Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2015 12 Grisha Trifonov

 

„Това беше поетът на нашите възторзи“, гласи спомен за Гриша Трифонов на журналистката Анна Капитанова, която го познава от 80-те години. Като че ли десетилетията тук нямат значение – житейският и творческият му път изглеждат равномерни в своята пълнота и сила. Десетилетията се сливат в една дълга пълноводна река – личността на поета. Топлотата на тази личност би се отнесла със симпатия и към едно такова дръзновение – за него да говори човек с твърде обозрим творчески и житейски път. Един сравнително скорошен приятел, радващ се на този досег, който за съжаление не обхвана десетилетие.

Когато говорят за Гриша Трифонов, който си замина в края на ноември, 2015 г., отделни хора започнаха да го сравняват с „архипелаг“ (по едноименното му стихотворение). Още много еполети-метафори ще бъдат подходящи и същевременно – недостатъчни, за да опишат и обхванат личността му в нейната необятност. Изглежда „необятността“ най-добре би паснала на поет като него, на създадената от него огромна поетическа територия. Гриша Трифонов е и летописец (друг образ от поезията му). Той пише за своя живот, за живота на човека въобще, със сила и образност, сравними с тази на Борис Христов, казва Мина Карагьозова. А защо всъщност трябва винаги да сравняваме, за да имаме ориентири?

Колкото до нашето поколение, или поне до немалка част от него, то усвои доста вредни навици, най-вече това да се впечатлява от евтини и ярки етикети. От книги с тежки предисловия, а не със силни стихотворения. От скорошни поети, а не от тези, които са се родили такива. Но нищо. Усеща се оглушителната тишина след смъртта на истинските поети. След това за тях продължава да говори поезията им.

И виждам:
няма самота,
която да ми е по мярка.
Гриша Трифонов

Всъщност няма и биография за такъв поет, която да му е по мярка. Той, с цялостното си въздействие, е много повече от едно обобщение на биографичните факти. По-горе стана дума за необятността. Гриша Трифонов е автор на десет книги поезия и проза. Основоположник на фестивала „Поетични струни“ в Харманли. Носител на редица национални литературни награди „Южна пролет“, „Георги Братанов“, „Изворът на Белоногата“, „Златен ланец“ и др. Обичан в редица градове – родният му Харманли, Велико Търново (там, заради музиката и стихотворенията си, е митологична фигура сред студентите), Хасково, Шумен, Казанлък, Мадара и др.

Това ми е последната България.
Последната.
Не ми остана шепичка народ
след всичките велики преселения,
не ми останаха коне -
последният
лежи на хребета
и рие все по-бавно каменния сняг.

Автор и изпълнител на много песни по стихове на популярни български поети. Редактор и кръстник на множество книги на познати и непознати поети. Сред нещата, които го радваха, беше даването на простор за развитие на другите, включително на млади поети. Защото Гриша Трифонов беше човек и поет от такава величина, че предпочиташе да говори повече за другите, отколкото за себе си.

Талантът е по-често явление от характера, казва Атанас Далчев, но при Гриша Трифонов се срещат голяма поезия и голям човек. Не само е непосилно да се изгради равносметка на творчеството и живота му, но и трудно ще се намерят достойни хора, които да направят това. Освен тъгуващите за него. Затова и написаното няма претенции за обобщение, колкото е спомен на ученика към приятеля и учител.

Дано наистина аз и другите сме успели да научим нещо от него. Гриша Трифонов умееше и да вярва в хората, така че накрая те самите започват да си вярват. Усмихваше се някак косо, потупвайки те по рамото.

Той настояваше хората да различават добрия от нескопосано живения живот, недобрите хора и недобрата поезия. Сплетните рикошираха от него. И как би могло да бъде иначе? Летописец-поет, от тези, които показват пътя в живота и поезията, това беше той.

…Сега свенливите ни бъдещи приятели опипват пътя…
И като чувам в бурена мотиката на моята жена да хълца,
узнавам: ни словата са в началото, ни ужасът от тишината бледа,
а летописецът преди да стане летописец. И изписвам: „Въ лето…“.

От Гриша Трифонов лъхаше една колосална ведрост, която прави смъртта му да изглежда невероятна. В съвременната ни литература, пропукана от егото на пишещите, свита до гнездата на определени литературни групи, той успяваше да говори с всички, да бъде добронамерен. Отново, фактите и дори спомените на многобройните му приятели няма да са достатъчни, за да дадат представа за цялостното му влияние върху литературата и пишещите. Благотворното му въздействие върху намиращите се в обкръжението му, в които той вярваше.

Още с първата си книга „Докато проговори камъкът“ (1987 г.) се ражда Големият поет. За нея Мина Карагьозова пише така:

„Широко и щедро интерпретирани фолклорни и библейски мотиви, едновременно и притчовост, и липса на дидактизъм се преплитат с изтънчена интелектуална чувствителност и асоциативност, с една особена позиция на вибриращата граница между живота и смъртта, далечен (а може би не толкова далечен) отглас от естетическата философия на екзистенциализма. Любов и търпение, мъдрост и толерантност, доста изненадваща нравствена зрелост (когато книгата излиза, поетът е само на 32 години) поразяват в стихотворението „Автостоп“, където асоциативната верига – живот – пътуване – смърт – достига апогей на естетическата плътност“.

Какъвто и да е пътят на българската литература, трябва да знаем едно – без паметта за „летописците“, тя няма как да продължи напред.

Ще тръгнете – добри, красиви, умни –
и мен – дърво крайпътно ще попитате:
„Ако смъртта не е поредното пътуване,
защо сме се родили под звездите?

Невена Борисова
Невена Борисова е родена през 1987 г. във Велико Търново. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, следва и социология и магистратура „Литература, Кино и Визуална култура“ в същия университет. През 2009 г. стихосбирката й „Бавни портрети“ печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет" и Националния поетичен конкурс „Млади гласове“ в Каварна. Носител е на различни отличия за поезия, включително Фондация „Св. Кл. Охридски“ и Национален младежки конкурс „Веселин Ханчев“.
Други статии от този автор
Посетители: 149

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 22 часа
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 22 часа
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 22 часа
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 2 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 3 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 6 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 1 седмица
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 1 седмица
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Наистина, при толкова... преди 1 седмица
  • Boris писа Още
    Хубава статия, но с много... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Английската дума gender е... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Понятието Джендър си има... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Още две думи. Верно е, че... преди 2 седмици