Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Грегъри Дейвид Робъртс, „Шантарам“

Изд. „Оргон“, 2010

2012_08_shantaram

Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация – постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност. Стихийната лудост на Индия, пъстротата, естествеността… истинскостта, голяма работа, че няма такава дума. Индия Невъобразимата. И май Индия Неизмислимата. Такова чудо просто трябва да съществува, защото не може да бъде измислено чак толкова невероятно. Трябва да ида там…

Колежката Вал Стоева го е написала адски красиво: „Индия с просяците, Индия със законните рушвети. Индия, в която можеш да извършиш над 30 международни престъпления в рамките на няколко часа и да знаеш, че си като останалите. Индия, в която всеки приема съдбата си, защото осъзнава своята част от вината. Индия, в която прошката към себе си и към противниците ни ни дава най-ценното, към което се стремим. СВОБОДА!“

„Шантарам“ е една от най-прекрасните книги, които съм чел в целия си живот, това е истината. По своята същност тя е съвършена. Защото е откровена, откровена до болка и до усмивка. До красивата сватба на най-добрия човек в романа и жестоката му смърт седмица по- късно. До влюбването в една героиня и намразването й, негативизма към друга до преосмилянето и промяната в нея. Крайната степен да си мъж в толкова много посоки, огромната част от които нямат нищо общо с тестостеронната твърдоглавост. Да си мъж по толкова различни начини, да си Човек, да си невярващ сред ураган от богове и вери и все пак лесно да правиш разликата между добро и зло. Която няма нищо общо с обичайното законодателство на планетата. Защото и сред най-криминалните си занимания Грегъри Дейвид Робъртс (в романа под други имена) си остава добър и честен. Глупак до болка. Нужен на света глупак.

Няма как да се преразкаже написаното, няма и нужда. „Шантарам“ (това е едно от имената, които дават на Робъртс) започва като забавен пътепис (подобно на „Химикал, шоколад и две рупии“) на мъж, избягал от закона, който попада в Бомбай и… пасва. Пасва на този див, шарен, първичен и невероятен свят, толкова различен от неговата родина Австралия. По-късно романът продължава да създава сюжети без аналог – от пъстри мултинационални групички хора, за живота на всеки от които си заслужава да се напише отделна книга, та до най-бедните бордеи на града, където Робъртс заживява в симбиоза с местните до мига, в който вече е един от тях – с цялата условност на възможността един гора да стане индиец. Бившият престъпник може и да е лечител, може и да е философ, може и да е бъдещ престъпник. Той има отношения както с висшите кръгове на подземния свят, така и с хората от най-ниското социално стъпало. И през цялото време обича само една жена, прилича на героиня на Айн Ранд. Истинска Жена, която и за миг не му дава собственост над нея.

Грегъри Дейвид Робъртс не е написал книга с ясен сюжет, няма видимо развитие в една посока, няма нарастване на напрежението, разкриване на тайни или нещо подобно. „Шантарам“ е роман за живота такъв, какъвто е – понякога тих и скучен, понякога забързан и опасен. И как тези неща преливат едно в друго толкова лесно. Но роман, който така те впримчва в себе си, че не оставя и за миг възможност да го изоставиш, да го предадеш. Една глава е любовна, друга е чудовищна (прилична, но по-жестока от „Цар Плъх“ на Клавел), трета е хумористична, четвърта е кървава и жестока като от Ларшон.

Не знам дали всичко написано в книгата е истина, дали наистина се е случило. Честно казано, все ми е тая.

Книгата е хипнотична. Видимо огромна (с по-малък от обичайния шрифт, за да се събере все пак зад мека корица), тя ме погълна като водовъртеж. В един ден изчетох 600 страници от нея и не можах да свърша нищо друго, което бях запланувал – просто глава след глава след глава… не можеш да я оставиш. После я сложих няколко дни настрана, не можех да я продължа толкова лесно. Беше влязла под кожата ми. А такива книги са способни да формират настроението ми с дни и седмици, оставящи отпечатък някъде там.

А, и превода, превода! Комата заслужава наградата си „Кръстан Дянков“ за тази книга изцяло, без колебания.

Изключително силна заявка за най-добрия роман, който ще прочета тази година, но нека видим следващите 10 месеца какво ще предложат…

Вижте едно негативно ревю на книгата при Бояна Ламбер, както и три положителни: две в „Аз чета“ (тук и тук) и при Мария Донева.

Христо Блажев
Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.
Други статии от този автор

Посетители

17
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 4 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици