Най-вледеняващият момент в Чернобил – до известна степен по-мрачен и от експлозията на самия реактор – идва, когато ученият, назначен да помага за справянето с инцидента, Валери Легасов, спира висш служител от КГБ на име Чарков, за да моли за освобождаването на арестуваната изследователка [която е заплашвала да изнесе на бял свят истината за обстоятелствата около инцидента]. Когато Легасов пита за съдбата на колежката си, Чарков се преструва, че не знае коя е тя. Легасов отбелязва, че тя е била следена, а Чарков посочва двама цивилни малко по-нататък по коридора. „Мен също ме следят. КГБ е кръг на отчетност, нищо повече.“ Легасов отново настоява за освобождаването на своята сътрудничка, а в замяна Чарков пита дали професорът е съгласен да бъде „отговорен“ за нея. Когато Легасов отговаря с „да“, старият шпионин казва: „Тогава го считайте за направено.“ И щом само Легасов започва да повтаря името ѝ – за да знае КГБ кого да освободи – Чарков казва: „Знам коя е тя“ и си тръгва.

Всъщност всичко това не се е случило в действителност – задържаната изследователка от сериала е сборен характер [представящ най-добрите страни на съветската учена общност]. И все пак тази сцена улавя нещо важно относно естеството на съветския режим, както в най-баналните, така и в най-застрашителните му аспекти. Всеки е отговорен за всички останали. Всяко проявление на публично неподчинение или дори неуместен коментар може да доведе до тежки последствия. Но в един момент на върховна опасност за милиони съветски граждани и други хора по света, никой не е отговорен за нищо. Всеки бюрократ и мениджър просто повтаря мантрата на сивата, авторитарна система, която го е произвела: аз си имах работа. Просто си вършех работата. Изпълнявах задачите си. Не съм направил нищо лошо.

Автор(и): Том Никълс

Длъжен съм да напиша това ревю. Ще го направя в името на героите, с достойнство понесли всяка минута от четиричасовото филмово изтезание, наречено „Дякон Левски“. Сигурен съм, че след прожекцията са се чувствали така, сякаш главата им е пълна с овчарска салата вместо с мозък. Нека отдадем дължимото и на онези злощастници, които все още стоят на седалките си в зала 1 на НДК, безпомощно загледани в една точка. Докато от полуотворените им усти се процежда мазна слюнка, те кротко чакат някой добър самарянин да им подари ваучери за лоботомия.

Автор: Марин Трошанов

Досущ като в натрапчива реклама, сезонът на българските сериали продължава.

Автор: Борислав Гърдев

Посетители

90

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 дни
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 5 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 5 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 5 дни
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 1 седмица