Дискусии

01 Август, 2022 479 4

Откровение за трагичното минало:…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Зейнеп Зафер
Антиасимилаторската литература на турци, помаци и роми,…

Изкуство

08 Август, 2022 95

Изчезващите модернисти

Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Марк Н. Грант
За разлика от композиторите за концертни зали, филмовите…

Изгледи

03 Август, 2022 521

Германия и краят на глобализацията

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на сп. „Шпигел“
Икономисти от университета в Тюбинген са изчислили какво би…
  • 18 Юли, 2022 271

    Можем ли да създадем по-добри от природните листа

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Елизабет Колберт
    Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на…
  • 13 Юли, 2022 1020

    Няма империя без край

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Игор Торбаков
    През последните 30 години основната стратегическа цел на Русия беше да запази…
  • 07 Юли, 2022 1217 9

    Четейки Украйна

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Мааря Кангро
    Беше ми любопитно да разбера какво мислят украинците за статията на Оксана Забужко,…
  • 29 Юни, 2022 341

    CRISPR, 10 години по-късно: Учим се да пренаписваме кода на…

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Карл Зимър
    Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в…
  • 27 Юни, 2022 441

    Босна на ръба

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джошуа Хамър
    Едно поколение след Босненската война, в която от 1992 до 1995 г. загинаха близо 100 000…
  • 17 Юни, 2022 422

    Платон – първият авторитарист?

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тае-Йеун Ким
    С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все…
  • 13 Юни, 2022 739

    Защо Студената война проработи

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тони Джуд
    Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито…
  • 07 Юни, 2022 1453 8

    Какво ще стане, ако Украйна спечели?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
    Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с…
  • 03 Юни, 2022 637 1

    Руски журналист ще продаде на търг Нобеловия медал в полза…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“
    След като спечели Нобеловата награда за мир през октомври миналата година, руският…
  • 02 Юни, 2022 343

    Как Кремъл превзе руския Facebook

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Морган Мийкър
    През декември 2021 г., два месеца преди инвазията в Украйна, новият главен изпълнителен…

Драскулки

24 Юни, 2022 870 7

Литературно пътешествие в сърцето на…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Карл Уве Кнаусгор
Историите винаги са сплотявали Русия и това, което ги прави…
  • 29 Апр, 2022 1023 1

    Първото украинско семейство, с което се запознахме

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Захари Карабашлиев
    На крак искам да разкажа за първото украинско семейство, с което се запознахме. Случи се в…
  • 09 Апр, 2022 1499 5

    Зверствата в Украйна – истина или фейк?

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    С риск да разпаля ненужни страсти, ще се опитам тук да представя собственото си разбиране за…
  • 07 Апр, 2022 787

    Да гледаш болката на другите

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
    Да бъдеш зрител на бедствията, които се случват в друга страна, е квинтесенция на съвременното…
  • 05 Апр, 2022 1809 6

    Симптомът Буча

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Как точно се стига дотам, че в някакъв момент започваме да оправдаваме убийството? Съмнявам се…
  • 18 Мар, 2022 1213 2

    За новата Инквизиция

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи, стъписаните запяме захласнати в удивление как…
  • 17 Мар, 2022 642

    В първите дни на войната. Депеша от Киев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Олена Стяжкина
    Вчера беше рожденият ми ден. Приятелката ми, която остана в Донецк през всичките тези години,…
  • 02 Мар, 2022 928

    Моят първи паспорт

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    Моят първи паспорт Спомням си, че трябваше да позирам много дълго време, докато старият фотограф си…
  • 18 Ян, 2022 816

    Фунес паметливият

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хорхе Луис Борхес
    Помня го (въпреки че нямам право да произнасям тази свещена дума – само един човек на земята имаше…
  • 14 Ян, 2022 927

    Аквариумът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александър Хемон
    Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят…
  • 03 Ян, 2022 993

    Навън и гола

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият…

Видрица

22 Май, 2022 4503 3

Азовстал, 20 май 2022

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище…
  • 03 Юли, 2021 2273 5

    „Либерален преглед“: 4000

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ –…
  • 22 Юни, 2021 2316 3

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 1952

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 2225

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 4850

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 5389 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 4505

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 7928 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 8997 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 8379

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Из сборника със свободни съчинения

Наскоро станаха 27 години, откак загубих жената, за която бях любимият мъж. Най-любимият, безценният, неповторимият, най. Майка ми отлетя към скутите на Бога едва на 50 години. Напусна ме, за да бъде по-близо до Твореца. И мой застъпник пред него, мой душевен посредник по сделката с греховете ми. Дълг срещу грехове, грехове срещу човещина на изплащане.

Не съм единственият, който рано е загубил своята света богородица, (пише се с малко „б“!). Всички малки същества – от змийчето до пиленцето, от бебето до червейчето, са по своему ангели. И по своему божии твари, с високонадежден коефициент. По-късно всички ставаме зверове. И маймуната в началото е богородица за своята рожба, и за рожбата тя е малка богиня, макар и с увиснали цици и неприлично зачервен задник. Да не говорим за зъбестия й сурат.

Но как стана тъй, че отвратихме децата си от майка България? Как стана, че сме като изтръпнал крак – вече не усещаме общата болка по нашето, по общото, по своето… Не мога да отговарям за другите, и при мен нещата са всьо не так, как надо.

Приятел доцент ме покани да изнеса няколко лекции пред студентите му по проблемите на поетическия превод от руски. Влизам в Университета и гледам некролог. Леля ми. Известяват на студентите, които въобще не я помнят, че вече 40 дни е оттатък небесния океан. В небесната Америка, във въздушната комуна, в космическото огледало… Преподаваше руски в Алма матер, подобно на майка ми, която пък учеше в школото децата на този език.

Студентите ме чакаха да им говоря за тайнствата на превода, за бардовите текстове и българските им превъплъщения, издрънках си за пореден път душата – повечето от бъдещите магистри филолози не знаеха и дума по московски.

След края на разговора между глухонеми, два часа по-късно си развях пеша и се забих директно в отрупаната със сняг Руска черква на „Цар Освободител“.

Дотук добре. Преминах с леден вид наглите просяци, дето само не ми бръкнаха в носа от желание да покажат мнимата си недъгавост (кога ли ще извъртя една тупалка на някой пореден разкекерчен инвалид, с мазна усмивка на страдалец?!), избутах тежката завеса след вратата на храма, охраняваща топлината, и запристъпях навътре.

Пред мен – въже. Свещниците изнесени в преддверието, пред гишето за свещи и кръстчета. В утробата на храма – жена с парцал и кофа вода. Мие, хигиенизира, шета. Празник ли е, делник ли е, санитарен полуден ли е, Путин ли е влязъл нелегално в Българско, или някой петролен бос ще коленичи пред амвона, чорт возмьот?..

Не питам, защото не съм дошъл да питам. Дошъл съм да се уединя и да потреперя вътрешно с върха на пламъчето от свещиците. Да помълча, защото всичко е казано, когато някой вече не може да те чуе. Или чува, ама ние не го чуваме.

Примирих се, че съм попаднал в неподходящо време и на неподходящо място, че се налага да се сбутам о другите дебели зимни палта, които също като мен търсят място пред трите сбутани една до друга икони, че ще изчакам реда си като пред обществена тоалетна, за да освободя съвестта си и да излея гузността си – канех се от сума ти време, мислех да се обадя на леля ми, старицата, ама не се обадих…

Но нещата не се сбъднаха както ги бях наредил, както се бях примирил. До гишето за свещи имаше друго стъкло, зад което едра мамаша въртеше степния си декарник. Нямаше да я забележа, въпреки обемите й, но тъкмо запалих за Бог да прости и цялата черква заехтя като женска обществена баня. Мамашата беше залапала слушалката на служебния си телефон и гръмко обясняваше нещо на някаква друга, която явно не разбираше от дума, та се налагаше да й се повтаря и потретя на нейния роден руски: когато се обади, ако се обади, може да се обади, но непременно й кажи, ако се обади, вместо мене й кажи, нали, да, добре, но ако не се обади... И всичко това отново. И пак отново.

Постоях празен като улук, в тенекиено настроение и зачаках тая овца да спре, за да мога за миг поне да си представя лицето на мама, на леля ми, на две рускоезични жени, българки, вадили хляб си с този език, от който сега ми се драйфаше… Стисках зъби, и си виках, Боже, прости й, тъпа е горката, не знае, че е тъпа, че е отблъскващо тъпа, майната й, не съм дошъл тук да се гневя, не съм дошъл да се дразня, ей сега ще млъкне курицата й с курица, и ще настане малката тишина за мигновеното усамотение.

Но не би. Петите ми се качиха в ушите, идваше ми да викна: „Млъкни ма, мамуня!“, ама щях да сепна и останалите човеци от групата, въртяща се около трите почти недостъпни икони. Явно е трябвало да преживея и този срам – Господ да отблъсне молитвите ми, и то чрез една едрогабаритна директорша на храм. Дали защото съм кофти племенник или недотам покорен в скръбта си син, или и двете заедно? Все едно – до мигновение не се стигна.

Все пак се приближих до руската мадона с кофата и парцала и просъсках нарочно на български: „Тая вече половин час дрънка по телефона, това все пак е църква, а не махленска баня. Кажи й веднага да млъкне!“ Оная със слушалката беше обърнала мощен гръб на молителите и продължаваше да трака като шевна машина. Мадоната на мизерията изостави парцала си и отиде при безкръстната крестьянка и й прошепна нещо на свободното ушно отвърстие. След миг громкото ехо намали децибелите си, но интересният разговор продължи: ако се обади, кажи й, че аз не можах да се обадя, но много исках да се чуем, непременно й кажи…

Е, нищо не помага на кроткия човек.

Извъртях се на пета, взех кръгом марша на един крак и се понесох навън. Иначе щях като Разколников да й строша телефона в кухата кофпомпа. И да ида да се предам в първия царски участък.

Явно от мен не става приличен християнин. Дали да не взема да се обрежа? Не, малко ми е късно да рискувам с остатъка от интимната си кожа. Дали да не туря ножа на православната си душа и да й метна едно римо-католическо расо? Не, няма да й отива, късно ми е да ставам папа, а можех…

Най-добре е да се посветя на някоя от многото църкви в протестантската гвардия – няма кадилници, няма икони, няма мамаши, няма разни мазни раса, килимявки, развети като перчатки бради, а е просто, просторно, чисто и ясно – Бог е с якичка, може и да е бърнест негър, пее и танцува, държи проповеди и защото е навсякъде и аз навсякъде мога да му поискам помощ, прошка, да изпадна в молитвена промисъл, да му дам пет лева, или просто да си подумаме…

И това не става – ще рипнат: предател, изменник, сектант, славянофоб, щатски агент, евангелист нещастен, вън от чадъра, жалък провокатор, македонстващ с руска фамилия, декларира ли хонорарите си от КГБ...

И защо ли, Боже, всички тези помисли и вълнения, заради една атеистка в храма, заради една случайна телячка в банята за обща душевна хигиена, заради една вулгарна вулва?

Няма скоро да стъпя в Руската църква на бившия булевард „Руски“. Само с краката напред, ако ще съм за малко умрял, но не и ако получа спазъм от българската си меланхолия и да трябва непременно да остана сам пред Бог и пред себе си. Не от инат, а от отврат, не от яд, а от страх – толкова много отрова събрах за толкова кратко време, че ако изплювам в шепата на някой проспериращ просяк пред храма, ще го галванизирам от кръста до рамото, че и по-надолу.

За това – ходи си, Румене, по нашенските черквици, там си стопанин, можеш и тежка забележка да сториш, да изшъткаш леко, да се поизкашлюеш по старомодному, да запратиш син пламък с поглед суров и презрителен. Ще те разберат на мига, ще се засрамят, ще поруменеят страните на стринките, ще наведат виновно главици и никогаш няма пред тебе да го повторят… Е, щом си излезеш – шепотът пак ще започне да пълзи към иконостаса, да лази, да шета и да набира скорост, сякаш мястото пред олтара е място за топлене и чоплене на семки, сякаш е селска чакалня за последния влак към градските дивотии и дяволии, а не осветено място за безмълвен диалог с Онова, и с Това, и с Другото, и за Другото…

И за това вече не сричам никога с-богом, а на ум си казвам молитвената надежда за новото свиждане: „До скоро, милички, мои мъртви момичета, дано се срещнем отново в яйцеклетката!“

Pin It
Румен Леонидов
Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Други статии от този автор

Посетители

97

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 12 часа
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 12 часа
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 13 часа
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 13 часа
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 14 часа
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 22 часа
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 2 дни
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 2 дни
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 3 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 1 седмица
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 1 седмица
  • Виргиния писа Още
    Поздравления на... преди 1 седмица
  • Дом Зелен писа Още
    Този етап в... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Уважаеми, гънките и... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    От твоите думи излиза,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук пък... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Верно е, че... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре е, че споменаваш... преди 2 седмици