Предполагам, че немалко от вас са чували този прословут цитат от Бекет:

 

Ever tried. Ever failed. No matter. Try Again. Fail again. Fail better.

 

Ще го преведа, защото около него е построено цялото това размишление – доколкото евентуално се получи, разбира се. И така:

 

Винаги си опитвал. Винаги си се провалял. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.

 

Това, че започвам да мисля точно по тази тема не е случайно, разбира се. Провалът като теория и провалът като реалност са две доста различни неща, както могат да засвидетелстват куп неща, от размишленията в стил Бекет, та чак до неизличимите белези в душата, примерно. Казано най-общо, принципната неизбежност на провала е единствената му абсолютно сигурна характеристика. Това, както и повсеместният страх от него. Поне сред повечето от нас. Провалът – така изглежда в очите на болшинството хора – е окончателното свидетелство за житейска неспособност. Оттук и всеобщият му статус на плашило за гарги, предполагам.

 

Е добре, аз отказвам да се съглася с това.

Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и най-мъчителната в досегашния си живот – историята на раждането и отглеждането на двете ни деца Паул и Леа Енев. Говорих с всички членове на семейството, преди да започна (тоест говорих с онези от тях, с които това е възможно – Паул и майка му Дорейн Вестфал), и всички ме насърчиха с огромно разбиране и – бих казал – с огромна любов. Разведени сме с Дорейн от около петнайсет години и оттогава насам тя живее с друг партньор, Клаус Айхнер, с когото междувременно също ме свързва дълбоко и силно чувство на приятелство, разбиране и взаимна подкрепа. Предполагам, че в някакъв смисъл вече мога да се наричам „щастливец“...

Интересно, понякога човек установява, с (приятно) удивление, че най-тежките, най-страшните периоди от живота му са били и най-творческите. Поне така се случи с мен – нещо, което неволно ме довежда до една фраза на Майстер Екхарт, големия немски мистик от Средновековието: „Страданието е животно, на чийто гръб човек най-бързо стига до съвършенството“

...към което днес сутринта ми хрумна едно допълнение, надявам се да го приемете без прекомерна критичност: „Преследването на съвършенството е най-опасното занятие на тоя свят: като повечето благородни зверове то просто убива, и то именно в момента, в който решите, че сте го достигнали.

Няма значение дали ще продължите да съществувате и след това.“

Една собствена история, която би трябвало да говори сама за себе си. История за прекрачване на граници и наказание. Писана с класически образци пред очите, да видим какво е излязло...

Кратък разказ от Златко Енев, четен от автора.

– Здравей – каза някой изотзад и той за малко не се подхлъзна от седалката на протрития въртящ се стол, верен съратник в безкрайната битка с думите.

Обърна се бавно, проклинайки болката във врата, която не му позволяваше по-бързи движения. Размазаният образ отсреща му напомни, че е оставил очилата си някъде по работната маса, затърси с ръка зад гърба си, все още парализиран от страх, откри ги, надяна ги на носа си …

И застина.

Отсреща го гледаше най-ангелското, най-красивото лице, което би могъл да си представи някой след Рафаел – безумно, неописуемо хармонично, изваяно с онзи природен замах, който никаква човешка ръка не е в състояние да възпроизведе, с високи скули, огромни, бездънно-сини, малко по детски наивни очи, тясно носле и устни, изпълнени с чувство, но не и чувственост – всичко това обрамчено от нежно-чуплива кестенява грива, най-прекрасна рамка на най-прекрасната картина. Дори светлината падаше върху чертите ѝ по някакъв особен, пастелно-мек начин, до болка познат от професионално филтрираните холивудски филми, но инак напълно несъществуващ в природата. Гледката беше толкова смайваща, че сърцето му се разхлопа и започна да боли – истински, не на шега.

Посетители

49

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Преди всичко,... преди 8 минути
  • Гост писа Още
    Ще го кажа пак, този... преди 4 часа
  • Виргиния писа Още
    Света се променя -... преди 11 часа
  • Виргиния писа Още
    Това е смешно... преди 11 часа
  • Гост писа Още
    Не разбрах каза ли... преди 16 часа
  • ПМ писа Още
    Текстът не е... преди 18 часа
  • Гост писа Още
    При нас пък наскоро... преди 23 часа
  • Гост писа Още
    А за хуманитарните... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Очевидно хората, с... преди 2 дни
  • skarif писа Още
    Хладна, пресметлива,... преди 2 дни
  • николаи писа Още
    Много добро разделяне... преди 2 дни
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ писа Още
    ОТ ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО... преди 2 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Koe "развитие" имате... преди 2 дни
  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 2 дни
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 2 дни
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 3 дни
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 3 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Това ли е нашия... преди 3 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Жалко за Костов. преди 3 дни
  • Ива писа Още
    Защо да не живеем в... преди 3 дни
  • Ива писа Още
    Точно моите мисли.... преди 3 дни
  • Димитър Николов писа Още
    Дрън Дрън ярина.... преди 3 дни
  • Борис Б. писа Още
    Господин Мадемджиев,... преди 3 дни
  • Васил Василев писа Още
    Още един, който налага... преди 3 дни
  • психеподреждане -ази писа Още
    а може би е крайно... преди 3 дни