Орасио Кирога, един от любимите ми латиноамерикански майстори, изглежда е роден малко прекалено рано, в смисъл, че по времето, когато той работи – началото на 20 век – латиноамериканската литература е още много далеч от достигането на каноничния статус, който има днес, и може би поради това неговата силна, енергична и завладяваща проза днес все още си остава до голяма степен непозната. При всички случаи е радостно това, че вече имаме издания и на български език.


А Кирога така или иначе си струва. Потърсете томчето, от което ви чета тук, с название „Нощ в райската градина“ (ИК „Колибри“, 2013). Уверен съм, че ще направите откритие (ако все още не го познавате)...

Моят опит за един „български прочит“ на може би най-известната поема в по-новата световна литература.

Без финтифлюшки, но с мой собствен предговор, под формата на най-съкровения текст, който съм писал някога...

Една покъртителна и хубава човешка история. Прекрасна, като всичко от Чехов...

„Ела, мили дядо – продължи Ванка, – моля те в името на Христа Бога, вземи ме от тука. Съжали се над мен, нещастното сираче, защото всички ме бъхтят и страшно много ми се яде, и такава мъка си имам, че не мога ти каза, все плача. А онзи ден господарят ме удари с калъпа по главата така, че паднах и едвам се свестих. Загубен е моят живот, по-лош от кучешкия… И още много здраве на Альона, на кьоравия Егорка и на коларя, а хармониката ми не давай на никого. Оставам твой внук Иван Жуков, мили дядо, ела.“

В литературата на 20 век едва ли има друг разказ или новела с по-голямо, по-осезателно влияние върху по-нататъшния развой на европейската чувствителност и култура, в сравнение с „Преображението“ на Франц Кафка. И това е така по напълно разбираеми причини, както се опитвам да обясня във въведението към този Magnum opus на по-краткото разказваческо изкуство от началото на предишния век.

Всъщност „Преображението“ не е нищо друго освен едно безкрайно чувствително, безкрайно прецизно сеизмографско отчитане на едва доловимите до този момент трусове, които няколко десетилетия по-късно ще доведат Европа, а заедно с нея и целия свят, до до необоримата увереност в окончателната загуба на всяка надежда за сигурност и дори ясно определима идентичност – както лична, така и колективна. Една загуба, която не успяваме да компенсираме с нищо и до днес, повече от сто години след появата на това гениално пророчество...

Една смешна, тъжна и много, много мъдра история, в която онези от нас, които все още си спомнят славните времена на реалния социализъм, вероятно ще разпознаят много от нещата, с които са израснали...

Посетители

57

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 20 часа
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 3 дни
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 1 седмица
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 1 седмица
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 1 седмица
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 1 седмица
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 2 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 3 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Както се казва в един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Да бе, Кунчо, че и тебе... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско около 2... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    В нашето всекидневие... преди 3 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Филмът е кич.... преди 3 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Откривам този текст с... преди 3 седмици