Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Елиф Шафак,
„Любов“
Изд. „Егмонт, 2011
Превод: Емилия Масларова

2011_04_Shafak_Love

В Турция Елиф Шафак е мега-звезда и бестселърова авторка на девет известни книги (седем от които са романи), най-четената писателка в страната. Книгите на Шафак, която пише на турски и английски език, са преведени на двадесет езика.

Извън Турция обаче тя може би е най-добре позната със спора, завързал се около романа й от 2007, Копелето от Истанбул – смела и амбициозна работа, за която тя беше обвинена, съдена и в крайна сметка оправдана, по известния параграф 301 от турската конституция (обида на турскостта). Това направи от нея донякъде символ на идеите за свободата, с които Западът традиционно се обвързва, но покрай този процес самото й творчество някак остана на заден план.

И толкова по-важна изглежда последната й книга, Четиридесетте правила на любовта (българско заглавие: Любов). Книгата моментално се превръща в бестселър в Турция, продавайки повече от 150.000 копия само през първия месец. И, което е по-важно, тази хипнотизираща и лирична любовна история дава великолепна възможност на чуждестранните читатели да научат повече за творчеството на тази силна, интелигентна писателка и страстна поборница на мултикултурализма и духовността.

Четиридесетте правила на любовта е модерна любовна история, развиваща се между една отегчена американска еврейка (домакиня и начинаеща литературна агентка) на име Ела Рубинщайн, и очарователният, мистичен Азиз Захара, романист от Холандия, като връзката изглежда повтаря историята от първия проект, над който Ела трябва да работи – ръкопис, описващ любовта между суфи-поета Руми и Шамс от Табрис.

Следното интервю е направено в Америка, във връзка с литературното пътуване на авторката за представяне на новата й книга.

„Четиридесетте правила на любовта“ вече е бестселър в Турция. Какво очаквате от книгата в САЩ, коя е целевата ви аудитория?

Когато мисля за ислямската духовност в днешния свят, аз отбелязвам две течения, които се развиват паралелно. От една страна има все по-голям интерес към философията и поезията на Руми, към суфизма и мистицизма. От друга страна има и твърде много невежество, твърде много стереотипи по отношение на исляма. Моят роман се разгръща на този фон. Безкрайно се радвам на появата на Четиридесетте правила на любовта в САЩ и с нетърпение очаквам реакциите на американските читатели. Но нямам пред вид някаква специфична целева аудитория. Вратите на романа ми са отворени за всекиго, независимо от религия, класа и раса. В Турция книгата се превърна в голям бестселър благодарение на читателите, а не на някаква особена реклама.

Какво означава суфизмът за вас и защо той играе толкова голяма роля в творчеството и живота ви?

Интересът ми към суфизма започна преди около 16 години, когато бях студентка. Тогава започнах да се интересувам от тази тема. Годините минаваха, аз продължавах да чета. Анемари Шимел, Идрис Шах, Коулман Баркс, Уилям Читик, Карен Армстронг, Сачико Мурата, Кабир Хелмински… Аз виждам в суфизма един вид гоблен, направен от различни цветове и шарки. В романа ми суфизмът се въвежда не като някакво теоретично, абстрактно учение. Той е жива, дишаща, подвижна, мирна енергия. Интересува ме какво означава суфизмът за нас, в модерния свят. Исках да покажа как философията на Руми изглежда днес, ако и да изглежда, че ние сме отдалечени от нея на много километри, столетия и култури.

Можете ли да ни кажете нещо за четиридесетте правила на любовта. Откъде идват те и защо сте избрали да започнете с тях?

Правилата на любовта се оформиха в работата над романа. Те бяха вдъхновени от самите герои в романа. Шамс от Табрис е красив човек, противопоставящ се на догмите, отворил сърцето си за цялото човечество. Той е имал голямо влияние върху Руми. Оформих правилата чрез вдъхновението, което те ми дадоха и исках да ги споделя  с читателите навсякъде по света. Едно от нещата, които ме направиха най-щастлива в Турция беше как читателите започнаха да си препредават правилата на любовта по електронната поща и чрез СМС-и. Ако някой се чувстваше недобре, приятелите му/й изпращаха съобщения като „спомни си правило номер 18“, „мисли за правило 23…“ и т. н. Очарователно беше да се види как правилата се възприемаха от читателите.

Книгите ви изглежда се занимават с двойствеността на човека, културата, обществото, историята, и множеството празноти, които те създават в обществото. В тези празноти обаче живеят неща като противоречия, конфликти, а често и един вид мрачност, която други автори се стремят да избягват. Самият аз обичам писателите, които се занимават с празнотите, но защо все пак продължавате да пишете по този начин?

Аз съм писателка, която се опитва да покаже как хуморът и скръбта се преплитат постоянно. В моето писане може да се открие както мрачност, така и хумор. Обичам да пиша за тъгата чрез хумор и за хумора чрез тъга. Така че мрачността в моите истории не е депресивна, защото винаги има някакъв изход, още една врата. Защо го правя? Просто защото мисля, че това е начинът, по който се движи животът: смесица от ден и нощ, добро и зло, смърт и прераждане. Комбинацията от щастие и тъга, от хумор и мрачност, е химията на вселената и аз обичам да разсъждавам над всичко това в романите си. Във всички мои романи се откриват малцинства, хора по ръбовете на обществото. Обичам да разкривам корема на обществото.

През живота си сте преживявали нелесни неща. Каква част от самата вас или от живота ви може да бъде открита в творчеството и героите ви?

Да, в живота ми имаше скръб. Детството ми не беше щастливо. Но важното е, че благодарение на тази скръб аз открих света на книгите рано в живота си и започнах да пиша свои собствени истории. Бях самотно, затворено дете и книгите бяха най-добрите ми приятели. Винаги отивах в Страната на приказките, защото за мен тя беше много по-пъстра и по-реална от живота, който живеех. Така започнах да пиша. Така че онова, което може да изглежда като „неизгодно“ в една област, може да ни помогне да изградим нещо положително и конструктивно в друга. Ако успеем да я канализираме по правилния начин, мрачността понякога може да породи изкуство и творчество.

В собствената си страна вие бяхте обвинена, съдена и в края на краищата оправдана, за нарушаване на параграф 301 от турската конституция с романа си „Копелето от Истанбул“. Какво е въздействието на този неприятен опит върху писането ви оттогава насам?

Да бъдеш даден под съд за писането на роман е неприятно преживяване. Това беше труден период от живота ми, не мога да го отрека. Но въпреки спорадичните трудности, свързани с това да бъдеш писател в Турция, аз вярвам, че хубавите неща са далеч по-важни. В Турция има много динамичен литературен живот и особено читателките са изключително щедри и отзивчиви. В течение на годините си създадох специални връзки с читателките и получавам от тях изключително силно вдъхновение. Аз съм разказвачка на истории. Обичам да разказвам истории. Това е важното.

В Турция вие сте най-четената писателка и основна сила в литературния свят. В САЩ обаче това не е така (не още, във всеки случай). Какво влияние има това върху целите ви като писателка?

В Турция имам издадени девет книги и хората познават разнообразието и енергията на писането ми. Те познават различните теми, с които се занимавам и как използвам различни стилове, докато се движа от една книга към друга. Моят турски език е богат с османизми и думи от суфизма. Пиша както на турски, така и на английски език, което е доста необичайно. Имам солидно количество читатели. В Турция повечето читатели на белетристика са жени. По правило пишат мъжете, а четат жените. Бих искала да променя това. Искам жените да пишат, а да четат всички – и мъжете, и жените. Що се отнася до приемането на турската литература на Запад, имаме да вършим още много. Ние в Турция четем западна литература много повече, отколкото западният свят чете турска литература. Количеството на нашите преведени в САЩ творби за съжаление е все още много малко. Понякога турската литература се разглежда като нито прекалено „екзотична/източна“, нито пък „западна“. Ако успеем да построим помежду си мостове от култура и изкуство, мостове, които разширяват културите, можем да научим много едни от други.

Казвали сте, че противопоставянето на културните и религиозни гледища на вашите баби,ви е научило на важни неща, които са ви помогнали да укрепите собствените си гледища. Можете ли да ни кажете нещо за този опит и за това как той влияе върху писането ви.

Аз съм човек, който се интересува от нюанси и отсенки. Наблюдавайки собствените си баби, аз се научих да откривам нюансите във вярата и религията. Едната от бабите ми беше много строга, за нея Бог беше нещо, винаги готово да раздава наказания. Това беше една по-тясна интерпретация на религията, основаваща се на чувство за вина и страх. За баба ми по майчина страна обаче, религията беше нещо свързано с любов, толерантност и приемане. Тя беше и все още е в постоянен диалог с цялата вселена, която тя вижда като променлива. Изпитвам огромен интерес към женската култура, устната култура, народния ислям, суеверията и магията на живота… Обичам да внасям наследството на жените във високата литература.

Елиф Шафак псевдоним ли е?

Да, Шафак е писателското ми име. Когато бях на 18 и започнах да публикувам първите си истории, реших сама да си избера презиме. На турски „шафак“ означава зора. Харесвах звученето и дълбочината на думата и си я взех за презиме. Преименувах се. Мисля, че като човешки същества ние имаме поне по две имена: едно, дадено ни от родителите и друго, което си избираме сами, когато открием самите себе си.

Освен бабите ви, кой друг ви е вдъхновявал?

Бях отгледана от самотна работеща майка и тя беше истинско вдъхновение за мен в продължение на много години. Видях отблизо как една жена трябва да се бори, ако избере да живее „без мъж, който да я закриля“. Много неща ме вдъхновяваха в течение на годините. Живеех номадски живот, а пътуванията винаги са източник на вдъхновение. Истанбул също ме вдъхновява с лудешкия си ритъм. Животът ме вдъхновява. Животът е пълен с истории.

Какви книги четете в момента? Има ли писатели, които според вас заслужават повече внимание, отколкото получават сега?

Току-що свърших Тайната река от Кейт Гренвил. Много ми хареса. Обичам да чета философия – Хейдегер, Дельоз, Спиноза, Валтер Бенямин, Марта Нусбаум… Аз идвам от академичните среди и се интересувам от пост-колониални, пост-структуралистки, пост-феминистки изследвания. Обичам Уилям Блейк и редовно се връщам към него.

Какъв е следващият проект на Елиф Шафак?

Започнах да пиша следващия си роман. При всяка книга изпитвам усещането, че извършвам пътешествие до нов континент и тази книга ще бъде много различна от предишните ми. Обичам да се обновявам непрекъснато.

Източник

Елиф Шафак
Елиф Шафак (род. 1971) е една от най-успешните и най-известни съвременни турски писателки. Авторка е на девет книги, като повечето от тях са бестселъри в Турция. На български език е преведен романът й Любов (изд. Егмонт, 2011).
Други статии от този автор
Посетители: 164

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • крокотак писа Още
    Виктор Суворов -... преди 1 ден
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... преди 5 дни
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 6 дни
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 6 дни
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 6 дни
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 1 седмица
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 1 седмица
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 1 седмица
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 2 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 2 седмици
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 3 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 3 седмици