Изкуство – Литература

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

И така, ето го най-после: заключителният сблъсък между Хари Потър, момчето, което оживя, Избраният, „символът на надеждата“ както за магьосническия, така и за мътнородския свят – и Лорд Волдемор, Онзи, който не може да бъде назован, престъпният водач на смъртожадните. Добро срещу зло. Любов срещу омраза. Търсещият срещу Тъмния Лорд.

Монументалният, омагьосващ епос на Дж. К. Роулинг, след десет години труд, е вече дълбоко вкоренен в традиционната литература и холивудските саги – от гръцката митология до Дикенс и Толкин, та чак до „Междузвездни войни“. И, верен на произхода си, той завършва не с някакво модернистко, „Сопрано“-подобно увъртане, а с един добър старомоден край: голямоекранен, водещ до сърцебиене, смразяващ кръвта сблъсък, последван от епилог, който ясно описва съдбите на героите. Достигането до последния ред не е съвсем лесно – последната част на „Хари Потър и смъртоносните светини“, седмата и последна книга от серията, съдържа някои неравни пасажи, както и заплетени отклонения – но окончателното заключение и свързаната с него развръзка на съдбите на главните герои притежава една убедителна неизбежност, която прави някои от предварителните спекулации да изглеждат любопитно ограничени, ретроспективно.

С всяко следващо продължение, серията „Потър“ ставаше все по-тъмна, и тази книга – чийто екземпляр беше купен вчера в една нюйоркска книжарница, макар че продажбите на книгата са забранени до 12:01 в събота – не прави изключение от правилото. Докато удивително гъвкавият глас на госпожа Роулинг се придвижва без видимо усилие между юношеския сарказъм на Рон и нарастващата сериозност на Хари, от младежка жизнерадост до по-философска тежест, „Смъртоносните светини“ е, в по-голямата си част, една мрачна книга, която ни представя последното посвещаване на Хари в сложностите и унинията на зрелостта.

Още от първите дни в Хогуортс, младото, зеленооко момче носеше бремето на съдбата си като водач, посрещайки очакванията и задълженията, свързани с тази роля – и в тази книга той е много повече Хенри V, отколкото принц Хал: веселите игри на квидич отстъпват място на истинска война и Хари често си пожелава да не беше фактическият водач на съпротивителното движение, принуден да носи ужасна отговорност, а просто и обикновено момче – свободно да ухажва Джини Уизли и да се мотае наоколо с приятелите си.

Хари вече изгуби родителите си, кръстника си Сириус и учителя си професор Дъмбълдор (всички ръководители, от които някога е получавал напътствия) и в тази книга загубите се увеличават с изнервяща бързина: поне половин дузина герои, които познаваме добре, умират по тези страници, и мнозина други биват ранени или изтезавани. Волдемор и неговите последователи са проникнали в Хогуортс и Министерството на магията, създавайки объркване и паника както в магьосническия, така и в мътнородския свят – и членовете на различните групи, включително елфи, гоблини и кентаври, са принудени да вземат страна в този двубой.

Нищо чудно, че Хари често изглежда съкрушен от разочарования и съмнения в окончателната част от този Bildungsroman. Той продължава да се бори за контрол над темперамента си, и докато той, Рон и Хърмаяни търсят изчезналите хоркрукси (магически обекти, в които Волдемор е вложил части от душата си, и които Хари трябва да унищожи, ако иска да запази надеждата за победа над злия лорд). Същевременно той буквално навлиза в една тъмна гора, в която трябва да се бори не само срещу смъртожадните, но също и с изкушенията на надменността и отчаянието.

Съдбоносната психическа връзка между Хари и Волдемор (символизирана от белега във форма на светкавица, който той носи на челото си в резултат от атаката, на която е станал обект като бебе) също изглежда се е усилила: сега тя му подсказва какви ще бъдат плановете и действията на Волдемор, като същевременно все повече го съблазнява да се присъедини към тъмната страна. Една от повратните точки на сюжета е в момента, в който Хари трябва да реши дали да продължи да търси хоркрукси – мисията, поверена му от покойния Дъмбълдор – или да преследва светините, три магически обекта, за които се твърди, че дават на господаря си власт над смъртта.

Пътешествието на Хари ще го доведе в края на краищата до последния сблъсък с неговия заклет враг, и ще го изпрати назад в миналото, при къщата в пещерата на Годрик, където са умрели неговите родители, за да узнае истината за своята семейна история и не по-малко мистериозната история на семейството Дъмбълдор. Същевременно, той ще бъде принуден да реши уравнението между приятелство и независимост, свободна воля и съдба, както и да разбере собствените си и тези на другите слабости. Всъщност, цялата книга „Смъртоносните светини“ е изпълнена с неясноти: ние постепенно разбираме, че благият Дъмбълдор, злокобният Сивиръс Снейп и дори ужасният мътнородски братовчед Дъдли Дърсли са може би по-сложни като характери, отколкото изглеждат в началото, че всички те, както и Хари, имат скрити черти – и че изборът, повече отколкото таланта или склонността, е най-важното от всички неща в живота.

Изключителното постижение на госпожа Роулинг се състои в това, че тя успява да направи от Хари както един познат юноша – принуден да се справя с разочарованията на училище и любовни срещи – така и епически герой, сроден с всеки друг, от младия крал Артур до Спайдърмен и Люк Скайуокър. Същата тази сврачешка способност й позволява да създаде повествование, което без видимо усилие смесва алюзиите с Омир, Милтън, Шекспир и Кафка, от една страна, с глупави шегички за бонбони с вкус на повърнато, от друга. Едно повествование, което смесва множество жанрове (от училищния роман до детективската история до епическия куест) – и което би могло да получи шестица в обзора на митическите архетипи на Джозеф Кембъл.

Дж. К. Роулинг успява да създаде свят, който е също толкова детайлиран, колкото и Оз на Франк Баум или Middle Earth на Дж. Р. Толкин – един свят, който е толкова подробно осмислен като история, ритуали и правила, че може да бъде определен като алтернативна вселена, което може би е и една от причините защо книгите „Потър“ породиха такава страстна група от почитатели и толкова старателни тълкуватели. С тази книга читателят разбира, че някои дребни случки и отклонения в предишните томове (скрити сред огромно количество отвличащи маневри) създават една червена нишка, водеща директно към окончателното разрешение на сюжета, че госпожа Роулинг е подредила отделните парченца от този пъзел с дикенсово усърдие и изобретателност. Предмети и заклинания от предишните книги – като невидимото наметало, еликсира на живота, мислоема на Дъмбълдор и летящият мотоциклет на Сириус – играят важна роля в тази книга, а герои, срещани преди, като домашният елф Доби или господин Оливандър, майсторът в производството на магически пръчици, се появяват отново.

Светът на Хари Потър е място, в което светското и вълшебното, обикновеното и свръхестественото, вървят ръка за ръка. Това е място, в което колите могат да летят и совите носят поща, място, в което картините говорят, а едно огледало отразява най-затаените човешки желания. Но същевременно това е място, безкрайно познато за читателите, място, в което смъртта и катастрофите на ежедневието са неизбежни, а човешките животи биват определяни от любов, загуби и надежди – точно така, както това става и в нашия собствен свят.

Мичико Какутани
Мичико Kакутани е една от водещите литературни критички на New York Times. Нейните безпощадни разправи с някои от най-известните съвременни автори й носят както признание, така и солидна доза критика.

Посетители

10
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 3 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 5 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 5 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 5 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 1 седмица
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 седмици