Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Няколко дни след премиерата на новата ви книга “Деян Енев – стихотворения, Бойко Ламбовски – разкази”, може ли да се каже че тя е вече в историята? Колко дълго живее една книга?

Книгата има свой собствен живот. Усилията на автора и на издателството около излизането на нова книга са важни, особено в България, където информационните канали за новите книги са затлачени от блудкава преводна книжнина. Но ако книгата не струва, тези усилия в крайна сметка няма да чинят пет пари. Книгата е особена стока. Иска се време, за да издълбае тя своето място сред останалата книжнина. Затова нека да оставим историята да говори дали една книга е влязла в историята.

С тази книга правите голям завой и вместо разкази, издавате поезия. Става ли от всеки прозаик поет и обратното? Какво е нужно за да се случи това?

Не мога да обобщавам на едро. Но е факт, че тласъкът, който ни кара да пишем, минава категорично през поетичното. Нека да си спомним, че Йовков е дебютирал като поет, Иван Бунин освен велик прозаик, е и прекрасен поет, стихове са писали и Фридрих Дюренмат, и Хемингуей, и Чарлс Буковски, да споменем само няколко имена.

Ако прозата е каменоделство, поезията е ювелирство. Но става дума все за един и същ вид труд – ваятелство на словото. Безспорно е едно – за прозаиците е много ценно да четат поезия, защото тя връща живото чувство към езика, което понякога рутината и професионализмът на белетриста убиват.

Може ли да се каже, че съвременната поезия заприличва все повече на проза?

Може да се говори за такава тенденция. Но един истински поетичен къс не може да бъде сбъркан с лирична миниатюра. Наскоро Марко Ганчев ми припомни фразата на един голям поет – може да има поезия без рими, може да има поезия и без ритъм, може да има поезия и без смисъл, но не може да има поезия без тези три съставки едновременно.

Каква е тайната на късия разказ? Какъв е първият съвет, който бихте дали на начинаещ автор?

Аз винаги съм подхождал към късия разказ като към стихотворение. Може би това е и един добър отговор на по-предишния въпрос. Какъв съвет бих могъл да дам на начинаещите разказвачи? Всеки автор, преди да пропише, трябва да изгради себе си като един добър, много взискателен читател, най-взискателния читател. А когато посегне към белия лист, да не забравя, че текстът му трябва да се хареса първо на този най-взискателен читател. Ако това се случи, оттам-нататък е лесно.

Доколко един писател трябва да се съобразява с публиката си или с други конюнктури? Срещу какво се бунтува съвременният български писател?

Ако се съобразяваш с вкуса на публиката, можеш да спечелиш битката, но ще загубиш войната. Трябва да се съобразяваш единствено с личните си литературни вкусове. За бунт при българския писател не можем да говорим – защото той е полужив, полуудушен от невъзможността да съществува чрез паричния еквивалент на своя труд. Няма бунт, има омерзение.

Изгуби ли социалната си роля литературата в днешно време?

Литературата никога няма да изгуби социалната си роля. Тя не е на предната линия вече, защото изгуби битието си на медия, но единствено в изкуството литература като в кехлибар се утаяват раните и копнежите на хората. Литературата е холограма на социалната памет, на това как живеят хората. Била е такава и винаги ще е такава.

Журналистика и литература, помагат ли си те или си пречат във вашия случай?

До време журналистиката помага на писателя – като теми, като жизнен опит. След това започва да пречи, защото къса живо месо от ограничения житейски лимит на твореца. Орелът на журналистиката е граблив и всеяден и лесно може да се отучи да лети.

Съществува ли цензура в литературата, както съществува и в журналистиката?

За разлика от журналистиката, в литературата не съществува цензура.

Има ли възраждане на българската литература, след като се издават толкова много книги, или количеството е за сметка на качеството?

Според мен възраждане има. Появиха се нови имена, които общуват по-добре с читателските слоеве, които събудиха интереса изобщо към българската литература.

Какви литературни поколения идват след вашето? Имате ли надежда в тях?

Литературните поколения след моето поколение на петдесетгодишните са много интересни. Те са строго разчленени. Четиридесетгодишните, които сега са на гребена на вълната, не изпиха до дъно нашата горчива чаша на хора, изхвърлени извън борда, но съумяха да съхранят нещо от нашата тъга по България. Едно не трябва да забравят пишещите от всички поколения – че една национална литература е сурова щафета, където всички участници са важни. И ако ти не зачетеш успеха на твоя предшественик и се направиш, че си роден от морската пяна, отливът може да те завлече на дъното.

Какво трябва да се промени в държавната политика по отношение на българската книга?

На първо време нещо просто и елементарно. 3 000 са читалищните библиотеки в България. Ако обновяването на техния книжен фонд се обвърже генерално с тиража на българските книги, това ще бъде една значима помощ изобщо за българската литература.

В един свой текст се питате къде изчезна радостта. Къде изчезна радостта?

Човек не може да живее без радост. А радостта не може да живее в кланицата. Всеки ден хиляди надежди и пориви влизат в българската кланица – за смислен живот, за сигурност, за достойнство. Радостта изчезва там – на прага на кланицата за надежди.

Ще дойдат ли някога хубави дни за страната ни или с времето това заприличва все повече на утопия?

От утопията също става литература, и то добра литература. Нашата е лесна – има за какво да се пише. Да му мислят политиците – как предпочитат да останат в паметта на хората – под грамада от камъни или под триумфални арки.

Източник

Деян Енев
Деян Енев е български писател и журналист. Той е автор на сборниците с разкази "Четиво за нощен влак" (1987), "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) и "Господи, помилуй" (2004).
Други статии от този автор

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 4 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици