1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
 
Превод: Марион Колева

 

Pin It
Марио де Андраде
Марио де Андраде (1893–1945) е бразилски поет, романист, музиколог и критик. Той е един от основателите на бразилския модернизъм.

Посетители

22

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 2 дни
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 4 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 5 дни