Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

„Изобретяването на еврейския народ“ от проф. Шломо Занд

Шломо Занд, „Изобретяването на еврейския народ“
Изд. „Бкниг@“, 2011 

2012_04_invention_j_people

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи. Не, това не е антисемитизъм, както ще има вряскания до небето. Това е наука, това е история. А най-хубавото е, че професор Шломо Занд не се е ограничил само до разбулване на митовете в еврейската история (и липсата на обща такава изобщо), а е анализирал великолепно измислянето на нациите, провело се в последните няколко века с цел консолидиране около имагинерната изначална държавност. Най-добре го е казал Карл Дойч в „Националността и нейните алтернативи“ (1969), цитиран от Занд:

Нацията… е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи.

И още един ясен и прост цитат:

Нито една нация няма естествена етническа основа, а с национализирането на социалните формации, групите, попадащи в техните граници, разделени от тях или управлявани с помощта им, биват етнизирани, т.е. представят се сякаш в миналото са били естествена общност или пък ще станат такава в бъдеще.

Етиен Балибар, “Националната форма: история и идеология“

„Книга на седмицата“ – рубрика на Христо Блажев (Книголандия)

Knigolandia_baner

Проф. Шломо Занд изрично отбелязва, че не е открил нови сензационни документи или скрити архиви. Той просто е отворил очите си, изчистил е ума си от религиознонационалистическата пропаганда (която все повече се засилва и у нас, ако забелязвате) и е прогледнал за нелепиците, които се набиват у всички от най-ранна възраст чрез механизма на държавното образование (и пак – Гатоу, Гатоу, Гатоу!). Занд казва:

Трябва да подчертая, че не открих някакви нови факти – почти всичко вече беше открито от ционистките и израелските историографи. Разликата се свеждаше до това, че някои детайли не бяха удостоени с внимание, други бяха пометени под историографския килим, а трети бяха „забравени“, тъй като не отговаряха на идеологическите нужди на формиращата се национална идентичност… Удивителен е фактът, че голяма част от информацията, цитирана в настоящата книга, винаги е била известна на представителите на тесния кръг на специалистите, но никога не е успявала да достигне до колективната памет и образователната сфера. Задачата, която си поставих, беше да организирам историческите данни по нов начин, да извадя от прашните рафтове старите документи и внимателно да ги проуча.

„Изобретяването на еврейския народ“ е изключително ценна с анализа на националноформационните процеси в ново време. Занд проследява подробно процеса, показва ролята на фактори като книгопечатането, отстъплението на монархическите и църковни институти, които сдават властта си малко по малко, за да се превърне „поданикът“ и „рабът“ в „гражданин“. Професорът е лаконичен и убедителен, смъкващ маската на патриотично изкривената история, която всяка държава убедено защитава:“

За формирането на хомогенна група в модерната епоха е необходимо, освен всичко останало, и формулиране на дълъг наратив, демонстриращ времевата и пространствена приемственост между бащите и „праотците“ от една страна и всички членове на съвременната общност от друга. Подобна пряка връзка, за която се счита, че живее в тялото на всяка нация, всъщност не е съществувала никога в нито едно общество. По тази причина, създателите на паметта трябва да се заемат с тежката работа по изобретяването й. С помощта на археолози, историци и антрополози, те натрупват множество данни, които след това преминават в ръцете на писатели, журналисти и автори на исторически романи, за да претърпят сериозни „козметични“ подобрения. Именно от това „хирургически“ разкрасено минало израства гордия и представителен образ на нацията.

Само чакам някой да каже – ама „ние“ сме наистина древен народ, сплотен и изключителен… виж, „другите“ (е, няма шрифт, с който да изразя презрение) – тези наглеци ни крадат историята! Няма „ние“, няма „вие“, няма „те“ – Занд пише, че „производството на „ние“ е делото на живота на историците и археолозите, най-могъщите жреци на паметта“. Какво е било истинското положение през вековете ли? Идеята за държава е била носена изключително от аристокрацията и духовенството, защото е нужна за личната им легитимация и „божествено право“ да живеят за чужда сметка. А „народа“?

Някога поданиците, заети със земеделие, не са имали нужда да познават летописите на кралствата, империите и княжествата, които обитават, нито са се интересували от историята на големите общности, към които принадлежат, тъй като не са се вълнували от абстрактни времена, несвързани с конкретното им съществуване. Без понятие за развитие, на тях им е бил достатъчна религиозната образност, съставляваща една мозаечна памет, лишена от осезаемо усещане за движение напред. Краят е начало, вечността е мост между живота и смъртта.

Това обаче не е удобно за спояване на бързо увеличаващо се население. И промяната настъпва:

Секуларната, смутна вселена, обаче, превръща времето в главен източник на символика и емоционална образност, които нахлуват в социалното съзнание. Историческото време вече не може да се откъсне от личностната идентичност, а колективният разказ придава смисъл на съществуването на нацията, чиято консолидация изисква сериозни жертви. Страданията в миналото оправдават цената, която гражданите трябва да платят в настоящето. Героизмът на един чезнещ свят предвещава светло бъдеще, може би не за индивида, но несъмнено за нацията. С помощта на историците, национализмът се превръща в оптимистична по същността си идеология. Това, повече от всичко друго, е тайната на успеха му.

Защо книгата на професора е толкова еретична за еврейската историография? Той обяснява, че такова нещо като хомогенен по биологически произход и развитие еврейски народ в древността няма. Положението е тъкмо обратното – „евреите винаги са били съвкупност от религиозни общности, които са се формирали и са се заселвали в различни региони. Огромно значение има приемането на вярата им от големи групи с различен произход, което и изважда на показ абсурдните генетични изследвания в съвременен Израел, които стигат дотам да се опитват да изолират „свещеническият ген“ на древна потомствена аристокрация, че и постигат „успех“ в тази област, усърдно разтръбен от медиите, естествено. Според тях излиза, че над 50 % от мъжете с име Коен „имат“ специфичен ген, който отвежда до общ техен предшественик, живял преди… 33 века. И както Занд уместно посочва:

Най-забавното в тази история е това, че „свещеническият ген“ съвсем спокойно би могъл да бъде и „нееврейски“. Юдаизмът се предава по майчина линия, така че не би било твърде неправдоподобно да допуснем, че от ХІХ в. насетне много секуларизирани коаним са сключвали брак с нееврейки, въпреки че Халаха им забранява това. Те биха могли да имат „нееврейски“ потомци, които според изследванията на Скорецки ще носят „генетичното клеймо“ на коаним. От еврейските учени се очаква да не обръщат внимание на такива дребни подробности, особено след като Бог вече няма отношение към тях – в нашата епоха на просветен рационализъм, чистата еврейска наука е изместила древната еврейска религия, както и съпътстващите я предразсъдъци.

Какво всъщност се случва, за да се измисли еврейския „народ“:

За еврейските националисти юдаизмът престава да бъде богата и многообразна религиозна култура, а се превръща в една окултна същност, сходна с немския Volk или рускияНарод, макар да се отличава от тях с това, че се отнася към един скитащ народ, необвързан с обитаваните от него територии. В този смисъл, ционизмът се превръща в нещо като изкривен огледален образ на антиеврейските движения, които съпътстват възникването на колективните идентичности в Източна и Централна Европа.

Тъкмо това е една от причините, поради които новата биологична наука завладява умовете на толкова много хора. Идеята за наследствеността подпомага обосноваването на претенциите към Палестина – ционистите спират да се отнасят към древна Юдея като към свещен център, където ще дойде избавлението и чрез смел и прагматичен ход я преинтерпретират като предопределена родина на всички евреи по света. Този исторически мит трябвало да бъде подплатен с подходяща „научна“ идеология – след като днешните евреи не са преки наследници на първите изгнаници, как може да бъде легитимирано тяхното заселване в Светите земи, в „родината на Израил“? Това, че тя е обещана на евреите от Бог, не е достатъчно за секуларизираните привърженици на национализма, въстанали срещу пасивната традиция, която оставяла хода на историята в ръцете на Всемогъщия. Ако справедливостта не може да бъде открита в религиозната метафизика, то тя трябва да бъде търсена, поне отчасти, в биологията.

И тук вече разликата между нацистката евгеника и съвременните „генетични“ изследвания се размива, защото търсения резултат е идентичен – целенасоченото измисляне на уникален еврейски гено- и фенотип. Това измисляне тече и в момента в една объркана държава, която политически е негодна за съществуване – абсурдно е да отказваш по генетични признаци гражданство. Но това не се обсъжда, щото е щекотлива тема, нали? А евреите са страдали много и сега трябва всичко да им се прощава с лека ръка, включая окупация на чужда територия? Аз не мисля така.

„Изобретяването на еврейския народ“ е страшно силна, страшно истинска книга. Мечтая само подобна книга да бъде написана и за нашата въобразена могъща средновековна империя. Както обичам да казвам, този мит е до голяма степен следствие от малкия мащаб на картите ни – просто не е образователно да се показва Източната Римска империя в цялата й големина, защото тогава и Симеонова, и Асеневска България вече няма да изглежда хегемон в тази част на Европа.

Шломо Занд е показал надлежно изкривяванията на съвременната историография, подчинена изключително на държавната политика и националистическите тежнения. Това е фалшива история. Учим я ние в училище, учат я децата във всички отделни държави по света. Тъжна работа.

Държа да изкажа и личните си поздравления към още много младото издателство „БГ Книг@“, които с „Големият залог“ на Майкъл Луис и „Изобретяването на еврейския народ“ категорично показват, че ще издават качествена литература. Крайно нужно е да се издава у нас колкото се може повече нехудожествена литература, а не безкрайните върволици трилъри, криминалета, чиклити и „ърбън фентъзи“ – те си имат феновете, но сериозната литература е много по-важна.

Източник

Христо Блажев
Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.
Други статии от този автор

Посетители

17
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 3 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 5 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 5 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 5 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици