после българските възрожденци и национал-революционери, повечето от които са били учители и литератори. Но има една група труженици на вярата – монаси от големите ни манастири – наречени таксидиоти, които във времената на византийското и турско робство, когато всичко българско е било заплашено от изчезване, са обхождали пеш села и градове, някъде са оставали по-дълго, колкото да основат килийно училище, да венчаят, да кръстят новородено или да изповядат, разнасяли са книжнина и са поддържали вярата и българския дух. Мисля, че тях също би трябвало да причислим към будителите на народната свяст.

Искам да Ви задам доста въпроси, свързани с писателския труд, като се надявам…

…на кратки отговори? Обещавам.

…като се надявам, че вие откровено ще споделите тайните си с нашите читатели. Казват, че творецът е жител на света. Как се чувства един писател от малка България в контекста на европейската литература?

Колкото по-български, толкова по-световен. Какъв е смисълът да се опитваш да пишеш като французин или японец, щом знаеш, че нито ще бъдеш себе си, нито ще станеш другия. Дори при животните мелезите остават безплодни и не дават потомство. Пък и в литературата чистокръвната порода също е важна.

Към каква книга на непознат автор бихте посегнали?

Към книга, с излъчването на катедрала: влизаш в нея с трепета на предстоящото духовното усилие и излизаш възнаграден.

Литературознанието борави с понятия като ум, дарба, въображение, талант, интуиция… Каква е йерархията на тези качества в творческия процес?

Хайде под ред: способността да откриеш нещо ново и да го назовеш, се нарича дарба. Но да разкажеш за същото това нещо се изисква талант. А той се изразява чрез стила. Както ума – чрез идеите. Умът е, който се развива, но това развитие само стилът може да онагледи. Въображението на човека е висш тип памет. По това до какви дълбини или висоти стига то, можем да съдим, от кои векове идва този човек и колко далече ще стигне. А интуицията е божията искра у твореца, неговото предзнание за всичко, което е било и ще бъде.

Как писателят би трябвало да се отнася към политическите събития, на които е съвременник?

Ако иска да е полезен на обществото, писателят би трябвало да наблюдава случващото се от ложата – на еднакво разстояние от артисти и публика. Само така после ще може да превърне злободневното в литература. И като не взема страна, да каже цялата истина.

Бихте ли прочели и харесали гей роман?

Защо не – душите плачат различно. Бих прочела всичко, което ще ми помогне да разширя представата си за човешката природа. А бих го харесала, ако същия този роман е написан добре.

Какво според вас значи да е написан добре?

Да ми разкаже неща, които дори не съм подозирала, че знам, а и да ми ги разкаже така, както не допускам, че биха могли да се случат.

Какво е за Вас писането?

Каквото е пясъкът за щрауса – защита от прекалено човешкото.

Допускате ли единомислие между писатели?

О, разбира се. Ние всички мислим еднакво, но само ако мислим за различни неща.

Да си писател професия ли е?

Точно толкова, колкото е професия да си жив.

От Ваше интервю по повод книгата Ви „Съвършената Преподобна Стойна“ знам, че сте вярваща. Какви са Вашите всекидневни отношения с Бога?

Забранен въпрос. Но ще Ви отговоря. Най-силната и непресекваща взаимност, която съм преживяла, е с Него. Той се държи така, като че има само мене, макар да вижда, че аз имам не само Него, а и децата си, например.

Какво мислите за българина?

Живяла съм достатъчно сред чужденци, за да знам, че българинът е пресметлив и дребнав в дребното, но светъл и велик във великото.

Кои качества най-точно олицетворяват даден човек?

Нямането. То е по-красноречиво от имането: нещата, които сме можели да притежаваме, но не сме ги пожелали.

Тиражите на последните ви книги от трилогията „Възкресените“ непрекъснато се увеличават чрез допечатки, каква е вашата формула за привличане на читатели?

Чак формула – едва ли. Но дълбоко съм убедена, че писателят е свободен да каже всичко, каквото поиска, стига да го каже по начин, по който читателят е готов да го чуе.

Какво мислите за българите, които емигрират в търсене на по-добър живот?

Капитанът на „Титаник“ не мръдва от мястото си, докато корабът потъва. Всеки от нас, ако наистина е капитан на живота си, остава тук, макар и в потъваща България. Другите са просто пасажери, яхнали времето и оставили се да ги отнесе там, където то пожелае.

Кой е Вашият любим писател?

Всеки, който умее да огъва думите като пластини от злато – най-ковкия от всички метали – и да прави от тях бижута за масово поразяване.

Харесва ли Ви това, че сте се родила жена?

Българинът Иван Богоров е казал:“ Жената като инструмент на цивилизацията…“

Коя е любимата Ви дума?

Не знам. Но има една, която неотдавна измислих в памет на най-скъпия на сърцето ми мъж: „Рицарствен“. Не стига, че рицар, ами и царствен. Има такива мъже, да знаете.

Мислите ли понякога за смъртта?

Само когато долавям, че и тя се сеща за мене.

С какво искате да Ви запомнят Вашите читатели?

С каквото ги помня и аз: с взаимност.

Нещо за любовта?

Всичко.

Неда Антонова
Неда Антонова е завършила Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогия исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“, както и на други романи. Тя е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.
Посетители: 72

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 13 часа
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 5 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 1 седмица
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 1 седмица
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 1 седмица
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 1 седмица
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 2 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 2 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Много е хубаво, Заро.... преди 3 седмици