|
Есеистика
|
|
Автор Джордж Оруел
|
|
11 May 2008 |
Това беше в Бирма, едно
разкиснато утро през дъждовния сезон. Хилава светлина, сякаш процеждаща се през
станиол, падаше косо през високите стени върху затворническия двор. Ние чакахме
пред килиите на осъдените, редица от навеси с двойни решетки отпред, прилични
на малки клетки за животни.
Автор: Джордж Оруел
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
07 May 2008 |
Дори сега, няколко часа по-късно, той не можеше да каже кое го е поразило
първо. Разбира се, първото, което беше видял, бяха онези огромни очи –
синьозелени, бездънни като всеки две синьозелени очи, но тези някак
по-другояче, по-бездънно, някак по-от-другата страна на огледалото, изпълнени с
печал и познание, която тя не би трябвало да притежава, не и на тази нейна
смешна възраст, в никакъв случай …
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Станислав Стратиев
|
|
07 May 2008 |
Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен
факт.
Автор: Станислав Стратиев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
03 May 2008 |
Перуниките до оградата се размърдаха и на
него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина
през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел
клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи
мъжаги, някога си връзваха дъсчица, за да се люлеят ...
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
28 April 2008 |
Под двойния натиск на скуката и жегата Мария се чувстваше като животинче
в клетка, напоследък дори повече от обикновено. От няколко месеца насам животът
й беше придобил някакъв странен, сомнамбуличен привкус ...
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Станислав Стратиев
|
|
23 April 2008 |
Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се
възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху
пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от
страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.
Автор: Станислав Стратиев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
21 April 2008 |
Без да
се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка
на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и
да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото,
с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го нося само ако стане
двайсет градуса под нулата.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
14 April 2008 |
Лицето му беше продълговато, замислено, но
очите сияеха като на осветено от фарове горско животно. Вероятно бяха зелени.
Или сини. Дори жълтото би им отивало. За съжаление страницата с куражлиите,
които бяха добавили към писмото си и снимка, беше черно-бяла ...
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Есеистика
|
|
Автор Златко Енев
|
|
14 April 2008 |
„Бъдете реалисти, вярвайте в невъзможното!“
– този малко поизносен от употреба лозунг на френските
студенти от 68-ма днес нещо не иска да напусне съзнанието ми. Странно
нещо, поне по две причини: първо, вече отдавна съм излязъл от студентската
възраст и, второ, игривата фраза все повече и повече започва да ми звучи като
неоспорима житейска мъдрост – колкото повече напредват годините ми, толкова
по-неоспорима нейната истинност ...
Автор: Златко Енев
| | За тази статия има 1 коментар |
|
|
Есеистика
|
|
Автор Георги Марков
|
|
10 April 2008 |
Като че е станало удобно правило
за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и
отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво
колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от
чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата.
Автор: Георги Марков
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Станислав Стратиев
|
|
09 April 2008 |
Мене все ме обичат
най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После
Дружбата.
Автор: Станислав Стратиев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
08 April 2008 |
Е-е-е, стига толкова! Ние не сме говеда, да ни карат с пръчка
наоколо! Имали сме много деца, щели сме да ги завладеем, да им вземем земята,
като едно време. Абе джанъм, аз за кого работя, моите деца за кого ще работят
утре? За България или за Турция? И тръгнал ли съм аз на някого да искам земята,
да му искам свободата, живота? Едно време, едно време – все за това едно време
мислят, все не могат да ни простят, че тогава така било. Кога ще спрат тия хора
най-после назад да гледат бе?
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Станислав Стратиев
|
|
07 April 2008 |
Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както
Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на
човечеството.
Автор: Станислав Стратиев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Деян Енев
|
|
03 April 2008 |
Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер,
което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната
черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове,
от каквито беше и черквата ...
Автор: Деян Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Здравка Евтимова
|
|
30 March 2008 |
Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше
пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп.
Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха
синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото.
Автор: Здравка Евтимова
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
25 March 2008 |
Това
беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли
повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“
накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях
радостна.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
24 March 2008 |
Аз съм най-щастливият мъж на света.
Знам, че говоря глупости, но пък и не ми
пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я
с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал
през истории като моята, той вече знае, че има неща, които никой не може да му
вземе. Ей тъй, знае го.
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
23 March 2008 |
Съседът беше
вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за
вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си
кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше
по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо
взето валеше сняг.
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
21 March 2008 |
Звукът на стъпките,
провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го
подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната
в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и
обратно, когато стъпките отново го застигнеха, с онази непогрешима предсказуемост,
която с течение на времето той бе започнал да приема като част от наказанието
си.
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Дмитрий Горчев
|
|
19 March 2008 |
Пьотр Семьонович цял живот носеше фалшива
брада.
Разбира се, никой няма да тръгне просто
така да носи фалшива брада, защото тя сърби, боде, разлепя се и изобщо
причинява много неприятности. Ето защо хората носят фалшиви бради само по
някакви важни поводи. Да речем, трябва да заколите някого ...
Автор: Дмитрий Горчев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Деян Енев
|
|
18 March 2008 |
Встрани от подлеза има павилионче с навес. Сутрин, на път за работа, изпивам
тук едно кафе. Колите хвърчат по булеварда, хората тичат към спирките, слънцето
удря чинели по прозорците на огромния билдинг отсреща. Когато направиш крачка
встрани от ежедневието, мислите ти стават някак по-ярки. И започваш да
забелязваш подробностите.
Автор: Деян Енев
| | За тази статия има 1 коментар |
|
|
Проза
|
|
Автор Дмитрий Горчев
|
|
13 March 2008 |
Случваше се, счетоводителят Василий
Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем,
любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава
радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из
панталона си, въздъхне, оправи очилцата ...
Автор: Дмитрий Горчев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Administrator
|
|
11 March 2008 |
Е, този ще е най-мъчния разказ. Може би и
най-дългия. Дано не и най-скучния. Любов, секс, смърт, религия, философия,
красота, грозота – ей за тва се говори!
Автор: J. A.
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Administrator
|
|
11 March 2008 |
Милицията вдигна ръце. Обявиха го за беглец.
Ние се вбесихме от тъпотата им. Марго и чужбина – беше най-несъвместимата
картинка! Но можеше ли някой, който не го познава да повярва, че „за неква
брада“ човек може да се самоубие!
Автор: J. A.
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
11 March 2008 |
Хлапака
неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и
в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите
бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше
прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани
лакти.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
10 March 2008 |
Етиен забеляза,
че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше
значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай
успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало
да напусне веднага тъй наречената веселба ...
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия има 1 коментар |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
06 March 2008 |
Турчинът беше някак прекалено невзрачен – и това донякъде разваляше
удоволствието на Ангел. Дребен и невзрачен, небръснат, облечен в износени,
макар и чисти дрехи – типичният резак, когото няма да забележиш докато не ти
забие ножа в гърба. Идеалният шпионин ...
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Деян Енев
|
|
04 March 2008 |
Снежинките
падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво
кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво
кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно
кафе и седнах на влажния стол ...
Автор: Деян Енев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
29 February 2008 |
В мазето на Литературния институт към БАН
вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща
крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му
тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на
помещението и от време на време подхъркваше или промълвяваше нещо в съня си ...
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия има 1 коментар |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
26 February 2008 |
Седях в
горния десен ъгъл на кръчмата, където беше обичайното ми място. Обичайно за сто
и трийсет килограмов мъж със сърдечни проблеми. Отпуснал ръце, с брадичка
опряна в гърдите, контролирах всичко наоколо, без да ми се налага често да
ставам. Стига да искам, мога и въобще да не помръдвам.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия има 2 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
25 February 2008 |
Тя почувства присъствието му с цялото си тяло, без дори да се обръща, и
моментално настръхна, сякаш беше я лъхнал студен повей. Сърцето й се разтупа
лудешки, ушите й забучаха, още малко и щеше да й прилошее, но тя упорито стоеше
без да се обръща, без да му позволи да види червенината, която изгаряше
страните й.
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
17 February 2008 |
Тя не се развика, което го изненада приятно, но само докато почувства колко
силна е тя всъщност. Беше пъхнал ръце под полата й, ровейки като слепец из
неизброимите пластове бельо, ризи и чорапогащи, които го разделяха от
неописуемото удоволствие на топлината й, без да се пита какво точно иска да
направи, оставяйки на ръцете си да решават сами ...
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Кристин Димитрова
|
|
14 February 2008 |
Автобусът се люшкаше по разбития път към
Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата
бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак
бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки
ствол висеше табелка „аз съм българско дърво“.
Автор: Кристин Димитрова
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
13 February 2008 |
Срещу
него възрастната жена постоянно се завиваше в широк мъжки шлифер, сивкав на
цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с
колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повтаряше същите
движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с едно-единствено голямо копче.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Здравка Евтимова
|
|
11 February 2008 |
Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше.
Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя
нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама,
а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на
стихове, които спяха между страниците, на хора, отдавна забравени между дебели
прашни корици, но нейната самота ги помнеше.
Автор: Здравка Евтимова
| | За тази статия има 3 коментара |
|
|
Проза
|
|
Автор Златко Енев
|
|
28 January 2008 |
Тридесет чифта
празни очи. Очите на деца, отегчени до смърт. Отегчени и живеещи в мълчаливо
очакване, като всички останали. Първо – краят на часа. После – краят на учебния
ден, с няколко паузи за скришно пушене в парка. А след това … След това ще
видим. Само идиотите се опитват да мислят чак толкова напред.
Автор: Златко Енев
| | За тази статия няма коментари |
|
|
Проза
|
|
Автор Палми Ранчев
|
|
15 January 2008 |
Стоях в задната част на
трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата
улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или
човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.
Автор: Палми Ранчев
| | За тази статия няма коментари |
| |
|
|
Драскулки 
обозначава статии с мултмедийно съдържание
