Бюлетин – абонамент

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате редовно информация относно най-новите публикации.



Начало

 

2008-07  
Дискусии – Мнения
Наводнение от псевдо-събития Наводнение от псевдо-събития

През последния половин век една все по-голяма част от нашите преживявания, или онова, което четем, гледаме и слушаме, започна да се състои от псевдо-събития. Ние искаме от тях повече – и получаваме повече. Те заливат нашето съзнание.


Автор: Даниел Бърстин


Изкуство – Литература
ОК ли е да бъдем Лудити? ОК ли е да бъдем Лудити?

Като че ли 1984 не ни беше достатъчна, но освен това тази година е двадесет и петата годишнина от известната лекция на Чарлз Пърси Сноу Двете култури и научната революция, прочута с предупреждението, че интелектуалният живот на Запад започва да се поляризира в две фракции, „литературна“ и „научна“, всяка от тях осъдена да не разбира и цени другата ...

Автор: Томас Пинчън


Видрица – Всичко накуп
Стефан Маринов – Писма до България (3)

Но ти кажи, Гогов, правилно ли е това: Човек да гласи и тъкми с годи­ни философските си, житейски и социални концепции, да прехвърля тонове с литература, да слуша стотици и хиляди човешки изповеди, да си изгради с труд и мъка, в съмнения и прозрения някакво верую и един божи ден да си разпаше каиша някой Мильо и за десетина минути да му обърне всичките кон­цепции с краката нагоре ...

Автор: Стефан Маринов
Дискусии – България
Националният проект, църквата и литературата – Част I

Литературата не е остров – нито в историята, нито в културата. Това, че тя е свързана с другите форми на културата, че е зависима от „духа на времето“ и че самата тя често „форматира“ същия този дух – са твърдения добре познати, тривиални дори.
Как българската литература е ориентирана спрямо „цялото на културата“? Какви стремежи е „попила“ в себе си и на какви потребности отговаря? Има ли своя „свръхзадача“ и каква е тя? А свое „вечно“ послание?

Автор: Емил Ив. Димитров
Перспективи – свят
Левицата, която вече не е способна да дава закрила

Днешните европейски граждани са уплашени, страхливи, търсещи закрила за себе си и своите страни. Те все повече гласуват за политически коалиции, обещаващи закрила срещу следствията от глобализацията. Справедливо ли е в такъв случай да се твърди, че реалните критерии, според които се правят изборите, вече не са (старите) разграничения между дясно и ляво, а по-скоро позицията, която една политическа партия заема по отношение на глобалните промени?

Автор: Зигмунт Бауман
Дискусии – България
Националният проект, църквата и литературата – Част II

Ако се застане на строго църковна гледна точка, т. е. се превъзмогнат „естествените“ националистически пориви и страсти, то не може да не се признае справедливостта и каноничността на това определение. Факт е: национализмът на XIX в. „нахлува“ в Църквата тъкмо на българска почва и тъкмо в българско лице национализмът е църковно осъден.

Автор: Емил Иванов Димитров
Дискусии – България
Националният проект, църквата и литературата – Част III

В края на второто десетилетие на ХХ в. в България става безпощадно ясно: националният идеал не може да бъде постигнат, той не може да бъде живян, а може само да бъде мечтан, бленуван, припомнян. Ето защо на преден план трябва да излезе онази форма на културата, която кореспондира с промяната в социалните нагласи и може да отговори на „обществената поръчка“. Това е разбира се, литературата ...


Автор: Емил Иванов Димитров
Изгледи – Европа
Нека престанем да говорим за религия!

Френският учен и изследовател Оливие Роа вижда причините за фундаменталисткия тероризъм не в Исляма, а в политиката и поколенческата радикализяция.

Автор: Оливие Роа
Драскулки – Проза
Песента на майката

Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите ...

Автор: Жанина Драгостинова
Драскулки – Проза
Зеленият телефон

Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо.

Автор: Палми Ранчев
Дискусии – Политика
Вицовете ли победиха комунизма?

Бедният господин Горбачов! Всеки път, когато се срещаше с Роналд Рейгън, американският президент го заливаше с потоци от руски вицове. Или, за да бъдем по-точни, съветски вицове, смисълът на които винаги беше да осмеят някой аспект от живота при комунизма. Най-лошото беше, че някои от тях наистина бяха много смешни.

Автор: Ноел Малкълм
Изгледи – Образование
Да научиш ученето

Любопитство, свобода и отговорност, вместо гонене на бележки: експерименталното училище в Билефелд изпробва от години насам какво точно означава доброто преподаване. То е един от най-важните модели за образователните реформи в Германия – и същевременно едно общество в смален мащаб. 
Изгледи – Технологии
Ние живеем в Cyberspace

Писателят Уилям Гибсън за Интернет, световната комуникационна мрежа и страх
a от бъдещето ...

Автор: Уилям Гибсън
Дискусии – Политика
Пет години по-късно

Войната в Ирак дълбоко раздели демократичните мнения по целия свят. Тя раздели и общността на бившите дисиденти от източна Европа, включително и авторите на този текст. Адам Михник поддържаше инвазията, докато Янош Киш й се противопоставяше ...

Автори: Янош Киш, Адам Михник

Изгледи – България
Мобилни идентичности? Мобилно гражданство?

В говоренето за новата мобилност има интелектуална мода. Подобна роля като че ли играеше постмодерното състояние на света през 70-80-те години и идентичността през 90-те. Днес това е темата за потоците, за диалектиката „мобилност – закотвеност“ ...

Автор: Ивайло Дичев
Дискусии – Европа
Европа, или ирландският въпрос

Ирландските избиратели изпратиха договора от Лисабон на боклука. Но Лисабон не е Европа, както не е и Брюксел. – Следващите размисли принадлежат на човек, който познава Брюксел добре, не на последно място и от четиригодишната си работа като европейски комисар.

Автор: Ралф Дарендорф
Драскулки – Проза
Златистият слой на живота

В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление ...

Автор: Жанина Драгостинова
Драскулки – Проза
Опреснители на паметта

Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Автор: Здравка Евтимова
Изгледи – Наука
Какво означава „женски гений“?

С работите си по въпросите на езика, субекта и женствеността – сред които се намират класически текстове като Революцията на поетическия език или Чужди на самите себе си – литературната теоретичка, психоаналитичка и писателка Юлия Кръстева е вече от четири десетилетия насам една от най-видните мислителки в европейския феминизъм. В новата си трилогия „Женският гений. Животът. Лудостта. Думите“, която току-що представи в Берлинско-бранденбургската Академия на науките, тя се посвещава на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет.

Автор: Юлия Кръстева
Драскулки – Проза
Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Автор: Станислав Стратиев
Изгледи – България
Забравете Ирландия!

В Брюксел гори чергата.
 Виновно за това е не само „Не“-то на ирландците за Лисабонския договор. В криза, при това много сериозна, е и югоизточноевропейският район. На 23 юли се очаква следващия доклад на Европейската Комисия за напредъка на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Още от сега е ясно, че България, която заедно с Румъния влезе в Европейския Съюз през 2007 година, отново ще получи лоша оценка.

Автор: Барбара Йортел
Дискусии – Мнения
Могат ли бедните да се научат да пестят?

Защо бедните хора не могат да пестят? Отговорът може би изглежда заслепяващо очевиден: защото не печелят достатъчно. Но това обяснение не било достатъчно за Стивън Бробек – то му се струвало прекалено лесно, прекалено пораженческо ...

Автор: Рашел Снайдър