Съветската армия и българската модерност

Да се каже, че темата е важна, би означавало да се изказва нещо очевидно. Познавам достатъчно добре склонността на коментаторите да се отнасят с пренебрежение към нечии идеи и предложения. Така че, на първо място; благодаря на господин Дилов за уместната и съответстваща на времето идея.

Дотук – с подкрепата. Аз обаче гледам на себе си като на момче със селски корен – и това е единственото ми спасение сред мътилката от идеи, с които светът ме засипва всеки ден. С други думи: добра идея, неудачно предложение. И то по следните причини (най-малко):

1. Малкият парк в центъра на София е едно от изчезващите в нея зелени пространства. Да се затисне сега и той с някаква сграда (въздушна, разбира се, е евфемизъм), ми изглежда като нещо лекомислено, да не кажа безотговорно.

2. Проектът без съмнение ще се окаже лудо скъп. А и опасността от смешна грандомания винаги дебне наоколо (поредният български Лувър?)

3. Защо трябва да измисляме непременно нещо сложно и скъпо, когато в тази посока вече има евтини и работещи решения. Будапещенският музей на тоталитарното изкуство съществува от години насам.

И така, какво според мен би било едно работещо решение: сигурно е изказвано вече стотици пъти, не настоявам за патент (Владо Левчев беше предложил нещо подобно неотдавна тук): Паметникът на съветската армия, заедно с подбрани други паметници от онова време, да бъдат преместени на подходящо място някъде в (околностите на) София, където да се направи нещо като тематичен парк. Трудността тук е да се намери баланс между едно достатъчно сериозно отношение към миналото (без историческа чалга, моля!) и комерсиална основа, без която нещата ще умрат много бързо. С други думи – комерсиален исторически парк, с платен вход и всичко, но без евтини сензации и дивотия. Може ли в България да се направи нещо подобно?

Идеята на Г-н Дилов става приемлива ако паметникът се потопи в прозрачен аквариум, а над водата остане ръката с автомата, или пък – ако го опаковат във вестник "Работническо дело" и заменят "шмайзера" с "Дума".
Но най-добре ще изглежда ако всички заедно го покачим на Бузлуджа – ще бъде истински символ на най-новата ни история, съвършен като древногръцки мит.

Предложението на г-н Дилов според мен е в правилна посока, но не единственото правилно.

Когато говорим за паментика, трябва да се сещаме какво се случи с мавзолея. Той беше съборен без идея какво ще се случи след това на негово място. В последствие се получи една т.нар. 'градска дупка'. Т.е. на част от града място е имало нещо, сега няма нищо. В случая има паркинг. Който както каза Е.Бакърджиев в блога на М.Заимов е за предпочитане пред мавзолей. Е, аз не съм съгласен - за мен случката е грешка, от която трябва да се поучим при следващия такъв опит да премахнем градска тъкан.

Аз съм роден в София и съм прекарал доста време около паметника на СА, сега той не привлича толкова много градска енергия, колкото преди. Но може отново, а чрез простото демонтиране на паметника това със сигурност няма да стане.

Преди да продължа искам да кажа, че нямам мнение дали паметника трябва да бъде запазен или премахнат. Знам само, че не е редно да бъде премахван без да има идея какво трябва да се случи там.

Не е невъзможно да бъде направен конкурс с предложения - архитектурните форуми като Sofia Architecture Week и AbitareTalks, както и медиите зад тях, имат потенциал и могат да помогнат с организирането.
Ще се появят много различни предложения подобни или различни от това, което Дилов е дал. Те ще предполагат нови функции на мястото, частичното или напълно премахване или запазването на паметника. Столичани биха могли да гласуват за предложението което най-много им харесва и то да бъде изпълнено. Но в този случай те ще гласуват за идея/проект, а не за изгарянето на поредната комунистическа вещица.

Това би бил един модерен и демократичен начин нуждите на града от жива и използваема градска тъкан да надделеят над нуждата от дефинитивни премахвания на символи. Мавзолеят беше премахнат без да бъде попитан никой, със същия тоталитарен замах с който е и построен. Тази грешка не бива да се повтаря. Този път е по-добре да имаме идея преди да премахваме. А такава досега не видях. Музей на комунизма? Къде е той, кога ще се случи, защо да не е той на точно това място? На тези въпроси отговор няма.

Нека мислейки си, че правим нещо в памет на загиналите от комунистическия режим, не умъртвяваме и занемаряваме части от центъра на града. Защото преживелите режима и техните деца трябва да живеят всеки ден в този град и да се чувстват добре в него.

ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ - София,
1953-1956

Автори архитекти:
арх. Данчо МИТОВ, арх. Иван ВАСИЛЬОВ, арх. Любен НЕЙКОВ, арх. Борис КИТАНОВ;

Автори скулптори:
Иван ФУНЕВ, Любомир ДАЛЧЕВ, Мара ГЕОРГИЕВА, Васка ЕМАНУИЛОВА, Васил ЗИДАРОВ, Петър ДОЙЧИНОВ;
худ.граф. Борис АНГЕЛУШЕВ.

На 04.10.1949 Министерският съвет приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка е направена на 5.7.1952. При откриването 1954 присъства маршал Сергей Бирюзов.

Организирана 1882 като Княжеска Ботаническа Градина от градския градинар Карл БЕЦ (1850-1925), градината се разгръщала по бул. Цар Освободител от Окръжния булевард (по-късно Фердинанд І, после Толбухин, сега Левски) до Перловската река и в дълбочина до ул. Ген. Й. Гурко. Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река - Градска вада. Там е имало склад за зеленчуци, произвеждани за нуждите на двореца и обори за коне и крави. Още с пристигането си 1887 Княз Фердинанд кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. ШЕВАЛАС да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и обогати растителността. От Австрия е извикан Й. КЕЛЕРЕР (австрийски градинар) да оформи голям алпинеум (1886). Оранжериите са построени 1893 от арх. Фридрих ГРЮНАНГЕР. До 1908 г. към ул. Ген. Й. Гурко е отделена част за зоологическа градина (1893). Князът и градинарите проф. Ж. ЛОШО, Й. ФРАЙ (елзасец) и Ж. МОРИЗЕ структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги ФИНГОВ (1874-1944). След прокламиране независимостта на България (1908), е обявен международен конкурс за Царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-14), чиято реализация е осуетена от Първата световна война. Паркоустроена 1936 от арх. Любен НЕЙКОВ (по-късно един от авторите на съветския паметник) и дарена от Цар Борис ІІІ на децата и оттогава известна като "царската градина". Поставен е бил парен локомотив за игра на децата. През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава известна като "градината на съветската армия".
После смело, но късно някои я нарекоха „Шмайзер парк” (неточно, защото това горе не е „Шмайзер”). В последните години несръчни тъпанари – общинари, архитекти, инженери и калпави строители успешно успяха да повредят голяма част от градината при строежа на станцията на метрото в северния й ъгъл, като същевременно просташки обезобразиха булевард Цар Освободител и пространството на кръстовището пред Университета.

Добре е все пак, освен южняшки плам и страст, в спора да има място и мъничко познание. Тоест, не че съм за запазване паметника на мястото му, но в немската столица има минимум ДВА огромни паметника, от които немците ги заплашва войник на същата тази вражеска армия – в единия случай с меч (Трептов парк), а в другия – даже с танк (Тиергартен). И двата, между другото, се поддържат от немците в най-изряден вид. Така че това не е аргумент, то е просто липса на знание. Добре е, повтарям, ако от време на време до обсега на полезрението ни достига и по някой бит информация, който поне отмъничко надхвърля рамките на могъщите родни хоризонти.

А инак, страст българска, колкото щеш. Това май е единственото благо, от което в милата родина не се усеща ни най-малка липса, да сме си живи и здрави!

златко, знам за тези паметници, както и за това, че в германия няма взето решение за унищожаване на камуняшките символи, както у нас! да ме обвиниш в незнание си е чисто незнание! прочети внимателно какво съм писал, а на "южняшкия плам" няма и да обърна внимание.

Е, извинявай, без право съм те иронизирал, значи. Но пък е трудно така, от разстояние, при това с точно тоя вид информация, която подаваш за себе си. Ако бях отец Паисий, например, щях да те попитам дали в паспорта ти пише „Джон“ или някакво друго име (щото в моя пише „Златко“). А инак, отстрани погледнати, думички като „камуняшки“ няма как да не предизвикват смях. Имам пред вид, малко по-отстрани, не непременно откъм съседския апартамент. Та в това аз например виждам собствената си задача – да показвам на хората, че има и едно „малко по-отстрани“, отколкото са съседите. Всички живеем в непрестанно сравнение, независимо от това дали го осъзнаваме или не. Въпросът, разбира се, е в това с кого и по какъв начин се сравняваме. И, знаеш ли коя ми се види най-голямата подигравка на живота по отношение на самите нас? Тя е, че колкото повече мразим и отхвърляме едно нещо, толкова по-силна е вътрешната връзка, която ни свързва с него. Нещата, които ни оставят хладни, са наистина чужди и далечни, преживени, отминали, finito. А ония, които ни парят, са част от нас („камуняшки“, например, ми звучи някак много по руски, не по немски или по английски). Но това, разбира се, е въпрос на собствено виждане.

Така. Стига толкова. Мен самият Паметникът на съветската армия ме оставя напълно хладен. Същото – и това не е нещо, с което непременно се гордея – се отнася и до повечето политически пристрастия в България. Минало, отминало, заминало. Далечно, чуждо, странно. И част от мен, в същото време. М-да. Иди, че се оправи в тоя свят, ако можеш.

Любчо, както винаги се прави на оригинален, другите само си чешат езиците. Комуто не харесва този паметник, да мине по друга улица, а не да плаче като вдовица!Но ако някой е бил на Пискаревското гробище в Ленинград, на Бабий Яр или в едно украинско градче, например Конотоп и види как тези хора си тачат историята, се надявах /по-рано/, че ще имат друго мнение. Вече прощавам и това - ето такива момчетии, като Любчо Дилов или дори като Серьожата Станишев , са били в Русия, но какво от това - останаха си все такива безчувствени и малограмотни!

Г-н, Здравков,
От репликата Ви личи, че по неясни причини се изживявате като регулировчик.
Само че от свръхрегулиране като Вашето, България заприлича на задгранично Пискарьовско гробище, което чака своя Чернобил.
И ще си го получи.
Защото "има такава Партия" – тя ни учи на "любов" към Отечеството под ботушите на окупатора. Стогодишната ѝ далавера е да ни накара да повярваме, че не сме по-различни от онова, което е тя самата – винаги нечие подножие.
Затова, моля Ви, не ни пробутвайте партийните си маршрути. Стройте си капитализЪма, укрепвайте си бойната дружба с НАТО...
И оставете на живите да погребат гранитните трупове, които напомнят за вас.

Vuprosut za t. nar. pametnik (toi ne e pametnik i nikoga ne e bil, zashtoto pametnik se izdiga s nalichen konsensus - na utvurdeni ot obshtestvenoto suznanie figuri i tzennosti), ot dve sedmica nasam susbira ogromna energia sled suzdavaneto na podpiska v Internet, iniciirana ot edna mlada bulgarka. Imeto na Bulgaria e vpisano v tozi "pametnik" i e vmenena priznatelnost kum t. nar. armia-osvoboditelka, ovlastila i instruktirala chast ot decata na Bulgaria da ubivat ostanalite i chada i da gi tretirat kato che li sa hlebarki.
Gorkata Bulgaria, chieto ime sme ostavili da si sedi tam, hvurlena na kolene pred tozi "pametnik". Imame samo da si mrudnem malkia prust, be hora, za da ia osvobodim ot tova bezmerno unijenie. Dali shte se demontira i premesti v muzei na komunizma ili takuv muzei shte se postroi na tova miasto - (no zashto puk tehniat "pametnik" da ni opredelia kude da go slojim tozi muzei?) - prosto imame da podpishem peticiata i - ako iskame da dadem svoia prinos v diskusiite za sledvashtata stupka.
No, izvinete g-n Dilov, az lichno ne moga da vidia nishto obshto mejdu tozi "pametnik" i modernoto izkustvo? Eto linka kum peticiata:

http://bgpetition.com/ demontirane_pametnika_savetska_armia/index.html

Мисля, че преди всичко става въпрос за огромни пари и за освобождаване на терени които са разпалили апетити за още по огромни спекулации. Пари,които ще влязт в нечий джоб и ще излязат от друг. Нашият.
От друга страна народ, който унищожава паметниците си, не може да се гордее с мъдрост.Не мен не ми пречи. Повечете от тези, които надават сега вой срещу него с радост биха носили цветя в бели ризки и с пионерски връзки ако за момент нещата биха могли да се върнат.За щастие не могат.
Оставете времето да тече, не му се бъркайте. След сто години ще знаем малко по-точно по въпроса. Чистете градинките, пред блоковете, събрали сме достатъчно мърсотия за двадесет години настроили грозота по нечовеша и от Съветския войн.Подрязвайте дърветата в Совия, а не паметниците. Да затвориш миналото в стъклена клетка и претендираш за модерност е кич, който няма да има равен по величието си и на най тъпия огледален представител от така наречения мутробарок.
Бих предложил преди паметника на Съветския войн да изстръгнем от постамента паметника на София. Има ли по-грозно нещо по света от него. Че Ленин си беще привлекателно овално яйце в сравнение с него! О, господи / прибери си строителите на съвременна България!

Уважаема, Жени,
Моята проверка показа, че такава петиция "не съществува или е неактивна". Защо ли?
Може би и в "свободното пространство за петиции" свободата си има граници. BGPETITION.COM – Вашето мнение е важно! Красиво звучи, наистина.

Тук говорехме за пространството, но можем да поговорим и за времето, Mr.Punch.
Времето показа, че "яйцето" за което споменавате е запъртък и постаментът на стогодишната "мъдрост" понамирисва.
Еволюцията борави с хилядолетия – не вярвам отсрочката за която настоявате да промени нечии сетива.
Затова – да не отлагаме дебата.

За какво дискутираме - за ПАМЕТ-ника? Та нима отговора не се съдържа в значението на самата дума?! Щом е паметник, нека ни "говори" за миналото ни, каквото и да било то - славно или позорно! Ако рушим паметниците си, не изтриваме ли националната си памет?
Някога варварите, а в днешно време талибаните рушат оставеното "на памет" от предците.
За какво претендираме - да бъдем варвари или талибани?!
Що за глупави дискусии се подемат у нас?!

Г-жа, Славова,
Съжалявам, че трябва да Ви опонирам.
Вашето определение на дискусията, а и лековатото предложение на Г-н Дилов, показват, че у нас мислим за различни неща, когато говорим за паметта.
За мен, като Ваш опонент, България беше окупирана от "талибаните-варвари", а марионетките им издигнаха гранитни и хартиени истукани за да узаконят придобитата с предателство власт.

Навсякъде по света колаборационистите-комунисти се провалиха ведно с господарите си и въпреки всичко днес ни натрапват патетиката на безсъдържателните си символи.
За мен това е гавра с истината за пропиляното време и изхабената безцелно енергия.

Разбира се, паметта не трябва да се изтрива – най-малкото, за да не се повтори трагедията на болшевизма, но вече е очевидно – за много българи мястото на символите на на комунизма не е в сърцето на столицата (макар да са в сърцата на хората като Вас).
Моля, забележете: като оспорвам монополното право върху представите за "паметта", съвсем не отричам неоспоримите права на сърцето:)))

Идеята на Любен Дилов-син прави смиъл.
Предложението му, че изкуството на тоталитарния период може да бъде третирано като модерно изкуство е интересно и необичайно за българската действителност днес.
Доколкото разбирам, господинът е единстен от горе дискутиращите , който е с опита на градски съветник в столичната община. Интелектуалните му прозрения имат корена на софиянец, гражданин и космополит.
Болезненото присъствие на паметници като този на Съветската армия в нашето ежедневие и съзнание се нуждае от полемика и решение.
Това е реалността днес.
Любен Дилов - син ни предлага утре.
Утрото зависи от всички нас.
Поздравления на Златко Енев за поднесената тема за дискусия и старанието му да не се явява като регулировчик на полемиката между хората на земята и града, на фактите и на идеите.

За мен този противоречив символ се нуждае от близостта на подобна по мащаб алтернатива за да се включи хармонично в действителността.
Може би, за равновесие, трябва да положим в краката му костите на писателя Георги Марков? Или гигантска холограма на лагера Белене?
Няма ли това да е малка стъпка към помирението, което се уморихме да чакаме?

Анкета от в-к Капитал: Какво трябва да се случи с Паметника на Съветската армия в София?

Цитат:"за много българи мястото на символите на комунизма не е в сърцето на столицата (макар да са в сърцата на хората като Вас)"

Драги господине,
Разбрали сте ме неточно и тесногръдо! Патосът ми не е в защита на конкретния паметник, а на сътвореното от човешката ръка в "памет на..."
Не Ви укорявам - не ми се случва за първи път да ме "набеждават" по подобен начин. Това само ме натъжава, защото показва колко далеч сме все още от цивилизования подход към собственото ни минало и към инакомислещите. /A propos -"който не мисли като мен, е враг" - не е ли това реликт от времето на болшевизма?!/
Да оставим паметниците, пък нека всеки ги възприема и коментира според възгледите и идеите си! Едни ще им се покланят, други ще им се присмиват, трети ще им се гневят, но ще се ПОМНИ какви са били времената през 50-те години на 20. век - вярвам, за добра поука!

По кое друго, сътворено от човешката ръка имаме разногласия с Вас? Да сте видели паметници във възхвала на третия райх тук или в Европа? И това, че ги няма, значи ли, че сме забравили за Бухенвалд и Аушвиц? Но много бързо забравихме Белене и Слънчев бряг, Ловешко. И причината за това е, че българските мъченици и герои не са почетени дори с една плоча в центъра на държавата, докато построеното във възхвала на окупационните, съветски войски закрива хоризонта. Това е вашият хоризонт, не е моят. Няма смисъл да го усукваме.
Съжалявам.

Г-н Павлов,
Започвате да ми ставате симпатичен заради ампломба,с който громите "врага" и отстоявате вярата в правотата си. Но спомнете си кой лепеше черно-бели "етикети" на хората в недалечното ни минало - подозирам, че сте бил един от тях! Добре би било негативната енергия да насочите към нещо позитивно - например да се построи мемориал на жертвите на комунизма! /Бих подкрепила подобна инициатива./ Но преди това имам молба към Вас - ако сте софиянец, моля, съберете се отбор юнаци и добутнете онази развалина /мемориала 1300 години България на Величко Минеков/ пред НДК. Тази полурухнала грамада не Ви ли вади очите и не закрива ли хоризонта към красивата Витоша?

И още нещо - за Ваше сведение:
В Полша концлагерът Освиенцим /Аушвиц/ е паметник-музей в списъка на ЮНЕСКО. Защо ли???
А в Париж има булевард "Сталинград". Защо ли???
Отговорете си сам!

Уважаема, Госпожо Славова,
Нямам никакви амбиции да "громя" когото и да било – просто изразявам свободно мнението си(макар, че може би вече злоупотребявам с търпението на Г-н Енев).
Онова,което ми закрива "хоризонта" е, че "културата" ни живее в "дворец" и името на убежището Ѝ не е Елисавета Багряна.
Подозренията Ви са достойни за Вашия стил, а сведенията, с които ме ощастливявате – за Вашата образованост. Поласкан съм, за изразената симпатия към мен, но бих Ви благодарил ако се отнесете по-радушно към тезите ми:)

Господин Енев прекарва една седмица в рая (на почивка съм в чужбина), така че за известно време свободата на словото тук ще бъде действително неограничена. От утре обаче отново съм в Берлин.

Междувременно моля за извинение за доста скучничкия последен брой. За съжаление това беше всичко, което успях да направя в промеждутъците между ... м-да, няма да разправям повече. :)

Току-що влязох отново в линка на ПЕТИЦИЯТА за демонтиране на "паметника". Активна си е. Има до момента 482 подписа. Има дни, в които се подписват по 30 човека, има дни, в които се подписва по един или нито един.
http://bgpetition.com/ demontirane_pametnika_savetska_armia/view.html
Държа на кавичките на думата паметник в този случай, тъй като я употребяваме само по инерция. Той е толкова паметник, колкото сме имали избори по времето на социализЪма. Това, че с години сме наричали "избори" гласуване /задължително, но представяно канто доброволно/ с една единствана бюлетина не прави от това явление избори. Това, че власт, присвоила си насила /с решаващата роля на съветската армия/ възможността да се представя за "народна" цвъкаше страната ни с приумици и ги наричаше "паметници" и ги надписваше с надписи от името на народа ни, не ги прави такива. Паметник от един народ се издига С КОНСЕНСУС.
Аз съм толкова представител на българския народ, колкото и всеки друг. Щом не се идентифицирам с признателност към съветската армия, щом ме наранява това, не може в центъра на общия ни дом да стои нещо, засвидетелствуващо признателност и от мое име.
Така че, не ми говорете за памет и други подобни. Паметта , помненето на миналото е едно, съвсем друго е да подчиним и подменим НАСТОЯЩЕТО на/чрез МИНАЛОТО. "Хора, помнете че терорът над жертвата може да стигне до перверзията прослава на извършителя и признателност към него да се засвидетелствува от името на жертвата. И още по-ужасно - 65 години да се поддържа принудата изразът на тази "признателност" да стои в непроменен вид в центъра на дома и, дори след като деянието на извършителя вече е осъдено" - Има ли нещо, което да подсказва такова послание при този "паметник" - дадена ли му е друга конотация?? Докато не е, той продължава да си има функцията, значението, придадени му от овластената партия, когато е сложен там и с пасивността си се явяваме нейни съучастници в гаврата над жертвата. Няма как да придобие автоматично функцията на памет. Имаме да направим нещо за да придобие функцията на памет, стимулираща способността ни да се пазим от перверзиите, на които сме способни - ние хората, поставени в определени условия, ако не се обърним към вътрешните си спирачки и АКО ПРОСТО ОСТАНЕМ ПАСИВНИ.

Г-н Павлов, оказа сте, че сте напълно прав - освен във вижданията, които сте изложили и към които се присъединявам - но и за тъжния сарказъм към
"BGPETITION.COM – Вашето мнение е важно!... Красиво звучи, наистина".
Наистина цялата BGPETITION.COM беше "бъгната" и подписката просто ... изчезна. Разбрах от жената , която я е инициирала, обаче, че тя я е била принтирала преди да се случи това.
Сега я е създала наново, с помощта на българи, живеещи в Германия - на доста по - сигурна страница :
http://www.change.org/petitions/view/__6

Бъг - неочаквано поведение на програма в определена ситуация:)))
Благодаря за новия адрес!

Само, че и този сайт се държи "неочаквано":)))