Бюлетин „Либерален преглед в неделя“


Вярно, Гогов, тъмно стадо е народа, безпросветно. Да вземе народната власт да построи с безкористна братска помощ завод-красавец край Козлодуй, а чворовете като вдигали главния кумин с крановете, да вземат да нашарят по него с двуметрови букви: „От хуй на хуй, та в Козлодуй.“ ... Как можа, Гогов, лумпенизираният козлодуйски пролетариат така да оскверни рожбата?

Автор: Стефан Маринов


Като се има пред вид колко време и усилия влагат кураторите, колекционерите, търговците, учените и критиците, за да формулират остроумни съждения, отнасящи се до живописта, изглежда малко странно, че толкова малко хора са готови да използват някои от същите умения, за да изследват произведения на изкуството (някои от тях много изящни), които стимулират едно друго сетиво: обонянието.



Така се случи, че трябваше да остана две седмици в столицата. София си е София режисиран хаос, трамваен звън, безумни задръствания по улиците, лъскави витрини и лъснали боклуци къде ли не, надпревара с времето и старостта, усмихнато есенно спокойствие в Борисовата градина, неонови климатизирани кътчета за деца из моловете и приказно осветена от слънцето Витоша...

Автор: Албена Прокопиева


Спомняте ли си онези халюцинативни сцени от Ах този джаз, в които Джо Гидеон, главният герой на филма, преминава през петте фази на скръбта (по Кюблър-Рос), крещейки отчаяно финалното и необратимо I aceeeept?

Автор: Златко Енев


Искаше ми се днес да поумувам за онова странно нещо, което вероятно малцина от нас могат да уловят в думи, но всички могат да разпознаят за броени мигове – нещото, което ни държи изправени над водите и ни позволява да ходим дори когато всяко движение изглежда напълно, абсолютно невъзможно: уважението.

Автор: Златко Енев