1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Грегъри Дейвид Робъртс, „Шантарам“

Изд. „Оргон“, 2010

2012_08_shantaram

Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация – постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност. Стихийната лудост на Индия, пъстротата, естествеността… истинскостта, голяма работа, че няма такава дума. Индия Невъобразимата. И май Индия Неизмислимата. Такова чудо просто трябва да съществува, защото не може да бъде измислено чак толкова невероятно. Трябва да ида там…

Колежката Вал Стоева го е написала адски красиво: „Индия с просяците, Индия със законните рушвети. Индия, в която можеш да извършиш над 30 международни престъпления в рамките на няколко часа и да знаеш, че си като останалите. Индия, в която всеки приема съдбата си, защото осъзнава своята част от вината. Индия, в която прошката към себе си и към противниците ни ни дава най-ценното, към което се стремим. СВОБОДА!“

„Шантарам“ е една от най-прекрасните книги, които съм чел в целия си живот, това е истината. По своята същност тя е съвършена. Защото е откровена, откровена до болка и до усмивка. До красивата сватба на най-добрия човек в романа и жестоката му смърт седмица по- късно. До влюбването в една героиня и намразването й, негативизма към друга до преосмилянето и промяната в нея. Крайната степен да си мъж в толкова много посоки, огромната част от които нямат нищо общо с тестостеронната твърдоглавост. Да си мъж по толкова различни начини, да си Човек, да си невярващ сред ураган от богове и вери и все пак лесно да правиш разликата между добро и зло. Която няма нищо общо с обичайното законодателство на планетата. Защото и сред най-криминалните си занимания Грегъри Дейвид Робъртс (в романа под други имена) си остава добър и честен. Глупак до болка. Нужен на света глупак.

Няма как да се преразкаже написаното, няма и нужда. „Шантарам“ (това е едно от имената, които дават на Робъртс) започва като забавен пътепис (подобно на „Химикал, шоколад и две рупии“) на мъж, избягал от закона, който попада в Бомбай и… пасва. Пасва на този див, шарен, първичен и невероятен свят, толкова различен от неговата родина Австралия. По-късно романът продължава да създава сюжети без аналог – от пъстри мултинационални групички хора, за живота на всеки от които си заслужава да се напише отделна книга, та до най-бедните бордеи на града, където Робъртс заживява в симбиоза с местните до мига, в който вече е един от тях – с цялата условност на възможността един гора да стане индиец. Бившият престъпник може и да е лечител, може и да е философ, може и да е бъдещ престъпник. Той има отношения както с висшите кръгове на подземния свят, така и с хората от най-ниското социално стъпало. И през цялото време обича само една жена, прилича на героиня на Айн Ранд. Истинска Жена, която и за миг не му дава собственост над нея.

Грегъри Дейвид Робъртс не е написал книга с ясен сюжет, няма видимо развитие в една посока, няма нарастване на напрежението, разкриване на тайни или нещо подобно. „Шантарам“ е роман за живота такъв, какъвто е – понякога тих и скучен, понякога забързан и опасен. И как тези неща преливат едно в друго толкова лесно. Но роман, който така те впримчва в себе си, че не оставя и за миг възможност да го изоставиш, да го предадеш. Една глава е любовна, друга е чудовищна (прилична, но по-жестока от „Цар Плъх“ на Клавел), трета е хумористична, четвърта е кървава и жестока като от Ларшон.

Не знам дали всичко написано в книгата е истина, дали наистина се е случило. Честно казано, все ми е тая.

Книгата е хипнотична. Видимо огромна (с по-малък от обичайния шрифт, за да се събере все пак зад мека корица), тя ме погълна като водовъртеж. В един ден изчетох 600 страници от нея и не можах да свърша нищо друго, което бях запланувал – просто глава след глава след глава… не можеш да я оставиш. После я сложих няколко дни настрана, не можех да я продължа толкова лесно. Беше влязла под кожата ми. А такива книги са способни да формират настроението ми с дни и седмици, оставящи отпечатък някъде там.

А, и превода, превода! Комата заслужава наградата си „Кръстан Дянков“ за тази книга изцяло, без колебания.

Изключително силна заявка за най-добрия роман, който ще прочета тази година, но нека видим следващите 10 месеца какво ще предложат…

Вижте едно негативно ревю на книгата при Бояна Ламбер, както и три положителни: две в „Аз чета“ (тук и тук) и при Мария Донева.

Pin It
Христо Блажев
Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.
Други статии от този автор

Посетители

43

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 8 часа
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 9 часа
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 9 часа
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 9 часа
  • Петър Тодоров писа Още
    Това ли е нашия... преди 10 часа
  • Петър Тодоров писа Още
    Жалко за Костов. преди 10 часа
  • Ива писа Още
    Защо да не живеем в... преди 11 часа
  • Ива писа Още
    Точно моите мисли.... преди 11 часа
  • Димитър Николов писа Още
    Дрън Дрън ярина.... преди 11 часа
  • Борис Б. писа Още
    Господин Мадемджиев,... преди 11 часа
  • Васил Василев писа Още
    Още един, който налага... преди 13 часа
  • психеподреждане -ази писа Още
    а може би е крайно... преди 14 часа
  • Васил Антонов писа Още
    Тези простофили,... преди 14 часа
  • Петър Тодоров писа Още
    ...Щом Ви яде съвестта,... преди 18 часа
  • Петър Тодоров писа Още
    Моите поздравления... преди 19 часа
  • Лена писа Още
    До кой Георги Марков... преди 19 часа
  • Попйорданов писа Още
    Много обичам разни... преди 19 часа
  • Александрова писа Още
    Какво точно се... преди 20 часа
  • Петко Симеонов писа Още
    Господин Ценов,... преди 20 часа
  • Смиляна Лозанова писа Още
    Спомням си, че едно... преди 22 часа
  • Андрей Симеонов писа Още

    P.S. Все пак, ако мога... преди 1 ден
  • Николай писа Още
    Вие не сте оптимист... преди 1 ден
  • Андрей Симеонов писа Още
    Здравей, Гергане!... преди 1 ден
  • Нели Шишкова писа Още
    Уважаеми г-н Ценов,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Добър и ценен текст,... преди 2 дни